Решение № 1890 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9898/2010 г.

Решение № 1890 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9898/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Али Байрам Кехая, от с. Ябланово, Община Сливен, против решение по адм. д. № 30/2010 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска отмяна на решението. В касационната жалба признава, че през 1985 г. е взимал по 1 или 2 кг взривни вещества, и няколко детонатора, които по принцип са ползвани в мината, и му трябвали да "вади камъни", но впоследствие ги предал на следовател. По време на следствието твърди, че е бит и тормозен. Твърди, че това му е съсипало живота и здравето и иска обезщетение като минимална парична помощ. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото присъдата по чл. 337 и чл. 339 от НК не представлява репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по чл. 1 от ЗПГРРЛ по жалбата на касационния жалбоподател срещу изричен отказ със заповед № РД-11-20-79/29.12.2009 г. на областния управител на област Сливен да уважи искане за изплащане на еднократно парично обезщетение. С решение № 64/23.04.2010 г. първоинстанционният съд е приел, че отказът е законосъобразен, защото не е налице репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При липсата на конкретни касационни основания и предвид чл. 218, ал. 2 от АПК, следва да се изложат съображения дали правилно е приложен материалния закон. По делото е установено само, че е налице осъждане на жалбоподателя с присъда по НОХД № 95/1985 г. по описа на РС Котел по обвинения по чл. 337 и чл. 339 от НК "общоопасни престъпления" за придобиване и държане на взривове. По този факт не само няма спор, но той се признава и пред настоящата съдебна инстанция с касационната жалба. Парично обезщетение се признава на незаконно репресирани лица заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. при кумулативно наличие на предпоставки изчерпателно посочени в хипотезите на чл. 1, ал. 1, т. 1-16 от ЗПГРРЛ. Право на еднократно парично обезщетение имат осъдените при условията на чл. 2, т. 1 от ЗПГРРЛ осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от НК в сила до 13.03.1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република, от НК 13.03.1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., военно-наказателните закони, Военно-наказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и ВНЗ в сила от 17.02.1956 г., но осъждането отново да е по причини, свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания, и деяния да са амнистирани. В случая осъждането не е сред изброените по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, поради което установяването само на този факт е достатъчно, за отхвърлянето на жалбата срещу отказа на областния управител. Решението на съда е съобразено с материалния закон, поради което всички наведени житейски съображения на жалбоподателя с касационната жалба остават извън предмета на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение