Решение № 6956 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11932/2010 г.

Решение № 6956 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11932/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 233 от Закон за МВР и е образувано по жалбата на Мариян Кирилов Мирчев от гр. Сливен против заповед № И-9063 от 30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неправомерно въздействие върху уреди за измерване на ел. енергия за периода от м. август 2009 г. до 13.04.2010 г., деяние, извършено в съучастие, за което му е повдигнато обвинение по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и с което е нарушил т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на осн. чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория "Г" в МВР разузнавач в група 02 на сектор "Противодействие на икономическата престъпност към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР Сливен. Твърди, че заповедта на министъра е незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден в нарушение на материалния закон, като оспорва извършването на вмененото му дисциплинарно нарушение. Сочи, че в наказателното производство е била извършена преквалификация на деянието, като първоначално е бил обвинен в търговия и държане на склад на акцизни стоки, а впоследствие му е повдигнато обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК, по което са дадени свидетелски показания под натиск, което му е попречило да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че е инициирал производство по прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, което е било спряно. Желае отмяна на обжалваната заповед, възстановяване на заемната длъжност и изплащане на полагаемите му се възнаграждения за времето, през което е бил без работа. Ответникът - министър на вътрешните работи в писмено становище оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на обжалвания индивидуален административен акт, разполагащ с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-5409 от 12.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, въз основа на постъпили данни за извършено нарушение на служебната дисциплина - предложение № 12343/03.05.2010 г. във връзка с образуваното срещу служителя досъдебно производство за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Заповедта е връчена на 18.05.2010 г. срещу подпис, положен собственоръчно от него. С нея е определен дисциплинарно-разследващ орган, разяснени са правата на служителя в производството. Със заповед № К-7087 от 18.06.2010 г. срокът за разследване в дисциплинарното производство е продължен с 30 дни, считано от 12.06.2010 г. Същата е надлежно връчена на 22.06.2010 г. В рамките на производството са взети писмени обяснения от трети неучастващо в него лица, наказаният служител Мариян Мирчев е дал писмени обяснения, приложени към дисциплинарното дело. След приключване на разследването е изготвена обобщена справка № 7342 от 30.06.2010 г., връчена на служителя на 30.06.2010 г. Връчени са му и материалите по справката. Срещу нея е подадено писмено възражение, в което фактическите констатации не са оспорени, но същото има идентичен характер с оплакванията, наведени срещу заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното производство е приключило със становище на разследващия орган за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Въз основа на даденото предложение е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, с която министърът на вътрешните работи, възприемайки фактическата обстановка, установена от разследващия орган и предложената правна квалификация на деянието, е наложил на Мариян Мирчев дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното му правоотношение с МВР. Заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия. Същата е издадена в писмена форма, а съдържанието й съответства на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР. Заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл. от АПК, а в представеното дисциплинарно дело се съдържат доказателствата за установяване на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение. Въз основа на представените по делото писмени обяснения от лицето Никола Колев се установява, че последният срещу заплащане от Мирчев е поставил специално техническо устройство за въздействие върху електромер, отчитащ потребената ел. енергия от домовете на Мирчев и на негови роднини и познати. Тази факти, установени по безспорен начин в рамките на дисциплинарното производство, не са оборени с насрещни доказателства при съдебното обжалване. Въпреки оспорване на извършеното нарушение, насрещно доказване не е извършено. Конкретното оплакване, наведено в жалбата е за нарушено право на защита, произтичащо от факта, че досъдебното производство е започнало с друга правна квалификация и за друго деяние, което му е попречило да се защити в рамките на дисциплинарното производство. Възражението на жалбоподателя е неоснователно, тъй като видно от заповедта по чл. 230 от ЗМВР, данните, сочещи за извършено дисциплинарно нарушение са били предоставени в сигнал № 4558/27.04.2010 г. и тогава са имали първоначален характер. Впоследствие при дисциплинарното разследване същите са били уточнени от фактическа страна. Следва да се приеме, че определянето на деянието като нарушение на служебната дисциплина от наказващия орган в заповедта по чл. 230 от ЗМВР, а именно продаване или държане на акцизни стоки без бандерол, не съответства на действията, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но това нарушение не следва да се приема за съществено, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита. Този извод се налага от обстоятелството, че с последващата заповед № К-7087 от 18.06.2010 г. за продължаване на срока на разследване с 30 дни, установяване на факта на извършване на деянието е поставен в съответствие с установеността на изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение. Заповедта от 18.06.2010 г. е връчена на служителя и той е запознат с нейното съдържание. В хода на дисциплинарното производство не са извършени други нарушения на императивните разпоредби на чл. 225, ал. 1 и чл. 229 от ЗМВР. Изпълнено е изискването за приемане на писмени или устни обяснения от държавния служител в МВР, наказанието е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, изчислен съобразно правилото на чл. 223 от ППЗМВР - становище за налагане на наказанието до наказващия орган е дадено на 06.07.2010 г., а обжалваната заповед е издадена на 30.07.2010 г. Правната квалификация на деянието като нарушение на чл. 7 и чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е извършена в съответствие с приложимия материален закон. Липсата на оборване на фактическите констатации води до извод, че нормите, определящи деянието като нарушение на Етичния кодекс за поведение държавните служители в МВР са приложени правилно, като същите съответстват на установените факти. Законосъобразни са изводите на наказващия орган, че служителят е нарушил изискването държавният служител в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява - изискване по т. 7 от посочения акт и изискването да насърчава хората да уважава закона, като дава личен пример с поведението си - т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на заповедта вследствие на спиране на производство по прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие с срока на даденото предизвестие. Съгласно нормата на чл. 230, ал. 5 от ЗМВР /отм. ДВ, бр. 88/2010 г., в с. от 1.01.2011 г./ в действащата към момента на извършване на деянието редакция, при образувано дисциплинарно производство, служебното правоотношение не може да се прекрати на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 - по собствено желание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав следва да приеме, че обжалваната заповед е издадена при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, доколкото установеното деяние, съставляващо нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение държавните служители в МВР, правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина съобразно чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,