Решение № 50078 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2022 г.

Решение № 50078 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. И. Ц. и Е. П. Ц., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ст. И., срещу въззивното решение № 331 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 2411/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от тях против "Ронева Инвестмънтс" ЕООД иск по чл. 108 ЗС - за осъждане на ответното дружество да им предаде владението върху реална част с площ 58 кв. м., заключена между буквите А, Б и В на комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице, на л. 175 от първоинстанционното производство, представляваща неразделна част от решението като приподписана от съда, по твърдението на ищците, сега касатори, че са собственици на 1/8 ид. ч. от тази част от техния имот, придобит по покупко-продажба с нот. акт № 129/2009 г., представляващ парцел *-* в кв. 37 по плана на [населено място], одобрен през 1965 г. и е прието за установено по отношение на касаторите, че "Ронева Инвестмънтс" ЕООД е собственик на реалната част с площ 58 кв. м., заключена между буквите А, Б и В на комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице, на л. 175 от първоинстанционното производство, представляваща неразделна част от решението като приподписана от съда, който имот е част от УПИ *- * в кв. 37 по одобрения през 1965 г. план на [населено място], на основание покупко-продажба с нот. акт № 41/2018 г., на основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат и довод за необоснованост на извода на въззивния съд относно обема на правото им на собственост, установено с представените по делото писмени доказателства, както и липса на произнасяне по релевираното при евентуалност придобивно основание – давностно владение от 1963 г. на спорния имот. Касаторите искат отмяна на въззивното решение изцяло и делото се върне на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане. Претендират и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Ронева Инвестмънтс" ЕООД, по съображенията в представения писмен отговор, чрез адв. Д. К. - К. от ВАК поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото. С постановеното по делото определение № 50204 от 5.07.2023 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Изводът за очевидната му неправилност е обоснован с изложените от въззивния съд съображения относно действието на регулационния план от 1965 г. за придобиването на придадената част към имота на дружеството, а оттук и определяне на границата между двата имота в кадастралната карта по тази регулационна линия. Отчетена е липсата на съображения за това приложена ли е или не регулацията с оглед преценка на събраните доказателства и изрично приетата от въззивния съд неотносимост на разясненията в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Установено е по делото, а и не е спорно, че страните са собственици на двата съседни самостоятелни имоти – описаните в нотариалните им актове, както следва: актове № 135/61 г., 132/63 г., 26/94 г. и 2/2009 г. легитимират ищците Ц. за собственици на 5/8 ид. ч. от парцел *- * в кв. 37 по плана на [населено място], като в част от тях е посочено, че регулацията не е приложена. С нот. акт № 41/2018 г. за покупко-продажба ответното дружество се легитимира за собственик на съседния парцел *-* в кв. 37 по одобрения през 1965 г. план на [населено място]. Спорът между страните е за реална част с площ 58 кв. м., очертана с червен цвят на приложената на л. 102 скица, която се владее от дружеството, и на която ищците Ц. претендират да са собственици поради неуредените сметки по регулационния план от 1965 г., който е предвиждал придаването й /даже и повече - 87 кв. м. /към парцела на ответното дружество, т. е. същите се позовават на неприложената регулация от 1965 г. и последиците от това съгласно параграф 6 и 8 ПР на ЗУТ. Това кореспондира и на кадастралната карта, изработена през 2019 г., в която спорната площ попада в границите на техния имот 453. В производството по иска по чл. 108 ЗС на Ц. срещу дружеството, последното е предявило насрещен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР с твърдение, че в изработената и одобрена кадастрална карта от 2019 г. е допусната грешка в отразяване границата между двата съседни парцела, като част от неговия парцел е заснет в имота на Ц. – ***. Твърдението му е, че сега посочената граница не съответства на графичното й изображение по предходния план от 1965 г. Въззивният съд приел, че спорният имот е собственост на дружеството и в кадастралната карта действително е допусната грешка при посочване границите между двата съседни имота не по регулационната линия на плана от 1965 г. За да обоснове този извод съдът се е позовал на отчуждителното действие на регулацията от 1965 г. относно придадената част от имота на праводателите на Ц. към имота на праводателите на дружеството, което не е оборено чрез установяване на упражнявана фактическа власт върху тази придадена част от Ц. с ангажираните от тях свидетели. Съобразена е липсата на данни по делото за уреждане сметки по регулация, а приложението на регулацията е правен въпрос, отрицателният отговор на който на вещото лице в заключението не е кредитиран от съда. В зависимост от изхода на спора по насрещния иск за наличие на грешка в кадастралната карта, която невярно е посочила границата между двата имота не по регулационната линия от 1965 г., е разрешен и първоначалния ревандикационен иск, като е отхвърлен. Изводите са неправилни и необосновани. Въззивният съд е констатирал въз основа данните на приетата техническа експертиза относно действащия регулационен план от 1965 г. на [населено място], че въз основа на него от имот * се придават към УПИ *- * в кв. 37 – 87 кв. м., което с оглед доводите на страните за неприложена регулация, респ. приложена такава, изисква произнасяне по този относим за спора въпрос. В част от легитимиращите ищците Ц. нотариални акта е посочено, че регулацията не е приложена, това се установява и от заключението на експертизата за липса на данни за уредени сметки по регулация, както и от липсата на представени доказателства от страна на ответното дружество, което носи тежестта да установи този факт. От удостоверение № 88/14.08.2019 г. на Община Суворово, че няма регулационни сметки за уреждане за парцела на дружеството, не може да се направи обратен извод, тъй като фактът подлежи на установяване със съответните относими доказателства, каквито не могат да бъдат и показанията на свидетелката Сн. Р., подписала горното удостоверение. И двете страни по делото се позовават на регулационния план от 1965 г., съгласно който спорната реална част попада в парцела на дружеството, а ищците Ц. се позоват на неприложената в частта относно придаваемата се площ регулация, респ. на връщането й в границите на техния имот, както правилно е отразена тази граница в изработената и одобрена през 2019 г. кадастрална карта. Така очертаният спор обуславя произнасяне по въпроса приложена ли е регулацията по плана от 1965 г. в частта относно придаваемата се част от имота на праводателите на Ц. към парцела на праводателите на дружеството. Разясненията по този въпрос, дадени в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС са напълно относими в случая, поради което и приетото в обратен смисъл от въззивния съд становище е неправилно. Действително, както е посочено и в цитирания тълкувателен акт, дворищнорегулационният план при действието на чл. 39 ЗПИНМ (отм.), както и чл. 110 ЗТСУ (отм.) имаше непосредствено отчуждително действие. Придадените части от имоти към съседни парцели се считаха отчуждени по силата на заповедта за одобряване на плана. Това действие обаче бе условно – ако регулацията бъде приложена, за което са възможни три хипотези – чрез плащане на сума, представляваща оценка на придаваемото се място, чрез превод по сметка в ДСК, разписка за плащане, каквито доказателства в случая не са налице. Вторият способ е ако придаденото място е заето по законоустановения ред, напр. при доброволно отстъпване, и третият способ – при изтичане на погасителната давност за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ (отм.). В настоящият случай нито една от горните хипотези не е установено да е осъществена, за да се приеме, че регулационният план от 1965 г. в частта относно придаваемото се място от имота на праводателите на Ц. към парцела на праводателите на дружеството е приложен, вкл. и в приложното поле на параграф 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ. Неправилен и необоснован е изводът за заемане на имота от дружеството, тъй като на първо място не са били налице основания за това при данните по делото за неприложена регулация, а и от свидетелските показания не може да се направи категоричен извод спорният имот да е завзет и кога. Действията по поставянето на ограда от колове и мрежа, събарянето й сочат на спор между страните относно процесното място, но не и наличие на способ за приложение на регулацията, който, за да обоснове съответните последици следва да е осъществен най-късно до изтичане на сроковете по параграф 6 ПР на ЗУТ. Поради липса на доказателства за това отчуждителното действие на плана от 1965 г. относно спорния имот е прекратено, съгласно параграф 8, ал. 1 с. з. и придаваемият се имот се е върнал в границите на стария имот, този на праводателите на Ц.. В съответствие с тези констатации, както и с разясненията в задължителната съдебна практика е и изработената кадастрална карта, показваща границата между двата съседни имота там, където е била по предходния кадастрален план на селото, установено от данните на техническата експертиза и скиците към нея /на тях границата по предходните кадастрални планове от 1965 г. и 1936 г. минават по синята, респ. зелената линия, т. е. дори и по-навътре в имота на ответното дружество/. Т. е. налице е съответствие в отразяването на обема на правото на собственост в плана - спорната по настоящето дело част попада изцяло в границите на имот *, като границата със съседния имот * в спорния участък минава по линията на б. б. Б и В, което обосновава извод за основателността на предявения ревандикационен иск на Ц. за процесния имот. Въззивното решение в тази му част следва да се отмени като неправилно. В приетото ТР № 8 от 23.06.2016 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е за собственост с предмет реална част от УПИ, която поради непълнота или грешка е заснета като част от съседен имот. В случая същият е предявен като установителен такъв и предметът му е идентичен с този по предявения ревандикационен иск в неговата установителна част. С уважаването на последния в тази му част спорът за собствеността на процесната реална част се разрешава и като последица от това съгласно правилото на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 296, т. 1 ГПК насрещният иск се явява недопустим. Постановеното по него решение подлежи на обезсилване, а производството по него – на прекратяване. С оглед този изход на делото на касаторите следва да се присъдят разноски в размер на 2 680 лв. за настоящето производство – внесени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на делото по подадената от тях касационна жалба. Въззивното решение следва да се отмени и в частта му за разноските, като вместо това с настоящето се присъдят на касаторите и разноските, направени във въззивното производство в размер на 1 000 лв. /съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие/, а за първоинстанционното производство – сумата 1 650 лв. С оглед изхода на делото на ответника по жалбата разноски не се дължат. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение