Решение № 12067 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Варна против решение 1516 / 19.11.2021 г. по адм. дело 1434 / 2021 г. на Административен съд Варна и против решение 1618 / 06.12.2021 г. по същото административно дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 1516 / 19.11.2021 г. по адм. дело 1434 / 2021 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал.1, т. 2, б. а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба И. Иванов, от гр. Варна изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. С решение 1516 / 19.11.2021 г. по адм. дело 1434 / 2021 г. Административен съд Варна е отменил решение 2153 03 66 / 07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане [номер] / 31.03.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Приел е, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила основание за незаконосъобразност по чл. 146, т.3 АПК. Посочил е, че неистинският документ въз основа на който е определен осигурителния стаж не е индивидуализиран чрез съответните данни, което представлява пречка за извършване на преценката относно неговата истинност (вярност на съдържанието). Отбелязал е, че трудовата книжка като официален свидетелстващ документ притежава материална доказателствена сила, която не е била оборена и обвързва съда. Решението е неправилно. По делото е установено, че с разпореждане [номер] / 31.03.2021 г. ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна, считано от 27.03.2018 г. на основание чл. 99, ал.1, т.2, б.а КСО е изменил отпуснатата на И. Иванов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 58% ТНР и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране 27.03.2018 г., при осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 30 години, 06 месеца и 15 дни в размер на 393,09 лева. Пенсията е била изменена въз основа на получен сигнал от ЦУ на НОИ за извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ Варна и задължителни предписания за заличаване на данни в Регистъра на осигурените лица, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от осигурители Симти имоти ЕООД и Симтикомплект ММ ЕООД за лица по списък, в това число и И. Иванов за периода 03.09.2015 г. 27.03.2018 г. Контролните органи на НОИ са установили, че с решение 644 / 01.07.2013 г. по т.д. 12 / 2013 г. на Окръжен съд Варна е била обявена неплатежоспособността на Симтикомплект ММ ЕООД с начална дата 31.12.2010 г., явяващо се едноличен собственик на капитала на Симти имоти ЕООД. Констатирано е, че след справка в регистъра на трудовите договори /РТД/, са били налице данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ за сключен на 12.06.2016 г. и прекратен на 27.03.2018 г. между Иванов и Симти имоти ЕООД трудов договор. Също така в регистъра на осигурените лица /РОЛ/ са били подавани данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за спорния период, като е било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 22 681.40 лева. С предоставената информация от директора на ТД на НАП - Варна е било констатирано, че през периода от 01.06.2016 г. до 01.07.2020 г. е нямало регистрирани продажби, нямало е подавани годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за годините 2017, 2018 и 2019 г. Установило се, че дружеството няма валидни и действащи банкови сметки. Въз основа на горепосоченото, на 14.01.2021 г. са били заличени данните подадени от осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. след издаването на задължителни предписания, които са породили правни последици. За посочения период данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са заличени, липсва търговска дейност на дружеството и лицето не е било осигурено по смисъла на чл. 10 от КСО. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване осигурително правоотношение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. От приложения с административната преписка констативен протокол се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството - работодател през посочените периоди. Необосновани са изводите на административния съд, че с трудовата книжка се установява осигурителен стаж. Заличаването на данните в Регистъра на осигурените лица има конститутивен ефект досежно процесните осигурителни права и следва да бъде ценено до неговото преодоляване. Косвеният контрол на задължителните предписания и констативните протоколи на органите на НОИ не установява невалидност на същите и първоинстанционният съд е следвало да ги цени при постановяване на първоинстанционното съдебно решение. Съгласно чл. 99, ал.1, т.2, б.а КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по негова инициатива когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Необосновани са изводите на административния съд, че непосочването на конкретен документ от органите на НОИ препятства индивидуализирането на спорния осигурителен стаж. Последният е ясно определен по период и времева рамка и с оглед на осигурителите. Изменението на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е станало на базата на действително зачетен осигурителен стаж и при вярно изчисляване на нейния размер. Оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу актовете на органите на НОИ. Предвид изхода на спора административният орган има право на разноски по делото, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 100,00 лева за всяка инстанция, както и сумата от 400,00 лева държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение