Решение № 5781 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2020 г.

Решение № 5781 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Ч., чрез адв. Н. С., срещу решение № 238/02.09.2020 г., постановено по адм. дело № 184/2019 г. по описа на Административен съд – С., с което е отменен АУЗД № 20179/15.02.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община Ч., с който са определени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за период от 16.05.2013 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 86 917, 80 лв. и лихви за просрочие – 15 611, 78 лв. и за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 37250, 51 лв. и лихви за просрочие - 6 690, 76 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приложил разпоредата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, визираща изключението за недължимост на данъка – в случай, че данъкът е платен от прехвърлителя – "Хотел Б." ЕООД. Относно ТБО касаторът счита, че се ангажирани доказателства обосноваващи предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ. За неправилни и необосновани се сочат и изводите на съда, че независимо, че жалбоподателят не е подал декларации през процесния период за освобождаване от ТБО, то след като прехвърлителят на имота "Хотел Б." ЕООД е подал такива декларации за 2015 г. и 2016 г. и е бил освободен от заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци, то незаконосъобразно административния орган е начислил ТБО. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "П. инвестмънт груп" ЕАД – гр. С. срещу процесния АУЗД. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "П. инвестмънт груп" ЕАД – гр. С., оспорва касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор и в молба от 05.04.2021 г., с характер на писмени бележки с искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила и да се присъдят направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред АС – С. се е развило след отмяна на постановеното решение № 452/12.11.2018 г. по адм. дело № 236/2018 г. по описа на Административен съд-С. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, по силата на решение № 5357/10.04.2019 г. по адм. дело № 288/2019 г. на Върховен административен съд, Първо отделение. След връщане на делото първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД № 20179/15.02.2017 г., с който на "П. инвестмънт груп" ЕАД са определени задължения за ТБО за период от 16.5.2013 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 86 917, 80 лв. и лихви за просрочие – 15 611, 78 лв. и за ДНИ в общ размер на 37 250, 51 лв. и лихви за просрочие – 6690, 76 лв., е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, както и че същият съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му, но е материалнонезаконосъобразен. За да отмени процесният АУЗД в частта относно дължимостта на ДНИ за процесния имот, съдът е приел, че в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, а именно дължимостта на ДНИ от приобретателя отпада, когато данъкът е платен от прехвърлителя. В случая "Хотел Б. " ЕООД е платил на община Ч. за процесния имот общо 53329. 25 лв. и лихви общо 15132. 69 лв., които не са възстановени до момента, поради което плащането на ДНИ от прехвърлителя освобождава приобретателя от това задължение. Съдът въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства, включително и заключението на ССЕ, е обосновал извод за недължимост и на ТБО, тъй като ответникът не е предоставял трите компонента на услугата и съгласно чл. 71 от ЗМДТ в приложимата редакция, не дължи начислената такса ТБО по АУЗД. Ответникът не е установил по делото, въпреки дадените му от съда указания, че общината е предоставила услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к. к. П. и по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и затова в противоречие с чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ в АУЗД са начислени такива на жалбоподателя, ведно със съответните лихви. Наред с това съдът е установил, че дружеството - жалбоподател не е подало декларации през процесния период за освобождаване от ТБО и не е било освободено от заплащане на ТБО на това основание, но прехвърлителят на имота "Хотел Б." ЕООД е подал такива за 2015 г. и за 2016 г. и е бил освободен от заплащане на такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване от таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци. Според решаващия съд незаконосъобразни са действията на ответника за начисляване на ТБО за процесния период за конкретен имот, дължима при различни условия и едновременно от предишния собственик и от настоящия – жалбоподателя. По тези съображения съдът е отменил изцяло оспорения АУЗД, както в частта относно установените задължения за ДНИ, така и в частта за ТБО. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е установил фактите и правилно е приложил материалния закон, като е извел обосновани и законосъобразни правни изводи. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Неоснователни са оплакванията в жалбата за неприложимост на изключението регламентирано в чл. 15, ал. 2 ЗМДТ относно недължимост на ДНИ. В случая правото на собственост върху имота е придобито от "П. инвестмънт груп" ЕАД с вписването му, а именно от датата 16.05.2013 г. Задълженията за ТБО и ДНИ в оспорения пред първоинстанционния съд акт са за периода от възникване на търговското дружество – 16.05.2013 г. до 31.12.2106 г. Като собственик на недвижим имот дружеството е задълженото лице по чл. 14 ЗМДТ, както и по чл. 64 ЗМДТ. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ са регламентирани в чл. 11 ЗМДТ и чл. 15 ЗМДТ, като началният момент на дължимостта на данъка от приобретателя при прехвърляне на имота според ал. 2 на чл. 15 ЗМДТ е от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. След като по делото безспорно е установено, че прехвърлителят "Хотел Б." ЕООД е платил на община Ч. през 2016 г. за процесния период и за същия имот общо 53329. 25 лв. и лихви общо 15132. 69 лв., които не са възстановени до момента, то законосъобразен е изводът на съда за недължимост от страна на "П. инвестмънт груп" ЕАД на ДНИ в общ размер на 37250, 51 лв. и лихви за просрочие - 6 690, 76 лв. По отношение на начислената ТБО разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ предвижда, че такса се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имота на задълженото лице се намира на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В изпълнение на задължението си да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, съдът след връщане на делото за ново разглеждане с Определение № 262 от 12.04.2019 г. е указал на ответника, че ще следва да ангажира и представи доказателства, от които да е видно, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ действително са извършени от община Ч. по отношение на имота на жалбоподателя. От страна на ответника са представени заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., но липсва заповед за 2013 г., а на л. 17 – 28 от дело № 184/19 г. на АС – С. са налични решения на общински съвет Ч., с които са приети план-сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за 2013 г., 2014 г. и 2016 г., без 2015 г. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че въз основа на събраните по делото доказателства, включително и приетата без оспорване ССЕ, не се установява ответникът да е предоставял през процесния период 01.06.2013 г. – 31.12.2016 г. услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к. к. П. и по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Неоснователни са възраженията на касатора, че дружеството дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Както правилно съдът сочи наличието на договор за извършване на една от визираните в чл. 62 ЗМДТ услуги, сам по себе си не е доказателство за фактическото престиране на трите услуги. Доказването престирането на трите услуги става с пътни листове, графици, отчети и протоколи за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата. Във връзка с обезвреждането на битовите отпадъци в депо ответникът е представил договор от 05.02.2009 г., сключен между община Ч., като възложител, "Еко титан груп" АД /изпълнител/ и община С. /собственик - поемател/. Съгласно чл. 1 от договора изпълнителят се задължава да осъществява сам и при уговорени други условия дейностите по депониране и третиране на твърди битови отпадъци, събрани от територията на община Ч., в регионално депо за твърди битови отпадъци в местността "Теклен дол", земл. на община С., като срокът на договора е до 05.02.2014 г., като липсват доказателства за неговото продължаване съгласно чл. 8 – допълнително споразумение от страните по основния договор, както и доказателства свързани със собствеността на горепосоченото депо за битови отпадъци. Неоснователно се твърди от касатора, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са реално предоставени, което се потвържадава и от заключението на вещите лица. В тази връзка вещото лице К. е изследвала всички представени по делото документи, но не включва обследване за периода 1.06.2013 г. – 31.12.2013 г., а само периода 1.01.2014 г. – 31.12.2016 г., както е поискана експертизата от пълномощника на касатора, като експертизата касае само услугата по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване, но не са включени другите два компонента. След приемане на заключението в с. з. 01.07.2020 г. съдът отново е указал на касатора, че не са ангажирани доказателства във връзка с осъществяване на услугата "обезвреждане на битови отпадъци" и услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за целия период от 2013 г. до 2016 г. Що се касае до допълнителните писмени доказателства, представени от ответника с писменото становище от 27.07.2020 г., то същите включват само фактури, договор и допълнително споразумение, които, както се каза по-горе, не установяват в хронологичен порядък предоставянето на процесните услуги. С оглед изложеното, като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като липсват доказателства за платени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,