Решение № 15505 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2012 г.

Решение № 15505 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 2485/07.05.2012 г. по адм. дело № 7400/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Милен Атанасов Попов, от гр. Разлог счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2485/07.05.2012 г. по адм. дело № 7400/2011 г. Административен съд София - град е отменил решение № 408/21.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърдените с него разпореждания № О-21-999-79-00173893/13.06.2011 г.; № О-21-999-79-00173895/13.06.2011 г.; № О-21-999-79-00173896/13.06.2011 г.; № О-21-999-79-00173897/13.06.2011 г.; № О-21-999-79-00173899/13.06.2011 г., с които е отказано отпускане на парични обезщетения по болнични листове № 4115900/27.12.2010 г.; № 0901216/24.01.2011 г.; № 0901277/22.02.2011 г.; № 0901366/24.03.2011 г. и № 0901445/23.04.2011 г. за времето от 21.12.2010 г. до 23.05.2011 г. Изпратил е преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ за решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел че съгласно чл. 167, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи с подписването на заповед № ЧР - 125/21.12.2010 г. и акт за встъпване в длъжност от същата дата Милен Попов е започнал изпълнението на служебните си задължения като "сътрудник по охраната II - степен" в областно звено "Охрана - Видин" към Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието и има качеството на осигурено лице с произтичащите от това права на обезщетение за временна неработоспособност. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят е бил незаконно уволнен от длъжността сътрудник по охраната II степен в Областно звено "Охрана - Благоевград" към Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. В изпълнение на влязло в сила решение № 118 от 03.12.2009 г. по адм. дело № 3441/2009 г. на Административен съд София - град е издадена заповед № ЧР-125 от 21.12.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, с която Милен Атанасов Попов е бил назначен за държавен служител на длъжност "сътрудник по охраната - II степен" в Областно звено "Охрана - Видин" считано от 30.04.2009 г. Съгласно акт за встъпване в длъжност лицето е упражнило своите права по чл. 167, ал. 1 от ППЗМВР в 08.30 часа на 21.12.2010 г. На същия ден в периода около 14.00 - 14.25 часа му е извършена оперативна интервенция по която са издадени процесните болнични листове, за които е налице отказ от органите на НОИ за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, с мотиви, че Попов няма качеството на осигурено лице, тъй като няма отработен нито един ден на новата си длъжност. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. Липсва нормативно изискване лицето да е работило един ден. Спорният въпрос дали Милен Попов е започнал трудова дейност е вярно изяснен от първоинстанционния съд при точно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ППЗМВР изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност. Подобен законодателен подход като форма на доказване се съдържа в чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда и чл. 14, ал. 1 от Закона за държавния служител. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че представеният по делото акт за встъпване в длъжност удостоверява по надлежен начин началото на изпълнението на служебните задължения на страната и по този начин е изпълнено изискването на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО лицето да е започнало трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО. В качеството му на осигурено лице за ответника по касационната жалба са възникнали заявените права на обезщетение за временна неработоспособност по настъпилия осигурен социален риск. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение