Решение № 8122 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2017 г.

Решение № 8122 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Сектор "Миграция" СДВР, чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 1612/13.03.2017 г. на Административен съд С. - град по адм. д. № 239/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон. Като излага подробни съображения за валидност на оспорената заповед, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Ш. М. Н., гражданин на [населено място], срещу заповед № УРИ [номер] ПАМ-8675/13.12.2016 г., издадена от Н. С. "Миграция" при СДВР. Ответникът по касационната жалба, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. П. служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдебният състав прави извод за недопустимост на оспорвания съдебен акт при следните изводи от правна страна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Ш. М. Н., гражданин на [населено място], срещу заповед № УРИ [номер] ПАМ-8675/13.12.2016 г., издадена от Н. С. "Миграция" при СДВР. Видно от текста на заповедта, със същата административният орган е наредил да бъде настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция "Миграция"- МВР чужденецът с декларирани данни Х. Х. А. Д., [дата на раждане], гражданин на [населено място], без документ за самоличност. В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетни лица без валидни документи за самоличност, между които и ответника по касация с декларирани данни Ш. М. Н., гражданин на [населено място], [дата на раждане] След установяване на фактическата обстановка по спора, първоинстанционният съд е обявил нищожността на заповедта, като е направил извод за некомпетентност на издателя. Според касационната инстанция решението е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, тъй като той не е адресат на акта. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на Х. Х. А. Д., [дата на раждане], гражданин на [населено място]. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А евентуалната отмяна на заповедта не би се отразила в правната сфера на жалбоподателя. Последният, в случай, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, както твърди, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 от АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 1612/13.03.2017 г. на Административен съд С. - град по адм. д. № 239/2017 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ш. М. Н., гражданин на [населено място], срещу заповед № УРИ [номер] ПАМ-8675/13.12.2016 г., издадена от Началник сектор "Миграция" при СДВР. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.