Решение № 6071 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2012 г.

Решение № 6071 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД против решение № 15234/21.11.2011 г., постановено по адм. д. 7785/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 546/28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), поправено с решение № 726/07.06.2011 г. на КЗК и е отхвърлено оспорването на "Софиягаз " ЕАД с искане за обявяване нищожността на решение № 726/7.06.2011 г. на КЗК. Касаторите твърдят, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и липса на изясняване предмета на спора, което е довело до неправилни и необосновани правни изводи - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Искат да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде прогласена нищожността на решение № 546/28.04.2011 г. на КЗК в частта относно произнасянето за липса на извършено нарушение на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и нищожността на решение № 726/07.06.2011 г. на КЗК, както и да бъде отменено решение № 546/28.04.2011 г. на КЗК в останалата част или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг състав на Върховния административен съд. Подробни аргументи в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендират разноски. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "Булгаргаз" ЕАД оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 15234/21.11.2011 г., постановено по адм. д. 7785/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД против решение № 546/28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), отхвърлено е оспорването на "Софиягаз " ЕАД с искане за обявяване нищожността на решение № 726/7.06.2011 г. на КЗК и е оставена без разглеждане жалбата на "Софиягаз " ЕАД против решение № 726/7.06.2011 г. на КЗК, както и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба не се съдържат оплаквания срещу съдебното решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Софиягаз" ЕАД против решение № 726/07.06.2011 г. на КЗК и е прекратено производството по делото в частта, образувана по нея, поради което следва да се приеме, че в тази част решението, имащо характер на определение е влязло в сила като необжалвано. Тричленният съдебен състав е приел, че оспореното решение № 546/28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на КЗК е действителен акт във всичките му части, решение № 726/7.06.2011 г. на КЗК също е действителен акт и с него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение. Решаващият съд е изложил доводи за недопустимост на жалбата против решение № 726/7.06.2011 г. на КЗК, съдържаща оплаквания за незаконосъобразност и процесуални нарушения, поради нейното просрочие. В тази част решението, имащо характер на определение е влязло в сила като необжалвано, поради което следва се приеме, че не е предмет на касационен контрол. С оглед обстоятелството, че съдържанието на основното решението на КЗК е преценявано от първоинстанционният съд съобразно извършената в него поправка на очевидна фактическа грешка, касационният контрол по необходимост следва да се осъществи първоначално по отношение тази част от съдебното решение, с което е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на решение № 726/07.06.2011 г. на КЗК. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Решение № 726/07.06.2011 г. на КЗК е постановено от КЗК в кръга на нейните правомощия и на основание чл. 62, ал. 2 от АПК. Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в решение на КЗК, поради което не е налице нищожност на административния акт като издаден от некомпетентен орган. Спорът относно обстоятелството доколко допуснатата грешка представлява очевидна фактическа грешка или нарушение на закона, което е преодоляно чрез поправка на акта след неговото постановяване, не може да бъде разрешен в производство, което е образувано само по искане за прогласяване на нищожност, но не и незаконосъобразност на акта. Допълнително следва да бъде посочено, че извършената поправка съответства на изложените мотиви на основното решение (№ 546/28.04.2011 г. на КЗК) и е съобразено точно с правомощията на КЗК, очертани в Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренцията, предвидени в чл. 81 и 82 от Договора (Регламент (ЕО) № 1/2003). Според задължителното тълкуване, направено с Решение от 03 май 2011 г. на Съда на европейския съюз (СЕС) по дело С-375/09, Prezes Urzкdu Ochrony Konkurencji i Konsumentуw срещу Tele2 Polska sp. z o. o., понастоящем Netia SA, чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националният орган по конкуренция да приеме решение, че не е налице нарушение на чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), предишен чл. 82 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), когато, за да приложи последния член, органът проверява дали са изпълнени условията за неговото прилагане и в резултат от проверката счита, че липсва злоупотреба; чл. 5, втора алинея от Регламент № 1/2003 се прилага пряко и не допуска приложимостта на норма на националното право, която би наложила свързаното с прилагането на чл. 102 ДФЕС производство да бъде прекратено с решение, че споменатият чл. не е нарушен. Следователно КЗК като национален орган по конкуренцията няма правомощие да приеме решение, че не е налице нарушение на чл. 102 от ДФЕС и не е формирал воля относно липсата на такова нарушение, а само е извършено изследване за приложимост или неприложимост на чл. 102 от ДФЕС по отношение поведението на "Булгаргаз " ЕАД и е прието, че не са налице основания за предприемане на действия за извършено нарушение на чл. 102 от ДФЕС. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че правилно и законосъобразно тричленният съдебен състав е извършил проверка относно действителността и законосъобразността на решение на № 546/28.04.2011 г. на КЗК с извършената в него поправка с решение № 726/07.06.2011 г. на КЗК. След допуснатата поправка обжалваното пред първоинстанционния съд решение на КЗК съдържа произнасяне, с което се приема за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС във връзка с предложеното от "Булгаргаз" ЕАД през м. август 2010 г. и сключено през м. декември 2010 г. допълнително споразумение за удължаване срока на действие и изменение на условията на сключените със "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД договори за доставка на природен газ, както и се приема за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС във връзка с изисквания от "Булгаргаз" ЕАД начин на заявяване на необходимите годишни количества природен газ за 2011 г. от страна на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД. Според тричленният състав на Върховния административен съд предлагането на допълнително споразумение за продължаване действието на договори за доставка на природен газ, с конкретно съдържание за удължаване срока с една година, както и въвеждане на допълнителни клаузи относно възможността за едностранно прекратяване на договорите при настъпване на определени обективни предпоставки, не обуславя извод за злоупотреба с господстващо положение на единствения доставчик на природен газ, след като е приложимо към всички потребители и всички договори с изтичащ срок на действие, представено при равнопоставени условия. Това предложение не ограничава конкурентната среда, защото не всяко прекратяване на договор от господстващото дружество или отказ за доставка на природен газ, би обусловило злоупотреба, а само това което не е по причина конкретни обективни фактори, препятстващи нормалното развитие на договорните отношения и свободната конкуренция. В конкретния случай според първоинстанционният състав предложението за Допълнително споразумение от обществения доставчик "Булгаргаз" ЕАД до жалбоподателите не представлява нарушение по смисъла на чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК, защото не са настъпили реално или потенциално не е било възможно да настъпят отрицателни последици за потребителите. В обжалваното съдебно решение е прието, че изводите на КЗК за липса на нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК свързани с определения от "Булгаргаз" ЕАД начин на заявяване на необходимите годишни количества природен газ за 2011 г. са в съответствие със събраните доказателства, правилно установена фактическа обстановка и материалния закон. Съдът изцяло е възприел извършения от КЗК анализ относно съдържанието и характеристиките на заявките за доставка на природен газ. Така постановеното съдебно решение в тази част е неправилно. При извършване на съдебния контрол първоинстанционният съд е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка в резултат на допуснати процесуални нарушения. С писмена молба от 21.09.2011 г. жалбоподателите са направили искане за допускане на съдебно техническа експертиза с подробно формулирани въпроси, свързани с приложение II и II R, съдържащи електронни таблици, чието попълване е необходимо при изисканото заявяване на необходимите количества природен газ за 2011 г. В съдебно заседание, проведено на 21.09.2011 г. това искане е оставено без уважение като неоснователно с оглед характера на спора. При постановяване на съдебното решение, решаващият съдебен състав възприема изцяло анализа на КЗК относно съдържанието и характеристиките на заявките за доставка на природен газ, според който определените форми и съдържание по Приложение № II и III и Указания за попълване на електронни таблици и спомагателни справки - Приложение № IIR, "Характеристика на газовия товар", "Данни" и "Изходни данни относно възможностите за работа при въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване снабдяването на природен газ", имат технически, спомагателен характер по точното изпълнение на договорите и нямат самостоятелен характер. Съдът прима, че указанието за заявки не е нова инициатива на "Булгаргаз " ЕАД, а е установена договорна практика от предходни периоди, те имат прогнозен и регулаторен характер за количествата и времето на изпълнение, нямат негативни правни последици, попълват се от потребителите и не съставляват нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. В административната преписка се съдържат Указания за попълване на електронни таблици и спомагателни справки и разпечатани непопълнени таблици само като приложение към писмо рег. н. БГ-51-000-1750/06.08.2009 г. на "Булгаргаз" ЕАД (стр. 309 - и сл. от папка 1.2.), но липсват като приложения към писмо рег. н. № БГ-51-000-1359/20.08.2010 г. на "Булгаргаз" ЕАД ( стр. 17 от папка 1.2. и стр. 185 и сл. от папка 1.3.). В това писмо, за което жалбоподателите твърдят, че материализира поведение, представляващо нарушение на забраната за злоупотреба с монополно или господстващо положение, е описано, че има приложения, съгласно текста, но фактически в административната преписка се съдържа само допълнително споразумение към договор между "Булгаргаз" ЕАД и купувач. При липса на тези доказателства в писмена форма и на електронен носител, не се установява по какъв начин КЗК приема за установени конкретни факти относно заявките за количества природен газ за 2010 г., от които да обоснове извод, че изисканите приложения не представляват нарушения на конкуренцията. С оглед начина на функциониране на програмата Excel за установяване твърденията на жалбоподателите, че в изисканите приложения се съдържат таблици, в които са зададени параметри, изкривяващи действително необходимите количества природен газ в посока завишения, е необходимо решаващият орган да разполага с електронен вариант на изисканите таблици. За работа с тази компютърна програма по принцип не се изискват особено специални знания, но поради спецификата на стойностите, предмет на попълване, не е недопустимо да бъдат установени чрез експертиза твърденията за наличие на заложен механизъм, който резултира заявка за по-голямо количество природен газ от необходимото. Тези твърдения на жалбоподателите не са доказани в съдебното производство, поради недопускане на обосновано процесуално искане за събиране на доказателства, но имат значение за преценката относно поведението на "Булгаргаз " ЕАД спрямо крайните снабдители и потребители на природен газ. При установено наличие на сключени договори с клауза "вземай или плащай", обемът на заявените количества в каква степен съответства на реално получения природен газ е от изключително значение за финансовите отношения между страните по договорите, а именно коя от тях ще понесе стойността на заявеното, но не получено количество. Косвено доказателство в подкрепа на твърдението, че през 2011 г. се очаква намалено потребление на природен газ е Решение № Р-117/18.08.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това очакване е известно на "Булгаргаз " ЕАД, който е отправил неуважено от ДКЕВР искане за освобождаване на преносното предприятие от задължението му за предоставяне на достъп по чл. 172, ал. 1 от ЗЕ. Евентуалното намалено потребление би рефлектирало пряко върху снабдителите, ако се приеме за доказано, че изисканите заявки (търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК) предполагат завишения спрямо действителните нужди, а крайната цена за потребителите се одобрява от регулаторен орган. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при първоинстанционното разглеждане на спора е допуснато процесуално нарушение, като не е уважено своевременно направено, допустимо процесуално искане за събиране на доказателства чрез допустими доказателствени средства за установяване на относими към спора факти. Това процесуално нарушение се е отразило върху изясняване на делото от фактическа страна и на основание чл. 209, т. 3 от АПК представлява основание за отмяна на обжалваното решение. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав, като решаващ спора по същество намира, че и административният орган е постановил своето решение при допуснати процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка. КЗК в оспореното решение приема за установени факти относно начина на заявяване на количествата природен газ за 2011 г. без в административната преписка да са приети описаните в писмо рег. н. № БГ-51-000-1359/20.08.2010 г. на "Булгаргаз" ЕАД приложения, без да са приети електронни таблици на изисканите приложения са формирани фактически изводи относно тяхното съдържание и автоматично генерирани стойности, прието е за установено, че приложенията за 2011 г. са идентични с тези за 2010 г. към писмо рег. н. БГ-51-000-1750/06.08.2009 г. на "Булгаргаз" ЕАД. Тези фактически изводи не могат да бъдат направени само въз основа на попълнените от жалбоподателите приложения, приети като част от кореспонденцията между тях и "Булгаргаз " ЕАД, с копия до КЗК и другия регулаторен орган - ДКЕВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решение № 546/28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на КЗК, поправено с решение № 726/07.06.2011 г. на КЗК е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила, което се е отразило върху правилното приложение на материалния закон. При извършване на проучването от КЗК е допуснато и друго процесуално нарушение, което е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. С писмо изх. н. ИПК-1210/840/2010 от 22.10.2010 г. на директор на дирекция "Антитръст и секторни анализи" са отправени множество въпроси и искания към "Булгаргаз " ЕАД. С писмо вх. н. КЗК-840/8.11.2010 г. "Булгаргаз " ЕАД отговаря на част от тези въпроси, но не и на тези по т. 3.2 (относно очаквана промяна в условия, описани в предложения анекс към договорите) с подточки 3.2.1, 3.2.2. и 3.2.3., както и по т. 6.2. (защо в електронните таблици за изготвяне на заявки за количества природен газ за 2011 г. характеристиката на газовия товар за даден месец се изчислява въз основа на пиковия ден от месеца) и 6.3. (получените по описания ред в т. 6.2. суми чрез електронна таблица "характеристики на газовия товар" служат ли за основа за попълване на приложение IIR и II към договора и как точно), както и не представя всички изискани доказателства. Липсата на тази необходима за правилната оценка на поведението на "Булгаргаз " ЕАД информация се е отразила при формиране на фактическите и правни изводи на КЗК. КЗК приема за установено, че всички договори на "Булгаргаз " ЕАД с жалбоподателите (респективно техни праводатели) са със срок - 31.12.2010 г. В административната преписка се съдържат и са приети като писмени доказателства по делото договори № 160/03.11.2003 г. (стр. 80 и сл. от папка 1.2.) и № 283/22.03.2004 г. (стр. 187. и сл. от папка 1.2.), чийто срок е 31.12.2004 г. и няма данни, че между страните по тези договори, респективно техните правоприемници, са сключвани нови писмени договори. Следователно част от фактическите констатации, представляващи основание за вземане на решение № 546/28.04.2011 г. на КЗК не са подкрепени с писмени доказателства, каквито е възможно да съществуват, но не са представени по делото. Пред КЗК и първоинстанционния състав на Върховния административен съд не са събрани доказателства, въпреки направените изрични доказателствени искания, относно поведението на "Булгаргаз" ЕАД спрямо други дружества потребители на природен газ. По делото не е изяснен въпроса и относно обстоятелството извършвана ли е оценка на предложените от "Булгаргаз" ЕАД изменения на договорите от ДКЕВР в изпълнение на правомощията й по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗЕ за спазване правилата за търговия с природен газ. Настоящият съдебен състав намира, че тази информация е необходима за правилната преценка на оценяваното поведение на предприятието "Булгаргаз " ЕАД, като в този смисъл е и писмо изх. н. ИПИ-1212/840/2010/22.10.2010 г. на председателя на КЗК. В получения отговор на това писмо от ДКЕВР не се съдържат изчерпателни и конкретни отговори на поставените директни въпроси, поради което относимите към спора факти не са установени, както по време на административното, така и по време на съдебното производство. Настоящият съдебен състав намира, че при извършване на административно процесуалните действия в административната фаза на производството е допуснато и друго процесуално нарушение, което не се е отразило пряко върху законосъобразността на крайния акт, но следва да бъде констатирано и отбелязано, за да бъде отстранено при новото произнасяне от КЗК по искане вх. н. ВХР-1815/24.09.2010 г. на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Регламент (ЕО)№ 1/2003 органите по конкуренция на държавите-членки са длъжни, когато действат съгласно чл. 81 или 82 от Договора (съответстващи на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС), писмено да информират Комисията преди или незабавно след започване на първото формално действие по разследването. Тази информация може да се предостави също така и на органите по конкуренция на други държави-членки. В случай по делото не е направено твърдение и не са ангажирани доказателства, че това задължение е изпълнено. В становището на ответника изх. н. КЗК-840-2010 г./30.09.2011 г., изготвено от процесуалният представител на КЗК, не са съдържа твърдение на осъществен положителен факт - информиране на Европейската комисия, а правни доводи и аргументи за липсата на задължение и невъзможност за представяне на доказателства. Регламент № 1/2003 децентрализира общностното право в областта на конкуренцията въз основа, от една страна, на принципа на субсидиарност и от друга страна Ч на принципа на сътрудничество между органите, които отговарят за прилагането на общностното право на конкуренцията. За тази цел е създадена европейската мрежа по конкуренция и система на правомощия и сътрудничество между членовете на тази мрежа. Този принцип на сътрудничество е посочен в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, в ИИзвестие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция (ОВ С 101, 2004 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 111, наричано по-нататък "Известието") и в Съвместна декларация на Съвета и на Комисията от 10 декември 2002 г. за функционирането на мрежата от органи по конкуренция (декларация, записана в протокола от събранието на Съвета относно приемането на Регламент № 1/2003, документ № 15435/02 ADD 1). Възможността за упражняване на правомощието на Европейската комисия по чл. 11, ал. 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 предполага изпълнение на задължението на националните органи по конкуренция по чл. 11, ал. 1 от същия нормативен акт. Неизпълнението на това задължение от страна на КЗК с оглед правомощията й по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003 не следва да се разглежда като самостоятелно основание за отмяна на взетото решение, но представлява нарушение на процедурата. В този смисъл са правилни изводите на тричленният съдебен състав на Върховния административен съд, както и са съобразени със съдебната практика. (Решение № 14628/29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 10739/2008 г. по описа на Върховния административен съд). Настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат възприети доводите на процесуалният представител на КЗК, че е налице забрана за предоставяне на информация относно изпълнението или неизпълнението на това задължение на КЗК. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗК, както и тази на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1/2003 регламентират ограничаване на достъпа до информация на страните и конституираните заинтересовани лица, но не и на националният съд, който упражнява съдебен контрол върху актовете на КЗК. Ограничаване на достъпа на съда до извършвани процесуални действия от страна на органите по конкуренция не намира опора в цитираните нормативни актове или във възможността да бъде получена информация от Европейската комисия. При извършената проверка относно законосъобразността на съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата против решението на КЗК относно установяване липса на основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС, касационната инстанция намира, че е допуснато нарушение на материалния закон като не е констатирано допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на решение № 546/28.04.2011 г. на КЗК. Съгласно решение от 16 декември 1975 г. на Съда (сега СЕС) по съединени дела 40-48, 50, 54-56, 111, 113 и 114/73, Coцperatieve Vereniging "Suiker Unie" UA и други срещу Комисия на Европейските общности, при определяне на съответния пазар за целите на конкуренцията между предприятията е необходимо да бъде извършено изследване по отношение географската територия на пазара и спецификата на съответния продуктов пазар чрез оценка "структурата и обема на производството и потреблението на съответния продукт, включително и навиците и икономическите възможности на търговците и купувачите." В настоящия случай КЗК е определила съответния пазар, съгласно дефиницията в § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на ЗЗК без да включва изследване влиянието на обстоятелствата, че доставката на природен газ е всеобщо предлагана услуга, единствен притежател на лиценз за обществена доставка на природен газ на територията на Република България е притежание на "Булгаргаз " ЕАД, както и че преносната система на Република България е свързана с преносната система на друга държава-членка на Европейския съюз - Гърция ( т. 7 от Решение № Р-117/18.08.2010 г. на ДКЕВР). Тези обстоятелства, съгласно цитираната практика на СЕС, е необходимо да бъдат взети предвид при преценка пазара, върху който се проявява оценяваното поведение, за да се осъществят точно правомощията на КЗК, съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено оспорването на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД против Решение № 546/28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на КЗК и са присъдени разноски, като вместо това да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено Решение № 546/28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на КЗК, поправено с Решение № 726 от 7.06.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на КЗК и бъде върната преписката на КЗК за ново произнасяне по искане вх. н. ВХР-1815/24.09.2010 г. на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД. С оглед липсата на самостоятелен характер на решението за поправка на очевидна фактическа грешка и изложените мотиви, че то като действителен административен акт е породило правните последици по чл. 62 от АПК, отмяната на основното решение включва и отмяна на извършената в него поправка. По водене на делото касационният жалбоподател "Софиягаз " ЕАД е направил разноски в размер на 75 лв., но всеки един от жалбоподателите е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 228 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационните жалбоподатели имат право на разноски в размер на по 150 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия