Решение № 4901 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15616/2008 г.

Решение № 4901 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15616/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Б., Й. Н. Й. и Р. Н. Б., чрез пълномощника им адв. Й., против решението от 21.10.2008 г. постановено по адм. дело № 416/2008 г., по описа на Старозагорския административен съд - пети състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 939/15.06.2005 г. на кмета на община С. З., с която е признато на Н. Е. правото да придобие собствеността върху имот пл. № 235, находящ се в м. "Д.", землището на с. Х. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отменена заповедта на кмета на община С. З. за признаване права на ползувателя. Ответникът - кметът на община С. З., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж., в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - Н. Г. Е., в писмено възражение и в писмена защита, чрез пълномощника си адв. З., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Същото съответства на представените по делото доказателства, сред които и заключение по съдебно-техническа експертиза. Преценката на доказателствата обуславя извод за липса на основания за отмяна на заповед № 939/15.06.2005 г. на кмета на община С. З., с която е признато правото на Н. Е. да придобие собственост върху процесния имот. Оспореният административен акт е издаден при наличие на предпоставките на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - по отношение на процесния имот е предоставено право на ползване на Е. по силата на ПМС № 11/1982 г. и в мястото е налице овощна градина. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и соченото отменително основание, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството през Старозагорския административен съд се е развило по жалба, подадена от настоящите касатори против заповед № 939/15.06.2005 г. на кмета на община С. З., с която е признато на Н. Е. правото да придобие собствеността върху имот пл. № 235, находящ се в м. "Д.", землището на с. Х. Жалбоподателите са противопоставили възражения за липса на мотиви в заповедта, липса на форма, непосочване на фактически и правни основания за издаването й, както и липса на основания за признаване на ползувателя на право да придобие имота. Съдът е събрал всички релевантни за спора доказателства, в това число е назначил комплексна съдебно-техническа експертиза от вещи лица, строителен специалист и специалист-овощар, както и е събрал гласни доказателства, всички които подробно е обсъдил. От доказателствата е приел за установено, че административното производство е започнало по молба на Н. Е., за признаване право да придобие собствеността върху предоставения му за ползване по реда на § 4 от ЗСПЗЗ имот, като в молбата е посочено, че имотът представлява лозе и овощна градина и е единствена земеделска земя на ползувателя. Същият се легитимира с удостоверение № 21/12.03.1987 г., от което е видно, че му е предоставен имот № 235, в м. "Д." ("А."), с площ от 500 кв. м, в землището на с. Х., на основание ПМС № 11/1987 г. Заявлението е разгледано от назначената със заповед на кмета на община С. З. комисия, като видно от протокола на същата, по отношение ползвателя е прието, че за него са налице основанията на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е включен в списъка на лицата, за които са налице посочените основания. Не е посочено за конкретния имот и ползувател точно кое от основанията е налице. Въз основа на протокола, кметът на община С. З. е издал процесната заповед. От заключението на назначената експертиза се е установило, че имотът, предоставен за ползване по цитираното удостоверение, е идентичен с имот пл. № 235, масив 207 по ПНИ, за м. "А.", с площ от 495 кв. м, който е отреден на Н. Е. В имота е засадена овощна градина - подробно са посочени овощните видове, като от показанията на свидетеля Л., на която съдът е дал вяра се установя, че овощната градина е засадена преди 1991 г., като периодично част от дърветата са подновявани. При тези данни съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е законосъобразна. Налице са основанията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на право на ползувателя да придобие имота - надлежно предоставено право на ползване по реда на актовете в приложното поле на § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в срок подадено заявление за трансформация на това право в право на собственост, наличие в имота на овощна градина. Посочил е, че продължилото дълго време административно производство не може да преклудира правата на ползувателя. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Възраженията в касационната жалба се свеждат до оплакване, че съдът не е констатирал, че заповедта не отговаря на изискванията за форма по чл. 15 от ЗАП (отм.), действал по време на издаване на оспорения административен акт, не е мотивирана, не са изложени както фактическите, така и правните основания за издаване на акта. Посоченото е относимо и до протокола на помощната комисия по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не е съобразено, че имотът не е индивидуализиран по площ и граници. Възражението е идентично с развитите в първоинстанционното производство. Правилно съдът е изследвал и преценявал при условията на пълно доказване наличието на основанията по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ, като е приел в съответствие с всички доказателства по делото, че на ползувателя е надлежно предоставено право на ползване и са налице всички елементи от фактическия състав на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Вярно е, че както в протокола на комисията по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и в заповедта на кмета на община С. З. не е посочено точното основание на което се признава правото да се придобие конкретния имот, както и не е посочена площта на същия, но съдът произнасяйки се по същество е изправил тези неточности. Произнасяйки се по самото материално право, проверявайки законосъобразността на акта, съдът е стигнал до правилния извод, че като краен резултат заповедта на кмета на община С. З. е правилна. Макар и по прецизно, е правно неикономично да се постанови отмяна на оспорената заповед на кмета на общината, поради посочените нарушения и произнасяйки се по същество, каквото е задължението му, съдът да постанови същият резултат - признаване на права на ползувателя. С потвърждаването на заповедта на кмета, при изложените мотиви по същество, се е стигнало до същия правен резултат. В този смисъл възраженията в касационната жалба са неоснователни. Постановеното решение не страда от релевирания в касационната жалба порок - материална незаконосъобразност, тъй като съдът правилно е приложил закона - § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация, направените от него разноски за настоящата инстанция - 200 лв. адвокатски хонорар, които са поискани в срок и са доказани по размер от предоставения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение