Решение № 27 от 27.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 2021/2014 г.

Решение № 27 от 27.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 2021/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпило искане от страна на осъдения М. Х. за възобновяване на НОХД № 410/14 г. по описа на Сливнишкия районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Същото е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. Атакува се протоколно определение от 23.07.14 г., с което на осн. чл. 384, вр. чл. 381 НПК е одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото между страните. Със същото Х. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК. Искането се поддържа в съдебно заседание, като се акцентира на допуснато съществено процесуално нарушение - нарушено право на защита, изразило се в невъзможност Х. да разбере за какво престъпление е обвинен и въз основа на какви доказателства, поради извършен превод на неразбираем за него език. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, атакувания съдебен акт, сочените основание и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираното определение и на посоченото по-горе основание съдът с участието на преводач е одобрил постигнатото между прокурора, служебния защитник и осъдения споразумение, с което Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на ОСЕМ месеца лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 200.00 лв. Решени са въпросите за първоначалния режим и типа затворническо общежитие, зачетено е времето по предварителното му задържане и е приведено в изпълнение условното му наказание, наложено по НОХД № 308/14 г. по описа на РС - гр. Свиленград. Във връзка със соченото основание за нарушение на материалния закон не са развити конкретни доводи, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава с нарушено право на защита, свързано с невъзможност Х. да разбере в какво престъпление е обвинен, въз основа на какви доказателства, като по този начин е опорочено активното му участие като обвиняем и подсъдим на досъдебното производство и в съдебната фаза на делото. Твърди се, че осъденият не е разбирал езика, на който му се превежда, тъй като афганистанският му произход е изисквал превод на персийски език в книжовната форма "дари", официалният език на Афганистан. Твърдението е неоснователно. Видно от постановлението за назначаване на преводач, приложено на л. 22 от досъдебното производство № 83/14 г., за такъв е назначен Ш. М. Х., който да извърши устен и писмен превод на документи от "дари" език на български и обратно. С неговото участие и в присъствието на служебен защитник са извършени всички процесуални следствени действия на досъдебното производство и съдебната фаза на процеса. Видно от приложените по делото протоколи, осъденият не е направил възражение за неразбираем превод. По отношение на посоченото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание в искането и в проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание не се развиват доводи. Наказанията, наложени на Х. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са съобразени със закона. За тях е постигнато съгласие от страните, което не подлежи на корекция от настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,