Решение № 644 от 2.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 429/2009 г.

Решение № 644 от 2.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 429/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Е. Д. от гр. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 288 от 22.07.2008 г. по гр. дело № 651/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение и на потвърденото с него решение № 124 от 03.08.2006 г. по гр. дело № 65/2006 г. на Бургаския окръжен съд, III гр. състав, с което е оставено в сила решение № 242 от 05.12.2005 г. по гр. дело № 132/2004 г. на Ц. районен съд. С последното е бил уважен предявения от К. Б. Я., И. Б. А. и М. К. Я. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е прието за установено по отношение на С. П. К., М. П. М. /починала на 06.05.2007 г. и заместена в процеса от молителя В. Е. Д./, Д. П. М., Й. П. М. и А. П. Я., в качеството им на наследници на И. И. М., че Б. Б. Я., бивш жител на гр. Ц., починал на 15.02.2001 г., е бил собственик на имот пл. № 1* в зоната на земеделско ползване по плана на гр. Ц. от 1984 г., представляващ част от лозе с площ от 4 дка в м. "В"/"Стария квартал"/, землището на гр. Ц., съставляващо парцел **** по плана за оземляване от 1928 г. към момента на внасяне на имота в ТКЗС. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които удостоверяват новооткрити обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, които не са му били известни при решаването му. Представя и се позовава на следните документи: писмо с изх. № 0* от 09.02.1957 г. на ДСК; запитване с вх. № 6* от 17.12.1956 г.; писмо с изх. № V* от 29.01.1957 г. на ГНС-гр. Мичурин до ДСК-ЦУ-София; писмо № 0* от 02.06.1970 г. на началник отдел при отдел "Д"; скица от 09.10.1934 г.; писмо № V* от 11.12.1956 г. на ГНС- М. от досието на Е. Б. Я.; акт за смърт от 28.01.1930 г. на Е. Б. Я., издаден от община В. и досие на бежанеца Д. Я. Н. Поддържа се, че лицето И. Б. Я. е починало не през 1932 г., а на 27.01.1930 г., като е било отземлено с процесния имот-лозе от 4 дка/ парцел **** по плана за оземляване от 1928 г./ и със същия имот бил оземлен бежанеца Д. Я. Н., който от своя страна го прехвърлил по частен път на С. И. М. на молителя. Твърди се, че нито И. Б. Я., нито наследниците й могат да се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като след смъртта си през 1930 г. Я. оставила само непълнолетен наследник, поради което с имота бил оземлен друг бежанец - Д. Я. Н. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 09.02.2009 г. от заинтересувана страна и с изключение на акт за смърт от 28.01.1930 г. на името на Е. Б. Я. /с него молителят е разполагал още на 25.09.2006 г., когато е подал касационната жалба срещу въззивното решение № 124 от 03.08.2006 г. по гр. дело № 65/2006 г. на БОС/, е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се до пусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право са се осъществили или не са се осъществили. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието или непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. С атакуваните с молбата за отмяна решения е прието, че И. /Ерина/ Б. Я., в качеството си на бежанец, е била оземлена с два имота: нива от 6 дка в м. "П" и лозе от 4 дка в м. "В". Съдилищата са се позовали на протокол № 94 от 08.09.1928 г. за взето решение за оземляване, на декларация за въвеждане във владение от 09.05.1928 г., на протокол за взето на 08.10.1930 г. решение на комисията по чл. 49 от Закона за селскостопанско настаняване бежанците чрез средствата на заема, отпуснат със съгласието на О. на народите /ДВ, бр. 213 от 18.12.1926 г./, както и на данните за заплатен данък за 1930 г. Прието е, че И. /Ерина/Б. Я. владяла имота до смъртта си през 1932 г., като след това владението се осъществявало от сестра й Х. С., която отглеждала своя племенник/син на И. / Б. Б. Я. поради ниската му възраст. Прието е, че спорното лозе от 4 дка е било обособено в два имота -, първия от които бил записан на името на Г. М., а втория - на името на И. И. М. /наследодателка на ответниците по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и на молителя В. Д. /се снабдили с нотариални актове за собственост по обстоятелствена проверка, съответно на имот № 1* и имот № 1*съдилищата са приели, че съгласно чл. 3 ЗСНБ (отм.) Ирина/Ерина/Б. Я. е придобила правото на собственост от момента на въвеждането й във владение на предоставената й като бежанец земя и към момента на внасянето на имота в ТКЗС негов собственик е бил единствения й наследник Б. С. съдилищата, липсват данни И. И. М. да е упражнявала фактическа власт върху земеделската земя, а и не е налице необезпокоявано и неоспорвано владение, тъй като многократно то е прекъсвано от наследодателя на ищците Б. П. е и че към 1951 г., когато е влязъл в сила Законът за собствеността не е бил изтекъл изискуемия се двадесетгодишен давностен срок /§ 4 от ПП на ЗС във връзка с чл. 34 от Закона за давността, отм./ и е следвало да изтече нова десетгодишна давност. Накрая, посочено е, че неправилно е позоваването на чл. 50 и чл. 51 ЗЗСНБ /в редакцията му към 09.04.1932 г./, които разпоредби, според ВКС, I г. о. /в решение № 288 от 22.07.2008 г. по гр. дело № 651/2007 г./ нямат непосредствено вещно действие, а гарантират изпълнение на задълженията на оземления бежанец чрез вписване на ипотека върху получените земи. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че с представените с молбата за отмяна документи не се удостоверяват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които да съставляват основание за отстраняване силата на присъдено нещо на атакуваните съдебни актове и да оправдаят необходимостта от повторно разглеждане на делото. От съдържанието на касационната жалба вх. № 1* от 25.09.2006 г. срещу въззивното решение е видно, че наследодателката на молителя М. П. М. /починала на 06.05.2007 г./, е разполагала с акт за смърт № 6 от 28.01.1930 г. още по време на въззивното производство. Касационното решение № 288 от 22.07.2008 г. по гр. дело № 651/2007 г. е влязло в сила от деня на постановяването му, а молбата за отмяна е подадена на 09.02.2009 г., т. е. след като е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК. Ето защо, този документ не може да бъде взет предвид при преценката на молбата за отмяна. Нямат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и останалите документи, представени с молбата за отмяна. Първият от тях - заявление вх. № 6399/17.12.1956 г., подадено от Б. Б. Я. в качеството му на наследник на И. Б. Я., до ЦУ на ДСК-София, съдържа молба за издаване на нотариален акт за имоти /нива от 6 дка и лозе от 4 дка/, с които е оземлена наследодателката му в землището на гр. М. П. изх. № 5844/11.12.1956 г. на ГНС М. до ЦУ на ДСК-отдел "В" е в отговор на писмо изх. № 1* от 19.11.1956 г. и според същото "бежанецът И. Б. Я. е починала отдавна и комисията по оземляването на бежанците е оземлила с местото за лозе от 2.5 дек. бежанеца Г. И. М. от гр. Мичурин". Писмо изх. № 6157/29.01.1957 г. на ГНС М. до ЦУ на ДСК, отдел "В" съдържа отговор на писмо изх. № 930/18.01.1957 г. Според него, поради това, че бежанката И. Б. Я. е починала и наследникът й Б. Б. Я. е бил малолетен и нямало кой да поеме задължението на имота, с протокол № 261 от 02.08.1932 г. бившата комисия по оземляване на бежанците по Закона за ССНБ в гр. М. е оземлила с нива парцел **** от 4 дка бежанеца Д. Н. Я., който впоследствие по частен път го прехвърлил на бежанката С. И. М. от гр. М., майка на Г. М. С писмо изх. № 5* от 02.06.1970 г. отдел "Д" отговаря на ИК на ГОНС-гр. Мичурин на писмо изх. № 258/26.05.1970 г. в смисъл, че от направената справка по намиращите се в отдела книжа е видно, че "бежанката Е. Б. Я. е била отземлена и с парцелите й, а именно: парцел **** от 4 декара в местността "В" е бил оземлен бежанеца Д. Я. Н. от гр. Мичурин". Четирите документа не удостоверяват новооткрито обстоятелство, което да не е могло да стане известно на страната-молител по време на висящността на делото пред инстанциите по същество. Пред първоинстанционния съд са били представени две писма по повод подадени молби от Б. Б. Я., като наследник на И. Б. Я., за снабдяването му с нотариален акт за имотите, с които е била оземлена наследодателката му по ЗСНБ. Първото от тях с изх. № 00930/18.01.1957 г. /л. 42-43 от делото/ съдържа запитване на отдел "В" на ДСК до ГНС М. В него се възпроизвежда писмо изх. № 5844/11.12.1956 г. на ГНС-М., което се представя с молбата за отмяна. Второто писмо - изх. № 2508/26.05.1970 г. на ГОНС-гр. Мичурин /л. 41 от гр. дело № 132/2004 г. на РС-Ц./ пък е запитване до ЦУ на ДСК, на което отговор е бил даден с представеното с молбата за отмяна писмо изх. № 5* от 02.06.1970 г. Заинтересуваната от обстоятелствата, свързани с оземляването и евентуалното оземляване на бежанката И. /Ерина/Б. Я. страна е могла да се снабди с документите, които представя едва с молбата за отмяна още по време на висящността на делото пред инстанциите по същество, но не е направила това, без да установява, че е била в обективна невъзможност да попълни доказателствения материал с интересуващите я документи. Страната-молител също така не доказва, че не е могла да се снабди своевременно и с досието на бежанеца Д. Я. Н., доколкото данни за оземляването му се съдържат в кореспонденцията между Г отдел "В" при ЦУ на ДСК по повод молбата на Б. Б. Я. за снабдяването му с нотариален акт вх. № 6399/17.12.1956 г. В обобщение, молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.