Решение № 6487 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2021 г.

Решение № 6487 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2021 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 43 от 09.12.2020 г., постановено по адм. д. № 62/20 г. Административен съд – Русе, седми състав, е отменил по жалба на "Дунав" АД, със седалище гр. Русе, ревизионен акт № Р – 03001819000613 – 091 – 001/11.09.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 270/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която на дружеството са определени задължения за ДДС общо в размер на главница в размер на 215 435, 85 лв. и съответни лихви за забава, като е осъдил Национална агенция по приходите да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 8 706 лв. С решението съдът е прекратил производството в частта по оспорването на задължение по ДДС в размер на 12, 77 лв., представляваща корекция на ползван данъчен кредит във връзка с КИ 650420558/19.09.2019 г., поради недопустимост на същата. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. П., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна, приподписана от главен юрисконсулт А. П. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Русе е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Дунав" АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, [жк], [адрес], представлявано от Б. П., чрез своя процесуален представител адв. П. Г., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Русе е отменил по жалба на "Дунав" АД, със седалище гр. Русе, ревизионен акт № Р – 03001819000613 – 091 – 001/11.09.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 270/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която на дружеството са определени задължения за ДДС общо в размер на главница в размер на 215 435, 85 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по периоди, описани в решението, и съответни лихви за забава. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства по време на същата, констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки по фактурите на доставчика "Ник билдинг Русе" ЕООД с предмет строителни материални. В решението е описано подробно и заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебна счетоводно-техническа експертиза. След това първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, всички документи във връзка с ревизията, както и доклада и крайният акт са подписани с квалифициран електронен подпис, ревизията е проведена при липса на нарушения на административно-производствените правила. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите мотиви по материалната законосъобразност на оспорения акт. Същите са изложени на л. 149- л. 152 от първоинстанционното дело, както систематизирани за целите на настоящето изложени се свеждат до следното: 1. Посочено е, че основният оспорен въпрос между страните е дали процесните фактури издадени от доставчика "Ник Билдинг Русе" ЕООД документират реално настъпили данъчни събития, респективно получателят/задълженото лице/правомерно ли е упражнил право на данъчен кредит. 2. Направено е тълкуване на относимите разпоредби на ЗДДС относно възникване на право на данъчен кредит. Отбелязано е, че нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС поставят изискване за възникване на право на данъчен кредит придобитите стоки или услуги да се използват или ще се използват за извършване на последващи облагаеми доставки. От тълкуването на разпоредбите е изведен извод, че задълженото лице носи доказателствената тежест да установи наличието на това законово изискване. 3. На л. 149 от първоинстанционното дело е извършен един много детайлен анализ на събраните в хода на ревизията и на делото писмени доказателства, представени както от доставчика, така и от задълженото лице, в това число е отбелязана и извършената проверка на тези доказателства от вещото лице по делото. На база на този анализ съдът е направил следните решаващи изводи: предмет на доставка са строителни материали, свързани с икономическата дейност на ревизираното лице – изпълнение на обекти свързани с Националната програма за енергийна ефективност, съставляващи многофамилни жилищни сгради в гр. Русе и гр. Елена; за доставките са сключени договори и анекси към тях, като стоките са предадени на при обективите складове на "Дунав" АД в гр. Русе и гр. Елена; налице са подписни приемо-предавателни протоколи, които съответстват количествено на заявките и за които са издадени фактури; според обясненията на представителите и на двете дружества доставките са извършени до складовете на получателя за сметка на доставчика; всички фактури са заплатени по банков път, ДДС е начислен своевременно и отразен в счетоводните регистри и справката декларация на доставчика; приходите от продажбите са включени в справката декларация по чл. 92 ЗКПО за 2018 г.; от заключението на експертиза се установява редовността на счетоводството както на доставчика, така и на ревизираното дружество, както и че стоките, предмет на доставка, са вложени в съответните обекти, изпълнявани от получателя; големият брой на документите, редовното счетоводство и идентичността на информацията в тях изключват възможността въпросните документи да са създадени за целите на защитната теза на жалбоподателя. 4. В продължение на анализа е отбелязано, че автентичността и истинността на приобщените по преписката писмени доказателства не е оспорена от ответника, не са ангажирани доказателства за противното, поради което няма пречка да се приеме, че въпросните доказателства удостоверяват фактите, за които се отнасят. 5. Предвид изложеното на л. 150 е обоснован извод, че изброените доказателства установяват реалност на процесните доставки. 6. Изложени са допълнителни аргументи, обосновани със заключението на вещото лице по назначената комплексна експертиза. 7. На отделни страници /л. 151 – 152 от първоинстанционното дело/ е направено позоваване на практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването и прилагането на нормите, свързани с упражняване на правото на данъчен кредит и относими към настоящия спор. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт, обуславяща необходимостта от отмяна на същия. Решението на Административен съд – Русе е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се аргументи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и доказателства по спора, както и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, в резултат на което е направил необосновани изводи за наличие на реални доставки по процесните фактури и след като е признал право на данъчен кредит на задълженото лице и е отменил ревизионния акт, е приложил неправилно материалния закон. На отделен ред се правят и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като според касатора в тази част решаващият съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и възложи разноските на жалбоподателя независимо от отмяната на ревизионния акт. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че задълженото лице "Дунав" АД по занятие извършва строителна дейност, свързана със саниране на многофамилни жилищни сгради в рамките на Националната програма за енергийна ефективност. В рамките на предмета си на дейност дружеството е сключило договори за доставки на строителни материали с доставчика "Ник Билдинг Русе" – ЕООД. В хода на ревизията е установено, че от страна на последния на "Дунав" – АД са издадени множество фактури, част от тях за авансови плащания, имащи за предмет строителни материали, по които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 215 435, 85 лв. В хода на ревизията са установени като безспорни следните обстоятелства: доставките са в изпълнение на сключен договор между страните и направени заявки; всяка една от фактурите е придружена с приемо-предавателен протокол, подписан от страните по доставката; стоките са доставени и получени в складове, намиращи се непосредствено на санираните обекти в гр. Русе и гр. Елена; всички фактури са заплатени по банков път; данъкът е начислен от доставчика по предвидения в закона ред; получените стоки са осчетоводени от получателя и са използвани в последващата му икономическа дейност; всички доказателства във връзка с доставките са предоставени и от двете страни по време на ревизията, като няма разминаване между така представените документи. За да не признаят право на данъчен кредит по процесните доставки, органите по приходите на база на събрани данни в хода на ревизията са направили следните констатации: доставчикът "Ник Билдинг Русе" – ЕООД не разполага със собствен или нает склад, където да съхранява материалите, от което следва, че строителните материали са доставени на клиента директно на датата, на която са съставени приемо-предавателните протоколи; в хода на ревизията "Ник Билдинг Русе" – ЕООД и впоследствие при съдебното дирене не е представена детайлна справка за това кои са неговите предходни доставчици, поради което не може да бъде извършен анализ относно произхода на стоката, предмет на доставка; няма представени количествено-стойностни сметки от доставчика; има разминаване между стоките, предмет на приемо-предавателните протоколи между страните по доставките, и стоките предмет на доставка от предходните доставчици на "Ник Билдинг Русе" ЕООД; представени са значително малко на брой документи за разплащания по предходните доставки; липсват транспортни документи, а по представените има разминаване с адресите, където са складовете на "Дунав" АД и където са предавани стоките. Систематизирани, основните констатации на приходните органи за непризнаване на правото на данъчен кредит се свеждат до разминавания и неустановяване във вида и количеството на доставяните материали, на кой обект са доставени, на коя дата, начина на разплащане и начинът на транспортиране на стоките. Предвид на тези констатации и позицията на жалбоподателят, решаващият съд е приел, че основният спор между страните е относно това дали процесните фактури документират реално извършени доставки. По изложените по-горе обстойни мотиви, първоинстанционният съд е дал положителен отговор на спорния въпрос. Настоящата съдебна инстанция намира същият за правилен, обоснован на фактите и доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон. Същата при условията на чл. 221, ал. 2 АПК споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Наведените в касационната жалба оплаквания за наличие на нарушения, съставляващи основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, не могат да бъдат споделени. Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е изложил и разгледал подробно както констатациите на приходния орган, така и възраженията на задълженото лице. Направено е и коректно тълкуване на материалния закон, в това число чрез направено позоваване на решенията на Съда на Европейския съюз. Съпоставяйки фактите и доказателствата към така направеното тълкуване, е изграден и обоснован извод за наличие на реални доставки по процесните фактури. В по-голямата си част оплакванията в касационната жалба се изразяват във възпроизвеждане на констатациите на органа по приходите, поради което е отречено право на данъчен кредит. Всички тези констатации са разгледани от първоинстанционния съд и по тях е направен съответния коментар. Последващо им повтаряне в касационната не ги прави сами по себе си основателни, доколкото оспорения ревизионен акт не се ползва с обвързваща доказателствена сила, а решаващият извод за наличие на отрицателен факт /липса на реални доставки/ е бил подложен на внимателен анализ от първоинстанционния съд. Произходът на стоката е обстоятелство, която отдавна е отречено в съдебната практика като имащо значение за реалността на доставките, поради които всички наведени доводи в тази насока са без правно стойност. Неотносими към спора са и доводите, свързани с липса на транспортни документи или наличие на разминаване в адресите, доколкото в приемо-предавателните протоколите е ясно записано, че доставката се извършва на адреса на складовете на получателя, който няма никакъв ангажимент към транспорта. Без значение е разминаването между стоките, предмет на процесните доставки, и тези по процесните доставки, доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че стоките по процесните доставки са доставени и приети на адреса, а предходните доставчици имат възможност да доставят такива стоки. Без значение е и обстоятелството, че липсва разплащане по предходните доставки, доколкото това не е факт, свързан с правото на данъчен кредит, а отделно по това всички процесни доставки са разплатени по банков път. Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, понеже чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 ЗДДС, като в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. В конкретния случай от събраните още в хода на ревизията доказателства е установен факта на предаване на движимите вещи от доставчик на получател. Какъв е произходът на тези вещи, по какъв начин те са били транспортирани до склада на получателя, дали доставчикът се е разплатил със своите предходни доставчици, са все обстоятелства, за които задълженото лице не може да бъде държано отговорно. Като участник в стопанските операции то притежава необходимите документи, установяващи факта на предаване на стоките, предмет на фактурите. Представените и от двете страни доказателства във връзка с доставките са идентични, нямат разминаване, от което е направен обоснован извод от първоинстанционния съд, че те са автентични и не са създадени с цел подпомагане на защитната теза на ревизираното дружество. Същите доказателства не са оспорени от приходната администрация, поради което съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото е направен обоснован извод за наличие на реални доставки. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия като неправилен, Административен съд – Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Направените оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските не могат да бъдат споделени. Отмяната на ревизионния акт не е в резултат на новопредставени доказателства в съдебното производство по смисъла на чл. 161, ал. 3 ДОПК, които е могло да бъдат представени и в административната фаза, за да бъде приложена тази разпоредба. Назначената комплексна счетоводно техническа експертиза е извършила само анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и не може да бъде разглеждана като новопредставено доказателство. Довод в тази насока се съдържа изрично в самата касационна жалба/стр. 5, л. 6 от настоящето дело/. Новопредставените доказателства относно строежите и приемането на същите нямат връзка с отказа за признаване на право на данъчен кредит. Като правилно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и в осъдителната му част за разноските. При този изход на процеса Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическото лице, в състава на което се намира ответната по касация Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 5 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения на л. 28 от настоящето дело списък с разноски и приложените към него доказателства за извършено плащане – фактура, банково извлечение и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,