Решение № 5698 от 31.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински Център XXXI София ЕООД [ЕИК] представлявано от управителя д-р А. Мишева чрез адв. О. Михайлов против Решение 5072/26.07.2022 год. постановено по административно дело 947/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед РД-15-1626/30.12.2021 год. издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК). Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми установени в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 421, ал. 1, б. а от Националния рамков договор на медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 год. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените разноски. По делото е подадена и касационна жалба от д-р Е. Гериловска [ЕГН] от гр. София чрез адв. О. Михайлов против Решение 5072/26.07.2022 год. постановено по административно дело 947/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата и против Заповед РД-15-1626/30.12.2021 год. на директора на СЗОК. Изложените в жалбата пороци относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Ответникът директорът на Столична здравноосигурителна каса представляван от пълномощника си Т. Колева в писмен отговор оспорва основателността на двете касационни жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба подадена от Медицински Център XXXI София ЕООД. Намира, че касационната жалба на д-р Е. Гериловска е процесуално недопустима като подадена от страна, която не е адресат на процесния индивидуален административен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-15-1626/30.12.2021 год. издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса, с която е наложена санкция на Медицински Център XXXI София ЕООД частично прекратяване на договор 22-2266/2020 год. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ сключен между НЗОК чрез СЗОК и Медицински Център XXXI София ЕООД по отношение на медицинската дейност на д-р Е. Гериловска лекар специалист кардиолог за отчетена от нея дейност, която не е извършена. В мотивите на заповедта е прието, че от събраните доказателства по отношение на медицинската дейност на д-р Е. Гериловска е установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена в изпълнение на договора с НЗОК, но е заплатена в резултат, на което лечебното заведение (ЛЗ) носи административна отговорност съгласно глава XXI, санкции за изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ. На основание чл.421, ал.1, б. а и чл.432, ал.1 от НРД за МД 2020 - 2022 год. и чл.59, ал.11, т.1, б. а от ЗЗО за установено нарушение на чл. 99, ал. 2 от НРД за МД 2020 - 2022 год. е наложена санкция прекратяване на договора частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността. От фактическа страна е установено, че със Заповед РД-18-929/16.08.2021 год. на директора на СЗОК е извършена тематична проверка на Медицински Център XXXI София ЕООД представлявано от д-р А. Мишева управител. Задачата на проверката е във връзка с писмо с вх. 35-00-1023/27.05.2021 г. на СЗОК от Л. Гелев, който след проверка на електронното си здравно досие е установил, че има въведено посещение при д-р Е. Гериловска, която не познава. При направена справка в Интегрираната информационна система на НЗОК е установено, че за ЗОЛ Л. Гелев има отчетен и заплатен от СЗОК амбулаторен лист 3229/19.11.2020 г. издаден от д-р Е. Гериловска. След извършена проверка е констатирано, че в разпечатания от информационната система на лечебното заведение амбулаторен лист 3229/19.11.2020 г. издаден от д-р Е. Гериловска липсва подпис на пациент. В амбулаторния лист е посочена основна диагноза МКБ код 111.9 хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и извършени ВСД ехокардиография базово ниво 88.72. Не са отразени издадени направления за МДД. За извършената проверка са съставени Протокол РД-18-929-1/19.08.2021 г.; Протокол за неоснователно получени суми РД-18-929-2/19.08.2021 г. и Протокол за неоснователно получени суми РД-18-929-3/19.08.2021 г. Всички са връчени на управителя на лечебното заведение на 23.08.2021 г. На 27.08.2021 г. управителят е подал писмено възражение до директора на СЗОК срещу констатациите на проверяващите. Възражението е разгледано от арбитражна комисия по медицинските дейности на 12.10.2021 г. и същото е прието за неоснователно. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед РД-15-1626/30.12.2021 г. при съобразяване на разпоредбата на чл. 413 от НРД за МД 2020-2022 г. и на основание чл. 412, ал. 1 и чл. 421, предложение първо, б. а от НРД за МД 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. а от ЗЗО и чл. 63, ал. 1 , т. 1 от индивидуален договор 22-2266/2020 г. за оказване на СИМП директорът на СЗОК е наложил на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ Медицински център XXXI София ЕООД санкция: частично прекратяване на договор 222266/2020 г. сключен между НЗОК чрез СЗОК и Медицински център XXXI София ЕООД по отношение медицинската дейност на д-р Е. Гериловска лекар специалист кардиолог за отчетена от нея дейност, която не е извършена на ЗОЛ Л. Гелев. Заповедта е надлежно съобщена на лечебното заведение на 12.01.2022 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба разписана в нормите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а, вр. с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, чл. 99, ал. 2 и чл. 421, ал. 1, б. а от НРД за МД 2020-2022 г. първоинстанционният съд обосновава извод досежно законосъобразното налагане на санкция прекратяване на договора частично, по отношение на д-р Е. Гериловкса лекар специалист кардиолог. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването на обжалвания административен акт като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В разпоредбата на чл. 59, ал 13 от ЗЗО е уредено, че управителят на НЗОК съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2 на същия текст, а в случаите по ал. 11, т. З и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Същото правомощие е предвидено и в текста на чл. 421, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2020 2022 год. Аналогична разпоредба се съдържа и в сключения индивидуален договор с изпълнителя, съгласно който възложителят прекратява договора с изпълнителя при отчитане на дейност, която не е извършена частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В контекста на нормативното предписание и с оглед изложените като мотиви при издаването на заповедта фактически обстоятелства обосновано е прието, че са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяването на оспорената заповед. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към нормата посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща съответните правни последици по налагане на санкцията "частично прекратяване на договор". Съгласно Приложение 2 Първични медицински документи, неразделна част от НРД за МД за 2020-2022 г., Указания за попълване на амбулаторен лист за преглед от общопрактикуващ лекар или лекар специалист, в т. 10, изрично е установено, че пациентът удостоверява с подписа си информираност за извършените медицински дейности, назначените изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. Безспорно е доказано, че АЛ 160/18.03.2021 г. не е подписан от Л. Гелев. След като нормативната уредба изрично изисква екземплярът от амбулаторния лист на хартиен носител, който се прилага към здравното (медицинско) досие на здравноосигуреното лице да бъде подписан от него, то това е задължителен реквизит и липсата му следва да води до непризнаване на документа. Неизпълнението на горното задължение разкрива опасност от съставяне на амбулаторен лист от страна на лекар без знание на пациентите, което би нарушило техните законни права и интереси. Решението е правилно и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на д-р Е. Гериловска против Заповед РД-15-1626/30.12.2021 г. на директора на СЗОК. Касационната инстанция приема за обоснован извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата, като подадена от лице, което не е адресат на акта и няма правен интерес от оспорването му, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този ЗЗО се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и със ЗЗО, а според чл. 59, ал. 11 директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в следните случаи: при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2; от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; от изпълнител на болнична медицинска помощ - частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. Видно от относимата правна уредба в конкретното производство страна е единствено лечебното заведение, което е сключило договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ и именно то може да бъде адресат на актове издадени по реда на чл. 59, ал. 11 от ЗЗО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на касаторите е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора съдът намира за неоснователно. Основателно е искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се осъдят Медицински Център XXXI София ЕООД [ЕИК] представлявано от управителя д-р А. Мишева и Е. Гериловска [ЕГН] от гр. София да заплатят на Столична здравноосигурителна каса разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,