Решение № 7719 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4852/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници , подадена чрез юрк. Попова, срещу Решение 1486/20.03.2025 г., постановено по адм. дело 1441/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което по жалба на Р. К. И. е отменено Решение 32-986047/28.08.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници .

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от представената фактура не може да бъде установена реалната продажна стойност на автомобила. Изтъква, че лицето не е съумяло да опровергае възникналите у митническите органи основателни съмнения. В тази връзка сочи, че получената от американските митнически власти информация, имаща официален характер, потвърждава, че декларираната договорна стойност не е действително платената цена за внесения автомобил. Счита, че оспореното митническо решение съдържа мотиви относно неприложимостта на вторичните методи за определяне на митническата стойност, противно на приетото от административния съд. Сочи, че противно на извода на съда, правилно с митническото решение стойността на автомобила е определена в съответствие с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Претендира присъждане на разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В допълнителна молба иска спиране на съдебното производство във връзка с отправено преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът Р. К. И., чрез пълномощника адв. Керина, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Благоевград е било Решение 32-986047/28.08.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници , с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на внесена стока с описание употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка: FORD, модел: Explorer, тип: първа регистрация: 20160101, цвят: бял, работен обем: 3 700 куб.см, мощност: 275 HPSAE, двигател: няма данни, шаси: [номер] в размер на на 12 930,01 лв. и са определени за досъбиране задължения за мито в размер на 775,80 лв. и за ДДС в размер на 1 706,76 лв.

Административният съд, от фактическа страна, е приел за установено следното:

На 08.02.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008030771R8, с вносител и декларатор Р. К. И., с която е деклариран за режим допускане за свободно обращение посоченият по-горе автомобил. Към момента на деклариране на стоката размерът на митническата стойност е определен съгласно договорната стойност по смисъла на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, възлизаща на 2 700 USD, с левова равностойност 4 363,87.

Към МД са приложени Bill of sale ID FM5K8AR2GGBB1224/19.09.2020 г., фактура за транспорт на стойност 808,13 лв., регистрационен талон и коносамент. При приемане на МД митническата стойност е формирана от декларираната договорна цена в размер на 4 363,87 лв. и разходите за транспорт в размер на 808,13 лв.

С получено писмо с рег. 32-359976/21.10.2022 г. на ЦМУ от американските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с местоназначение Република България, дала повод за осъществяване на последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ по отношение на процесната стока.

В рамките на проверката е констатирано съответствие по отношение номера на шасито на процесния автомобил, посочен в МД, и този в информацията, предоставена от американските митнически власти. Констатирано е несъответствие относно цената, като според предоставената информация автомобил с характеристики като процесния е деклариран за износ от САЩ за 7 500 USD.

Поради възникнали съмнения относно митническата стойност на внесената стока и на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от декларатора са изискани допълнителни доказателства, като писмото, с което И. е уведомен, е върнато като непотърсено. В резултат административният орган е прибегнал до уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, като в указания срок лицето не се е явило в митническото бюро, нито са предоставени допълнителни документи във връзка с осъществения внос.

От страна на митническия орган е прието, че декларираната стойност на автомобила не е реално заплатената, поради което митническата му стойност следва да се определи по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По отношение на вторичните методи в решението е посочено, че същите не могат да намерят приложение, тъй като в системата МИС-3A липсва относима информация.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материални разпоредби и целта на закона.

Съдът е приел, че митническият орган, съобразно получените от американските митнически власти данни, е съумял да докаже наличие на основателни съмнения относно действителния размер на продажната цена на автомобила, но не е аргументирал неприложимост на вторичните методи, предвидени в чл. 74, § 2, б. а до г от Регламент (ЕС) 952/2013.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция.

По отношение на искането за спиране на делото, същото е неоснователно. С Определение от 15.04.2025 г. по административно дело 8222/2024 г. по описа на ВАС, Първо отделение, на основание чл. 267, нар. 1, буква б от ДФЕС, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че като налични данни на митническата територия на Съюза може да се счита декларираната стойност на същата стока при износа ѝ от трета страна?

1. Допуска ли разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. тълкуване в смисъл, че разумен способ за определянето на митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Регламента може да е определянето ѝ на база декларираната стойност при износа на същата стока от трета страна? .

При извършена служебна проверка се констатира, че към настоящия момент не е образувано дело пред СЕС по отправеното преюдициално запитване, поради което не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 144 АПК.

По същество на спора:

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013.

В разглеждания случай от митническите органи е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI: EU: C: 2019: 519, т. 37).

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази връзка правилно административният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи, и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13).

На следващо място, не може да се приеме, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на съответния автомобил, макар и официални такива и получени по линия на международното сътрудничество, представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, макар предоставените данни да са годни да обосноват основателни съмнения, не освобождават митническите органи от задължението им за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността.

С оглед изложените мотиви, решението на административния съд, с което е отменено митническото решение, следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

Принципно при този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника се следват разноски, но същите подлежат на присъждане само ако са действително извършени, в подкрепа на което страната не е ангажирала доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,