Решение № 16178 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2013 г.

Решение № 16178 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане, чрез адв. Ивана Колева, срещу решение № 6615 от 04.12.2012 г. по адм. д. № 7595/2011 г. на Административен съд - София-град. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Ответникът - Зехра Халилова Салиева, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Тодоров, в писмено възражение оспорва касационната жалба, като неоснователна, и моли за присъждане на направените разноски за тази инстанция. В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв. Б. Златанов, като по делото е представена и писмена защита от последния, с която се оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Агенция за социално подпомагане е осъдена да заплати на Зехра Халилова Салиева сумата от 8020,60 лева, представляваща обезщетение поради отмяна на Заповед № ЧР - 2 92/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане за прекратяване на служебното й правоотношение, за период от 10 месеца, през които не е заемала държавна служба, считано от 23.12.2010 г. до 23.10.2011 г. включително, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2012 г. до окончателното й плащане, а иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата на определеното обезщетение от 8020,60 лева за периода от 08.01.2011 г. до 29.05.2012 г., е отхвърлен. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че условията за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са налице. С влязло в сила съдебно решение е отменена заповедта за прекратяване не служебното правоотношение на Зехра Салиева и е изтекъл съответния период от време (10 месеца), през които същата не е заемала държавна служба, не е била назначена на друга държавна служба с по-ниска заплата, не е получавала възнаграждение за друга работа в по - нисък размер. При наличието не тези предпоставки, тя има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време на оставане без работа, но за не повече от 10 месеца, както е в случая. Административният съд е изчислил конкретния размер на дължимото обезщетение съгласно чл. 67 от ЗДСл въз основа на брутната й заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно. Изчисленията са извършени съгласно заповед № ЧР - 1 667/01.06.2012 г. (за възстановяване на Салиева на работа), от която е видно, че основното й месечно възнаграждение възлиза на 674.00 лева, а допълнителното месечно възнаграждение за прослужено време, определено със заповед № ЧР - 6 201/12.06.2012 г. - на 19 % или 128,06 лева, което към момента на признаване на уволнението на Зехра Салиева за незаконно прави брутна заплата в размер на 802,60 лева. От тук, на основание чл. 121, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е изчислен общ размер на дължимото от ответника обезщетение в размер на 8020,60 лева (10 месеца х 802,60 лева). Правилно е обжалваното решение и по отношение на признаването на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата на обезщетението. Съдът се е съобразил с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., посочил е, че лихвата се дължи от 29.05.2012 г., когато е влязло в сила решение № 7495 от 29.05.2012 г. постановено по адм. дело № 14563/2011 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение и съответно е уважил иска в тази част. В останалата част от иска - за периода от 08.01.2011 г. до 29.05.2012 г., поради това, че вземането на Салиева за обезщетение не е изискуемо, правилно съдът е отсъдил, че лихва за забава не се дължи. На основание казаното по-горе настоящата инстанция счита касационното основание за отмяна на обжалваното решение от страна на Агенция за социално подпомагане, изразяващо се в това, че не е била назначена съдебно - счетоводна експертиза, за неоснователно. Правилно е изчислен размера на обезщетението и не е било необходимо вещо лице. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Предвид обема на представените доказателства относно размера на брутната заплата на Салиева към момента на признаване на уволнението й за незаконно, не е било нужно назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски от страна на процесуалния представител на Зехра Салиева, адв. Благой Златанов, в размер на 1194,99 лв., от които заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. и извършени пътни разноски гр. Елена - гр. София съгласно фактура от 20.11.2013 г. в размер на 94,99 лв. В съдебно заседание от страна на процесуалният представител на Агенция за социално подпомагане, адв. Ивана Колева, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е основателно. Предвид характера на правния спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, размера на адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен. На основание на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за адвокат, претендирано от ответника по касационната жалба, следва да бъде намалено на 450 (четиристотин и петдесет) лева. Също така следва да се има и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, която посочва, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща направените по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. Относно извършени пътни разноски гр. Елена - гр. София съгласно фактура от 20.11.2013 г. в размер на 94,99 лв., настоящата инстанция счита, че разноски по производството са тези, които са направени по воденето на конкретното дело, като възнаграждение за вещи лица по допуснати от съда експертизи и за свидетели. Заплатените суми за билети за какъвто и да е транспорт - автомобилен, воден, въздушен, или фактура за гориво за транспорт, не се включват в разноските по производството, макар и да са разход, поради което в тази си част молбата за разноски следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение