Решение № 8014 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2010 г.

Решение № 8014 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Георгиев Иванов от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Зл. Иванова, против решение № 939 от 3.05.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, ХХIХ състав, по адм. д. № 2962/2009 г. С жалбата и в писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът изцяло е кредитирал заключението на тройната съдебно- оценителна експертиза, без да вземе предвид възражението му относно определената обща цена за резервоар за вода, стойността на фургона и относно намиращите се в процесния имот 4 бр. орехи и 2 бр. джанки. Касаторът твърди, че експертизата е завишила овехтяването на конструкцията на подобренията и закръжаването на насажденията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Приморски" при община Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Стефка Иванова Митева, Тодорка Иванова Христова, Иванка Петрова Тодорова, Стоян Петров Тодоров и Йорданка Миланова Тодорова също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, защото в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил експертното заключение, заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, изложени в жалбата и възражението срещу тройната експертиза на лист 87 и сл. от делото. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 939 от 03.05.2010 г. е отменена заповед № 889/05.10.2009 г. на кмета на район "Приморски", община Варна, в частта относно определена оценка в размер на 511 лв. на подобрения в поземлен имот № 78 по КП, попадащ в имот № 4213 по ПНИ на с. о. "Горна Трака", землище Виница, гр. Варна, собственост на наследници на Иван Тодоров Каркаленджиев и вместо отменената част съдът е определил оценка на подобренията в гореописания имот в размер на 2645,19 лв., като паричната сума следва да бъде внесена от наследниците на възстановения собственик Иван Тодоров Каркаленджиев и се изплати на бившия ползвател Христо Георгиев Иванов. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган при условия на делегация, като се касае за позитивен акт по молба на собствениците по реституция на земеделска земя досежно подобренията на процесния имот. В мотивите на съдебното решение е констатирано, че е налице влязла в сила заповед № РД - 06 - 7706-31/03.02.2006 г. на областния управител на област Варна за одобряване на ПНИ, поради което на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ Христо Георгиев Иванов като добросъвестен подобрител има право да получи стойността на извършените от него подобрения в 449 кв. м. от предоставения му за ползване имот. Съдът се е позовал на изслушани и приети основна и тройна съдебно- технически експертизи, като е възприел тройната експертиза, според която процесната оценка следва да се завиши от 511 лв. на 2645,19 лв. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Варна точно е установил, че основният спорен въпрос е относно стойността на обезщетението, дължимо по силата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и неговият размер е определен от страна на съда в съответствие с приетата тройна съдебно- техническа експертиза. В атакуваното съдебно решение са изложени мотиви относно кредитирането на заключението на трите вещи лица като компетентно и обективно дадено, предвид на това, че експертите са установили и оценили подобрения в имота, които не са оценени от извършената основна съдебно-техническа експертиза, а именно: циментова замазка върху калдъръм, дървен фургон и трайни насаждения. От тук първоинстанционният съд е извел верен извод, че определената с процесната заповед оценка е значително занижена, което е видно от приетата тройна съдебно- техническа експертиза по отношение на подобрения от строителен характер, които не са оценени в пълен обем в производството пред административния орган. Основното възражение, развито в касационната жалба е, че съдът е следвало да вземе предвид възражението на жалбоподателя относно определената обща цена за резервоар за вода, стойността на фургона и по отношение намиращите се в процесния имот 4 бр. орехи и 2 бр. джанки и твърдението му, че експертизата е завишила овехтяването на конструкцията на подобренията и закръжаването на насъжденията. Върховният административен съд не споделя тезата на касатора, защото първоинстанционният съд надлежно е изпълнил задължението си за пълно установяване на фактите и обстоятелствата от значение за спора и правилно е преценил, че за определяне на действителната дължима оценка на подобренията в процесния имот са необходими специални знания, с оглед на което е допуснал и изслушал единична и тройна съдебно- технически експертизи от компетентни вещи лица, които са изчислили реалната стойност на обезщетението за спорните подобрения. Съдът законосъобразно и обосновано е възприел тройната съдебно- техническа експертиза, защото при приемането й в съдебно заседание, проведено на 20.04.2010 г., жалбоподателят Христо Георгиев Иванов и неговият процесуален представител адв. Зл. Иванова са присъствали лично и са участвали при приемането на тази експертиза. Никой от тях обаче не е оспорил тройната съдебно- техническа експертиза, не е поискал назначаването на нова експертиза с други вещи лица, както и не е поискал поставяне на нови задачи на същите вещи лица. Напротив, в протокола от това съдебно заседание е записано изрично на стр. 104 от адм. д. № 2962/2009 г., че адв. Иванова е заявила: "Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението", а преди даване ход на делото по същество е казала: "Няма да сочим нови доказателства. Нямаме доказателствени искания." Пред настоящата касационна инстанция жалбоподателят се позовава на свое писмено възражение, в което също не е заявено оспорване на тройната експертиза и не е поискано изслушване на нова експертиза. На практика възражението на жалбоподателя съставлява изготвени от него изчисления, които се различават от изчисленията на тримата експерти, представили тройната съдебно- техническа експертиза. Първоинстанционният съд правилно е възприел експертизата, която е изготвена от обективни и независими вещи лица, а не изчисленията, извършени от страната по делото, която е очевидно заинтересована от завишаване на оценката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че както възражението на жалбоподателя, така и изложението в касационната жалба имат характер на твърдения на касатора, които не са подкрепени с доказателства и не оборват и опровергават законосъобразните изводи и заключения, развити в обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,