Решение № 2937 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2011 г.

ВАСVIII отделение28.02.2012 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването на "Плевен плюс" АД, гр. София срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 31/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии. ОСЪЖДА "Плевен плюс" АД, представлявано от изпълнителния директор Елена Кискинова, да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение на Съвета за електронни медии, гр. София. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 2937 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Плевен плюс" АД, гр. София (правоприемник на "Радио свят" ЕООД) срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 31/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на дружеството е определена за заплащане сума в размер от 911, 16 лв., на основание чл. 102 ЗРТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност (ТТРТД) за периода 29.07.2009 г. - 17.11.2009 г. Жалбоподателят поддържа оплаквания според които актът, издаден от СЕМ е нищожен, в условията на алтернативност е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че процесният акт е нищожен, тъй като е издаден при липса на адресат - "Радио свят" ЕООД, гр. София към момента на издаване на акта е заличен търговец, следователно е отпаднала процесуалната легитимация на посоченото като негов адресат дружество. В жалбата са изложени съображения, че за периода, за който е определена таксата, СЕМ не е извършвал надзор, доколкото самият оператор не е осъществявал радиодейност, поради липса на далекосъобщителна лицензия. Ответникът - Съвет за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения: Видно от представената по делото индивидуална лицензия за радиодейност № 441 - 00332/05.07.2001 г. издадена от Държавната комисия по далекосъобщенията е, че на "Радио свят" ЕООД, гр. София е издадена лицензията за създаване на радиопрограма "Радио Плюс". Лицензията е за срок от 10 години считано от датата на нейното издаване и е с обхват за разпространение на територия с местен обхват - гр. Благоевград. Между страните няма спор, че дружеството - жалбоподател не е излъчвало радио програма, както и че дружеството не е заплащало годишна лицензионна такса за процесния период. С Акт за установяване на публично държавно вземане № 31/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), на дружеството за периода 27.07.2009 г. - 17.11.2009 г. е определена за заплащане сума в размер от 911, 16 лв., на основание чл. 102 ЗРТ, вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение формулира следните правни изводи: Неоснователно е твърдението в жалбата, че актът е нищожен, тъй като е издаден на "Радио свят" ЕООД, гр. София, което към момента на издаване на акта е заличен търговец, следователно е отпаднала процесуалната легитимация на посоченото като негов адресат дружество. След извършена служебна проверка, съдът установи, че на 17.12.2009 г. чрез вливане е извършено преобразуване на търговското дружество, като считано от 17.12.2009 г. правоприемник на "Радио свят" ЕООД е жалбоподателят "Плевен плюс" АД. Относно възраженията по същество на спора, изложени в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното: Таксите за радио и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, защото са установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Алинея втора от цитираната норма посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК от ръководителя на съответната администрация. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио - и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. Съгласно чл. 98 ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. втора от същия закон, средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран оператор за негова лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Видно от изложеното е че, размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТ. Основното възражение на жалбоподателя се изразява в довода според който в качеството му на лицензиран радиооператор, той не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия. Възражението е неоснователно, тъй като съгласно цитираната по- горе индивидуална лицензия за радиодейността, е лицензиран радиооператор, с право да създава и разпространява радиопрограма на територия с местен обхват - гр. Благоевград. Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, същият е трябвало да поиска на основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ, предсрочно прекратяване на лицензията. Прекратяването се извършва с издаване на решение от СЕМ. В ЗРТ и в ТТРТД се съдържа хипотеза, според която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД "в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на Съвета за електронни медии за отнемане или прекратяване на лицензията". Следва да се посочи, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори. Той не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия и по датата на решението за прекратяване на лицензията. Таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията (по аргумент от чл. 8, ал. 4 от Тарифата за ТТРТД). В случая е установено, че лицензията на дружеството е действаща за процесния период, по отношение на който са установени публичните държавни вземания. Лицензията е прекратена по искане на лицензопритежателя с решение на СЕМ № 451/17.11.2009 г. В допълнение по основното възражение на оспорващия, че е налице приравняване на понятието "такса" с "данък", и че щом не е доказано, че е осъществяван надзор, то неоснователно е събрана и лицензионна такса, трябва да бъде посочено още следното: Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. Това е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122 ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Лицензията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на последната, поради липса на лиценз за далекосъобщителна дейност на жалбоподателя, не е правоизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Липсват основания за отмяна на АУПДВ, същият е законосъобразен и следва да бъде потвърден. С оглед на резултата по делото, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 АПК. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1