Решение № 1659 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2015 г.

Решение № 1659 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Биметал" ЕООД, представлявано от Илми Джемаилович срещу Решение № 7327 от 01.12.2014 г., по адм. дело № 4377/2014 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2041306512 от 21.11.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, в частта, потвърдена с решение № 463 от 14.03.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София при централното управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 12 870 325.16 лв. и лихви общо в размер на 6 993 969.43 лв. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" София юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 150 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е разместил доказателствената тежест, като неправило е приел, че ревизираното лице трябва да докаже реалността на доставките. Излага доводи, че решението противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административния съд София - град е отхвърлил жалбата на "Биметал" ЕООД срещу ревизионен акт № 2041306512 от 21.11.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София, в частта, потвърдена с решение № 463 от 14.03.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 12 870 325.16 лв. и лихви в размер на 6 993 969.43 лв., които са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 815 676.86 лв. по фактури издадени от "Консорциум София 2001" ЕООД, "Булагро" ЕООД, "НАТ 57" ЕООД, "Вайпър" ЕООД, "Инвест ВГ" ЕООД, "БГ Строител 2008" ЕООД, "Валстрой 05" ЕООД, "Динел" ЕООД и "Дайтон 2007" ЕООД и в размер на 12 054 648.29 лв. по протоколи за самоначисляване на ДДС, съставени по реда на чл. 117, ал. 2 във връзка с чл. 163б от ЗДДС. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че формалните предпоставки, свързани с документиране на облагаема доставка между регистрирани лица с фактура и отразяването и в отчетната им документация не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. В хода на производството ревизираното лице не е представило безпротиворечиви доказателства за реалност на доставките. Не е доказало отделянето или предаването на родовоопределените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. По отношение на услугите, извършени от доставчиците, не са представени доказателства, от които да е видно, че конкретното лице, посочено в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществената стопанска операция, е извършило доставката на услуга, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие. Решението е правилно. Спорът пред първоинстанционния съд, е бил относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 815 676.86 лв. по фактури издадени от "Консорциум София 2001" ЕООД, "Булагро" ЕООД, "НАТ 57" ЕООД, "Вайпър" ЕООД, "Инвест- ВГ" ЕООД, "БГ Строител 2008" ЕООД, "Валстрой 05" ЕООД, "Динел" ЕООД и "Дайтон 2007" ЕООД и в размер на 12 054 648.29 лв. по протоколи за самоначисляване на ДДС, съставени по реда на чл. 117, ал. 2 във връзка с чл. 163б от ЗДДС. По делото е установено, че доставчиците "Вайпър" ЕООД, "Инвест- ВГ" ЕООД, "БГ Строител 2008" ЕООД, "Валстрой 05" ЕООД, "Динел" ЕООД, "Консорциум София 2001" ЕООД, "НАТ 57" ЕООД не са намерени на посочените от тях адреси, поради което искането за предоставяне на документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В законоустановеният срок доставчиците не са представили поисканите документи. По отношение на доставчика "БГ Строител 2008" ЕООД са налични множество съобщения в публичния бюлетин на съобщенията по чл. 32 ДОПК. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора не установяват, че доставчиците действително са доставили процесните стоки и са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на процесните доставки. По приложението на ЗДДС: Спорните фактури са издадени на ревизираното лице от доставчиците "Консорциум София 2001" ЕООД, "Булагро" ЕООД, "НАТ 57" ЕООД, "Вайпър" ЕООД, "Инвест ВГ" ЕООД, "БГ Строител 2008" ЕООД, "Валстрой 05" ЕООД, "Динел" ЕООД и "Дайтон 2007" . За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че представените писмени доказателства установяват единствено изпълнението на формалните изисквания на ЗС, за осчетоводяване на извършените доставки, както и извършеното разплащане между страните. По делото е установено, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай процесните доставки са родовоопределени вещи и извършването на услуги. По отношение на доставките на стоки трябва да се докаже, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. По отношение на доставките на услуги, при изпълнението им трябва да съществува материална следа, на хартиен носител, електронен носител или други веществен носител. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Представени са единствено процесните фактури, които не са достатъчно доказателство, че доставките по тях са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена и правилно се е позовал на практиката на СЕС в тази насока. Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционният съд е разместил доказателствената тежест, като неправило е приел, че ревизираното лице трябва да докаже реалността на доставките. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които касатора да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са представени. Неоснователен е довода на касатора, че обжалваното решение не е съобразено с практиката на СЕС. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Въпреки липсата на доводи за наличието на измама, правилно решаващият съд е разгледал всички относими към спора установени обстоятелства и е приел, че при липса на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. Аргументи в този смисъл се съдържат и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13. Само наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на спорните доставки. Всички доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на доставките от преките доставчици на касатора и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касатора следва да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 150 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,