Решение № 14010 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2020 г.

Решение № 14010 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. М., [гражданство], подадена чрез адв. Т. Шолев. Жалбата е против решение № 1544 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 10296/2019 г. от Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 5227 от 21.08.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че връчването на административния акт на непълнолетния чужденец в отсъствието на процесуалния му защитник е съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на чужденеца. Касаторът е изложил твърдения, че е следвало да са спази разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ. Счита, че административният съд необосновано не е кредитирал писмо от полицията в [населено място], представено в открито съдебно заседание проведено на 03.02.2020 г., с което се установявало отправяне на смъртна заплаха към бащата на касатора. Неправилно административният съд бил приел също, че положението в страната на произход не застрашавало живота на жалбоподателя, тъй като представената справка №МД- 329/31.05.2019 г. от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ не била в цялост. Твърд се, че административният орган е допуснал нарушение, като не е изследвал в случай, че чужденецът се завърне в страната си на произход, дали е застрашен от изтезания или други форми на жестокост. Иска се ВАС да отмени обжалваното решение. Ответникът – председателят на ДАБ, чрез пълномощника си юриск. Пешев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа подробно заключение за основателност на касационната жалба, респективно за отмяна като неправилно на обжалваното решение. Счита, че съдът не е изследвал висшия интерес на детето, включително и възможността за неговото благосъстояние при евентуалното му връщане в страната на произход. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. М., [населено място], срещу решение № 5227 от 21.08.2019 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Б. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, в присъствието на социален работник, представител от кръга на семейството на непълнолетния чужденец, и в присъствието на преводач и адвокат. Не се установявало също органът да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история на жалбоподателя. Подробно били обследвани всички заявени от търсещия закрила факти, свързани с личното му положение и с държавата му по произход, като на същите бил направен подробен анализ, с което било спазено правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Административният съд установил, че с решение № 14340/30.12.2016 г. на заместник-председателя на ДАБ производството по предоставяне на международна закрила на Б. М. било прекратено, на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ, защото молителят е оттеглил молбата си за закрила. С решение № 5530 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 6333/2017 г., било отменено решението на зам. -председателя на ДАБ и административната преписка била върната на административния орган със задължителни указания по прилагане на закона. С оглед изпълнение на задължителните указания от ВАС, административният съд приел, че при провеждане на административното производство и постановяването на процесния административен акт са отстранени допуснатите нарушения. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В бежанската история нямало доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновавало наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на чужденеца по някоя от причините, сочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочените от кандидата причини за напускане на страната му сочели, че неговата цел била различна от посочените от закона като релевантни за предоставяне на закрилата и по-скоро се дължали на стремеж към намиране на по-добра социална, политическа и икономическа среда. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не намирала приложение и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът приел, че касторът можел да живее в [държава], където състоянието на сигурността било относително стабилно. От събраните данни за положението в [държава] се установявало, че на територията на тази страна има въоръжени сблъсъци, които обаче не можели да се определят като такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, както и положението в [държава] да достига такава степен на безогледно насилие, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г. Не се установявало да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният съд не е кредитирал представеното пред него писмо от полицията в [населено място], защото в него не се съдържат данни за заплахи или посегателства пряко или косвено спрямо жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. От данните по делото се установява, че касаторът е напуснал страната си на произход заедно със сестра си и по-големия си брат в края на 2015 г. Преминали през Република Турция, където пребивавали там два месеца. На 27.07.2016 г. тримата влезли незаконно в Република България. Изтъкнатите от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход са: смъртта на майка му през 2008 г., лоши условия на живот и нахлуване на групировката "Ислямска държава". Твърди, че по-големият му брат се върнал в [държава] и живеел там от две години, където живеел и най-големият им брат. Кандидата за международна закрила е изложил твърдения, че не е получавал лични заплахи и не му било оказвано насилие, не е членувал в политическа партия или организация. Крайната цел на чужденеца била да стигне до Германия, без да е посочил конкретни причини. През 2016 г. подал молба, с която се отказал от искането си за закрила, защото животът в Република България бил много труден. Впоследствие чужденецът, неговата сестра и баща му, който дошъл в страната ни по-късно, се отказали от желанието си да се върнат доброволно в [държава]. С жалба са оспорили решението на административния орган, с което е било прекратено производството им по тяхна молба. Правилно административният съд е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че причините за напускането на страната не могат да се подведат под предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Твърденията на чужденеца, че нямало кой да се грижи за него в страната му на произход, тъй като неговата майка била починала, не могат да обосноват извод за обратното. Заявената причина от чужденеца има личен характер. Видно от протокол от проведено интервю на 25.06.2019 г. майка му е загинала в автомобилна катастрофа през 2008 г., а той е напуснал страната си на произход в края на 2015 г., което е седем години след смъртта на майка си. Административният орган е изследвал и обсъдил бежанската история на касатора във връзка със събраната и заявена информация от проведеното производство за международна закрила на неговата сестра, която посочила лични проблеми. Касаторът добавил и страх от действия на групировката "Ислямска държава", като по негови твърдения той никога не е виждал нейни членове. Това разминаване в дадените от чужденеца сведения говори за непоследователност и недостоверност на представената от него бежанска история. По отношение на извода за липсата на основания за предоставянето на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и животът на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Неоснователно е възражението на касатора, че е допуснато съществено нарушение на правото на защита на непълнолетния чужденец, тъй като административният акт е бил връчен в отсъствие на процесуален представител. Задължителното присъствие на адвокат при връчване на административния акт на чужденеца не е законово регламентирано. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗУБ (изм.) решението на председателя на ДАБ се връчва на чужденеца, търсещ международна закрила или на неговия законен представител или адвокат. Съдържанието на акта, както правата и задълженията, произтичащи от него, се съобщават на езика, който разбира самия чужденец. Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗУБ (изм.), връчването се удостоверява с подписи на чужденеца и на преводача, съответно на тълковника и на длъжностното лице. Законодателят е уредил и начина на удостоверяване при отказ на чужденеца да подпише решението, като същото се подписва от двама свидетели. Видно от обжалвания административен акт, същият е връчен на чужденеца на 02.09.2019 г. в присъствието на негови представител, преводач и длъжностно лице. Чужденецът се е запознал с текста на решението на език, който разбира. Освен това връчването на административния акт е свързано с възможността за защита срещу него. След като касаторът е упражнил това си процесуално право в пълен обем в производството пред административния съд, то правото му на защита не е нарушено. Правилно административният съд приел, че са изпълнени изричните указания на ВАС. На 22.05.2019 г. била проведена среща с кастора, на която му била разяснена възможността за ползване на безплатна правна помощ, която е предоставена и е назначен адв. Шолев. Със заповед на кмета на район "Овча купел", за представител на непълнолетния чужденец Б. М. е бил определен неговия баща, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Всички процесуални действия в хода на административното производство са извършени и в присъствието на бащата на жалбоподателя като негов законен представител. Проведено било интервю, обективирано в Протокол с рег. № 12277/25.06.2019 г., в присъствие на адвокат, законен представител и социален работник от ДСП - Красно село. С оглед на гореизложеното, в административното производство не е допуснато и нарушение на чл. 6 а от ЗУБ. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДт, към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В случая не се установяват нарушения на относимите разпоредби от ЗЗДт. От данните по делото се установява, че двамата братя на касатора са в [държава]. А на баща му и сестра му (с която касаторът има обща бежанска история) с влезли в сила решения на ДАБ са отказани статут на бежанец и хуманитарен статут. При отчитане на критериите по § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДт следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетния касатор. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно не е кредитирал писмо от полицията на [населено място]. Видно от същото, се установява, че заплахите не са били отправяни от държавен орган, а от лица искали сестра му за жена, които имат личен характер. Правилно административният съд приел, че твърдяните заплахи или посегателства не са пряко спрямо жалбоподателя, доколкото същият не фигурира в процесното писмо. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е възприел обстановката в [държава], предвид представената непълна справка и поради неизследване на принципа по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ "non refoulement" (забрана за връщане). Безспорно обстановката в [държава] е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от [държава] и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в [държава] към момента на постановяване на решение на СЕС по тълкуване на чл. 15, б. "в" от посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в [държава] се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. От последните данни за ситуацията в [държава], не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Видно от представената справка №МД -329 от 31.05.2019 г. липсва страница втора, но това не е съществено процесуално нарушение, защото са представени многобройни справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, както и пред настоящата инстанция справка относно актуалното положение в [държава] и [държава] от 15.09.2020 г. От съвкупният им анализ следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По данни от тях [държава] е територия освободена от контрола на "Ислямска държава", в резултат на което милиони иракчани са се завърнали по домовете си, а други са останали в положение на вътрешно разселване. Въпреки разпространените ограничения на движението, свързани с коронавируса COVID-19, разселените лица продължават да се връщат в районите си на произход. Завръщащите често са посочвали като причина за решението си подобрените условия на сигурност, разчистване на мини и възстановяване на обществена инфраструктура. Това дава основание на касационната инстанция да приеме, че са налице основанията на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно които не се предоставя статут, когато в една част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване, при което лицето може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Видно от данните по делото се установява, чу по–големият брат на касатора, с когото е дошъл в България, се е върнал в [държава] и живее в [населено място], където живее и най-големият им брат. От справките се установява, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния акт, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. На следващо място от доказателствата по делото и с оглед на данните от последната справка, се установява, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Сложната ситуация в [държава] сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право [държава] не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в [държава] и [населено място], откъдето идва касаторът, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципът non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,