Решение № 8462 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2009 г.

Решение № 8462 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Саут Менджмънт Къмпани" ЕООД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Валентин Попов и процесуалния представител срещу решение № 705 от 14.1.2009 г., постановено по адм. дело № 2782 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, 12 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2212-4858 от 29.1.2008 година на ТД на НАП София, потвърден с решение № 502 от 25.3.2008 година на директор Д "ОУИ" - София. Твърди неправилност на решението поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения в в касационната жалба и в молба от 2.6.2009 г. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество като претендира присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП взема становище за нейната неоснователност. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да се присъдят разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 2212-4858 от 29.1.2008 година на ТД на НАП София, потвърден с решение № 502 от 25.3.2008 година на директор Д "ОУИ" - София, с който акт не е признато право на данъчен кредит в размер на 68302, 88 лв. по фактури на "Камбуров и Партньори" ЕООД и поради допълнително начислен ДДС поради непризнат данъчен кредит в размер на 16000 лв. за установени липси на стоки. За да отхвърли жалбата съда е приел по отношение на непризнатия данъчен кредит по фактури от "Камбуров и Партньори" ЕООД в посочения общ размер, че тъй като не може да се определи датата на възникване на данъчното събитие, същото е възникнало на дата на извършване на услугата - м. 6.2006 година и тъй като фактурите са издадени през м. 11.2006 година, а към м. 6.2006 г. лицето не е било регистрирано по ЗДДС. Изводите на органите по приходите в тази насока били правилни. По отношение на допълнително начисления ДДС за м. 11.2006 година поради непризнаване на данъчен кредит в същия размер съда за да отхвърли жалбата е приел, че органите по приходите правилно са начислили допълнително ДДС за този период. Решението е правилно. В съдебното производство не са представяни или искани доказателства, изводите са направени въз основа на събраните в ревизионното производство и като краен резултат се възприемат и от настоящата инстанция. Два са спорните въпроси - дали сумата, посочена и претендирана като данъчен кредит по две фактури от м. 11.2006 година с предмет - правни услуги по договор се следва да жалбоподателя и дали правилно е начислен допълнително ДДС поради непризнаване на правото на данъчен кредит за м. 11.2006 г. по фактура на "Любо Тур" АД с предмет на доставката - рекламни материали. Правилно е начислен ДДС в посочения размер, тъй като въпреки представени доказателства за надлежно осчетоводяване, плащане на сумите вкл. по ДДС - сметка и представен договор за изработка на рекламни материали, то няма доказателства за разпространението им в чужбина, тъй като това е твърдението на касатора - няма представена нито митническа декларация, нито други доказателства. При извършване на ревизията е материалите не са били налични, а са осчетоводени в сметка 601 - разходи за материали. След като по делото няма представени други доказателства, правилен е извода за установена липса на материали и съгласно чл. 82 от ЗДДС (действащ за периода) се дължи данък. Правилно е и отказано право на данъчен кредит по фактурите от м. 11.2006 г., тъй като те са за правни услуги, извършени и завършени, както правилно е установено презм. 6.2006 г., а когато трябвало да бъдат издадени фактури, а лицето тогава не е било регистрирано по ЗДДС. Други доказателства не са били представяни в съдебното производство. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. 3 - до минималното за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение