Решение № 8370 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 605/2018 г.

Решение № 8370 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 605/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Спасов чрез процесуалния му представител против решение № 164/22.11.2017 г., постановено по адм. д. № 270/2017 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлен искът против Регионална дирекция по горите – Велико Търново за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 777/2017 година на Районен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от предявяване на иска до пълното изплащане на обезщетението. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на поисканото обезщетение и лихва. Претендира разноски. Ответната страна – Регионална дирекция по горите Велико Търново оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил иска на С. Спасов против Регионална дирекция по горите – Велико Търново за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 777/2017 година на Районен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от предявяване на иска до пълното изплащане на обезщетението. Съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 534 от 23.02.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново /НП/ на С. Спасов е наложена глоба в размер 300 лева, като НП е отменено с Решение № 390 от 10.07.2017 г. на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 777 по описа за 2017 година, влязло в сила. В производството по АНД С. Спасов е бил представляван от адвокат, за което е представено писмено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие. Поради това не е установено дали и какво възнаграждение е било уговорено, както и дали евентуално уговореното възнаграждение е било платено, кога и по какъв начин. Съдът не е кредитирал операционна бележка от 17.07.2017 г., тъй като е приел, че при липса на договор за правна защита и съдействия, тя не установява плащане на уговорен по него размер на адвокатски хонорар. Поради това искът е отхвърлен. Решението е правилно. Административният съд е формирал правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е недоказан. Действително, в производството по отмяна на НП С. Спасов е бил защитаван от адвокат, но в процеса не са били представени доказателства за уговорения размер на възнаграждението и уговорения начин на плащането му. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат, а ответникът не претендира такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,