Решение № 5230 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13224/2019 г.

Решение № 5230 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13224/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общински съвет – Поморие срещу Решение № 1422/24.07.2019 г. на Административен съд (АС) – Б. постановено по административно дело № 1056/2019 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК Оспорва извода на съда, че оспорената разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен. За неправилни счита изводите, че с подзаконов нормативен акт не може да се въвеждат ограничения и забрани за осъществяване на стопанска дейност, непредвидени в закон, както и, че въвеждането на разрешителен режим при извършване на дейност по набиране на финансови средства чрез дарения или продажба на картички освен, че не е предвидено в закон, противоречи и на целта на закона, както и че административното регулиране излиза извън обхвата на обществено оправданите граници. Излага съображения, че оспорената разпоредба е издадена в рамките на закона и на подзаконовите нормативни актове. Моли оспореното решение да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Окръжна прокуратура Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 2 за поддържане и опазване на обществения ред в О. П., приета с Решение № 1022 от 05.02.2019 г. на Общински съвет – Поморие (Наредбата) и Общински съвет Поморие е осъден да заплати на Окръжна прокуратура Б. разноски в размер на 20. 00 /двадесет/ лева. За да постанови решението съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че разпоредбата на чл. 7 от Наредбата е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По фактите страните не спорят. Установено е от решаващия съд, че с Докладна записка изх. рег. № 06-01-1/04.01.2019 г. кметът на О. П. е внесъл предложение за приемане на нова Наредба № 2 за поддържане и опазване на обществения ред в община Поморие, ведно с проект на подзаконовия нормативен акт и за отмяна на действащата към момента Наредба № 2 за поддържане и опазване на обществения ред в община Поморие, приета с решение № 136/04.12.2000 г. В предложението е посочено, че приемането на нова наредба е свързано с обстоятелството, че старата наредба на Общински съвет – Поморие, е в несъответствие с действащото законодателство. Съобщение за изготвения проект на Наредбата е било публикувано на 30.11.2018 г. на интернет сайта на община Поморие, за което бил съставен констативен протокол. Обсъждане на проекта било проведено в Комисия по законност и обществен ред, Комисия по туризъм, търговия, спорт, младежки дейности и основни поминъци, Комисия по устройство на територията, строителство, околна среда и общинска собственост, Комисия по образование, култура, вероизповедание, здравеопазване и социална политика и Комисия по финанси и европейска. Наредба № 2 за поддържане и опазване на обществения ред в община Поморие била приета с решение по т. 7 по протокол № 47 от 05.02.2019 г. на Общински съвет Поморие. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Правилни са изводите на съда, че Наредбата е издадена от компетентен орган, съобразно 76, ал. 3 АПК, във вр. чл. 8 от ЗНА, чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в предвидената от закона форма. Правилно съдът е приел, че при приемането на Наредбата са спазени изискванията за кворум и мнозинство, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като са спазени изискванията на чл. 26 и следващи от ЗНА. В докладната записка, с която проектът на наредбата е внесен в Общински съвет-Поморие са изложени причините, които налагат приемането й и целите, които се поставят с нея. Проектът на Наредбата с мотивите е публикуван на интернет-страницата на община Поморие преди приемането му и в период 45 дни от публикуването му не са постъпили писмени предложения за промени. Правилни са изводите на съда, че протестираната разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което са налице основания за отмяната й като незаконосъобразна, като мотивите на съда за противоречие на чл. 7 от Наредбата с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) уреждащи дарението, с Търговския закон (ТЗ), който регулира търговската (стопанската) дейност и със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) се споделят и от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че ЗЗД регламентира предпоставките за сключване на двустранната сделка дарение, като предвижда, че всяко физическо или юридическо лице може да дарява, както и да бъде дарявано. Предмет на дарение може да бъде всякакво прехвърлимо имуществено право, в това число и пари. Разрешителен режим за сключване на сделката дарение този закон не предвижда. Набирането на финансови средства посредством продажба, било то на картички или билети, представлява търговска (стопанска) дейност, чието извършване се регулира с нормативен акт - Търговски закон, ЗЗД. В. е анализът на съда на разпоредбите на чл. 1, ал. 2, чл. 2, чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗОАРАКСД и изводът му, че с подзаконов нормативен акт не могат да се въвеждат ограничения и забрани за осъществяване на стопанска дейност, непредвидени в закон. Въвеждането на разрешителен режим при извършването на дейност по набиране на финансови средства чрез дарения или продажба на картички освен, че не е предвидено в закон, противоречи и на целта на закона – чл. 1, ал. 2 ЗОАРАКСД. Изложените в касационната жалба съображения, че оспорената разпоредба е издадена в рамките на закона и на подзаконовите нормативни актове са неоснователни. Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, предвижда "Забранява се набирането на финансови средства посредством дарения или продажба на картички и билети от физически, юридически лица или сдружения регистрирани по ЗЮЛНЦ без писмено разрешение на Кмета на О. П. или упълномощено от него лице. " В касационната жалба се сочи, че оспорената разпоредба в пълна степен съответства на чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, съгласно която кметът отговаря за опазването на обществения ред, т. е. обществените отношения свързани със сигурността и спокойствието на всички граждани. Сочи се, че набирането на финансови средства с конкретна кауза за подпомагане на лица или мероприятия е вид общественополезна дейност. Именно поради това осъществяването на тази дейност следва да бъде извършвано при спазване на определени правила и поради това е част от установения обществен ред. Не били малко случаите, в които такава дейност се извършва от недобросъвестни лица, понякога се оказва нерегламентиран натиск върху физически и юридически лица, не се предоставя пълна информация за целта на набиране на финансови средства, удостоверено с надлежни документи. По начина, по който е формулиран текста на чл. 7 от Наредбата не може да се приеме, че се цели опазване на обществения ред, в смисъла изложен в касационната жалба. Текста е общ и забранява набирането на финансови средства по посочения в Наредбата начин – дарения, продажба на картички и билети. Ако текста на наредбата е имал предвид регламентирането на изискване за организиране на кампании за набиране на средства за благотворителни цели, то в нарушение на чл. 9, ал. 1 ЗНА, текста на чл. 7 не съдържа такова правило, доколкото не разграничава благотворителната цел за събиране на средства от обикновените търговски намерения (от продажбата на артикул да се постигне печалба или доход) или извършването на дарения, чрез които физическите и юридическите лица набират средства за осъществяване на своята дейност. Забраната на чл. 7 е прекалено обща и не урежда конкретни обществени отношения във визирания в касационната жалба смисъл. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение