Решение № 15062 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2011 г.

Решение № 15062 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Боник" ЕООД, гр. Русе, представлявано от управителя Цветелина Бончева Яковчева против Решение № 2487/1.12.2010 г. по адм. д. № 3511/2009 г. по описа на АС Варна, пети състав, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Ревизионен акт № 180900324/11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, както и присъдени разноски на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в размер на 11 005,70 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на атакуваните данъчни актове и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Варна е бил Ревизионен акт № 180900324/11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 716-Б/3.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04 и 08.2008 г. е начислен ДДС в общо размер 445 353,60 лв. През данъчни периоди м. 03 и 04.2008 г. дружеството е издало 88 бр. фактури с предмет "слънчоглед" на обща стойност 1 935 962,27 лв. на румънското дружество "Scu - Pin Clean S. R. L.", регистрирано по ЗДДС. Към фактурите са били приложени инвойси, товарителници и приемо-предавателни протоколи. Фактурите са отчетени в ДПр. с нулева данъчна ставка и са включени във VIES декларации като вътреобщностна доставка. През данъчен период м. 08.2008 г. е бил осчетоводен разход въз основа на протокол за изписване на материали - 24,700 тона рапица, във връзка с внедряване на новозакупено оборудване за извличане на масло. Представен е бил Договор за доставка от 9.10.2008 г. между "Боник" ЕООД (възложител) и "Ралица ойл" ООД (изпълнител) с предмет - доставка на шнекова преса за извличане на сурово масло и кюспе, в рамките на проект по програма ФАР. Плащането по договора е извършено на 12.10.2008 г. и 20.11.2008 г., когато е и заведена като ДМА пресата и са издадени фактури. Представена е гаранционна карта от ООД "Ралица ойл" с вписана дата на продажбата - 12.11.2008 г. Между същите страни на 11.03.2008 г. е бил сключен и Договор за изработка на мелница валова. През данъчни периоди м. 01 и 02.2008 г. дружеството издава фактури на обща стойност 201 666,25 лв. на румънското дружество "Autoclub Trading S. R. L.", регистрирано по ЗДДС с предмет "слънчоглед". Към фактурите са били приложени инвойси, товарителници и приемо-предавателни протоколи. Фактурите са отчетени в ДПр. с нулева данъчна ставка и са включени във VIES декларации като вътреобщностна доставка. През данъчен период м. 08.2008 г. е бил осчетоводен разход въз основа на протокол за изписване на материали - 24,700 тона рапица, във връзка с внедряване на новозакупено оборудване за извличане на масло. През данъчни периоди м. 01 и 02.2008 г. дружеството издава фактури на обща стойност 201666,25 лв. на румънското дружество "Autoclub Trading S. R. L.", регистрирано по ЗДДС с предмет "слънчоглед". Към фактурите са приложени инвойси, товарителници и приемо-предавателни протоколи. Фактурите са отчетени в ДПр. с нулева данъчна ставка и са включени във VIES декларации като вътреобщностна доставка. През данъчен период м. 02.2008 г. дружеството издава фактури на обща стойност 70116,29 лв. на румънското дружество "Yural Trans S. R. L. ", регистрирано по ЗДДС, с предмет "слънчоглед". Към фактурите са приложени инвойси, товарителници и приемо-предавателни протоколи. Фактурите са отчетени в ДПр. с нулева данъчна ставка и са включени във VIES декларации като вътреобщностна доставка. Въз основа на така установените факти органите по приходите са приели, че липсва транспортиране на слънчоглед в посочените във фактурите количества до Румъния, поради което липсва и ВОД, но след като стоката е изписана и не е налична, то е налице доставка с данъчна основа - стойността на стоката по фактурите и на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС. Тъй като пресата за масло е била заприходена като ДМА през м. 10 и 11.2008 г., то към м. 08.2008 г. липсва такъв актив и изписаната рапица не е използвана за проби на същия - налице е липса на стока, за която е ползван данъчен кредит и на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС в размера на ползвания данъчен кредит. В хода на съдебното обжалване са били представени нови писмени доказателства - Актове за прихващане или възстановяване, издадени на ЕООД "Боник" в периода 1.12.2007 г. - 2.09.2008 г., преводи на български език на товарителници и инвойс фактури, информация относно деклариран през първото тримесечие на 2009 г. ВОП от румънския търговец "Scu - Pin Clean S. R. L.", Удостоверение от МВР за вписаните в централния регистър на КАТ собственици на МПС, декларации, лизингови договори и трудови договори на ООД "Агрорезерв", фактури за закупени винетки в Република Румъния и длъжностни разписания на НАП за 2006 г. По делото е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, но ирелевантно към спора, тъй като не е било свързано с установяването на доставка на зърно извън територията на страната. Прието е, че макар формално "Боник" ЕООД да разполага с всички изискуеми по закон съгласно чл. 45 ППЗДДС документи (фактура за доставката с посочени идентификационни номера по ДДС на получателите и транспортни документи и потвърждения от получателите, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка) не са налице ВОД с нулева данъчна ставка. В следствие на това е направен извод за отказ на приходната администрация да признае право на приспадане на данъчен кредит и съответно установяване на задължения по ЗДДС и лихви върху тях. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, възложил ревизионното производство, водеща и до липса на компетентност на органа, издал ревизионния акт. От представените длъжностни разписания на ТД на НАП - Русе е видно, че от 1.01.2006 г. в тази териториална дирекция като структурно звено съществува отдел "Данъчно-осигурителен контрол" със сектори "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Координация", "Ревизии и проверки 1", "Ревизии и проверки 2", "Ревизии и проверки 3" и "Ревизии и проверки 4", а от 25.05.2006 г. до 31.12.2009 г. съществува отдел "Контрол" със сектори "Разследване на особени случаи", "Селекция и координация", "Ревизии и проверки 1", "Ревизии и проверки 2", "Ревизии и проверки 3" и "Ревизии и проверки 4". Очевидно структурната реформа в ТД на НАП - Русе обхваща промяна в името на отдела от "Данъчно-осигурителен контрол" на "Контрол" и сливане на два от отделите, като останалите отдели са с непроменени наименования. От представените доказателства не се установява промяна във функциите както на целия отдел, така и конкретно на секторите "Ревизии и проверки", чиито началници са определени за органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112 от ДОПК. Настоящата инстанция намира, че при обсъждане на доказателствата съставът на Варненския административен съд е допуснал нарушение на материалния закон. Според него търговецът не разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 2, б. "а" от ППЗДДС (в приложимата редакция), във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Това разбиране не почива на пълен и всестранен анализ на събраните доказателства по делото. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 ППЗДДС (фактури, международни товарителници и потвърждения) не е оспорен в хода на съдебното производство и не е откривано производство по реда на чл. 193 ГПК относно което и да било доказателство. Основните мотиви, поради които се приема, че не са осъществени посочените ВОД се свеждат до оспорване на извършен превоз на стоките от Република България за Република Румъния. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за доказване на ВОД доставчикът следва да притежава транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, който да удостовери, че стоките са получени на територията на друга държава - членка, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. От тази разпоредба става ясно, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. Следователно дори и при непредставяне на транспортен документ, то наличието само на писмено потвърждение е достатъчно, за да се приеме, че ВОД е извършен. В случая това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - ЧМР, така и писмени декларации от представители на получателите. Основанието на органите по приходите, за да не признаят извършените ВОД се извеждат от събраните в хода на извършения обмен с Румъния доказателства, че получателите не осъществяват дейност на декларираните адреси, както и не е установено лице за контакт. Такова основание няма нормативна опора, като ненамирането на получателя, съответно и неизпълнението от негова страна да декларира ВОП, не са регламентирани предпоставки, за да не бъде призната декларирана ВОД. В разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да доказва "изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка". Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на другата държава - членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване (деклариране на ВОП) преминава към регистрираното по ДДС лице-получател на стоката. От тази гледна точка, за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да има значение дали получателят й не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен и дали се явява на проверка пред тях. Защото това са все обстоятелства, на които доставчикът не може да влияе, нито да контролира. Той е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. И ако това е така, за него е реално съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на територията на съответната държава - членка. В случая предвид констатираното от органите на данъчната администрация при извършения обмен, че въпросните техни данъчно-задължени лица са "липсващи търговци" дори и да са предприети и действия за оповестяване на това обстоятелство, чрез прекратяване на ДДС регистрацията на румънските дружества, това е станало след датата на издаването на фактурите. Относно твърденията на административния орган, че съгласно получената по линията на международния обмен информация, получателите на стоката в Румъния са "липсващи търговци", нито от мотивите на административния акт, нито от изложените в Решението на Директора на Дирекция "ОУИ" твърдения, става ясно какво административният орган има предвид под "липсващ търговец". Понятието "липсващ търговец" е дефинирано за целите на Регламент (ЕО) № 1925/2004 г. на Комисията от 29 октомври 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета. Съгласно определението на Член 2 § 1 от този Регламент, "Липсващ търговец" означава търговец, регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган". Нито административният орган, нито в решението си първоинстанционният съд са мотивирали подробно от фактическа страна защо приемат, че получателите на стоката са "липсващи търговци", като ненамирането на адреса не се отъждествява с "липсващ търговец" предвид легалната дефиниция в Член 2 § 1 от Регламент (ЕО) № 1925/2004 г. Процесните доставки отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностни доставки. За извършения транспорт на стоките са представени транспортни документи - ЧМР, в които румънските дружества са посочени като получатели на стоките, а мястото на доставянето е на територията на Румъния. Представените ЧМР са подписани от посочените в тях получатели. Част от камионите е получено и писмено потвърждение в хода на ревизията за преминаване на МПС посочено в транспортните документи, през ГКПП с Румъния. По отношение на останалите камиони, за които липсва потвърждаване за преминаване на ГКПП са представени декларации от получателите с превод на български език, че стоката е била получена. Въведената от решаващият орган като допълнително основание липса в ЧМР на обозначаване на местата, в които са приети стоките, датата на приемането им, както и имената и качеството на лицата, положили подписите си при получаването и липсата на посочен регистрационен номер на МПС, не може да представлява аргумент за непризнаване на вътреобщностния характер на доставките. Подобни изисквания не се съдържат, както в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, така и в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. При положение, че мястото на приемането на стоките съвпада с отбелязаният в кл. З от товарителницата разтоварен пункт, изричното посочване в кл. 24 на място на приемане е ненужно и не се изисква. Конвенцията не изисква и отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. Не се изисква и изписването в кл. 16 на регистрационен номер на МПС, като е видно от данните по делото, че в кл. 16 на ЧМР се съдържат данни за установените и в хода на ревизията превозвачи. Съгласно разпоредбата на чл. 9, т. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Дори и да приемем, че са допуснати нередовности в съставените товарителници, в случая нередовността на ЧМР - товарителниците като транспортни документи не следва да оказват влияние върху доказването на ВОД, поради представяне на другия алтернативно посочен документ съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС - а именно писмено потвърждение от получателя, че стоките са пристигнали в Румъния. От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице - "Боник" ЕООД към три румънски дружества - получатели на доставките ("SCU - Pin Clean S. R. L.", "Autoclub Trading S. R. L." и "Yural Trans S. R. L."), които към датите на декларираните от "Боник" ЕООД вътреобщностни доставки са били регистрирани за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз - Румъния. В самия РА е посочено, че идентификационните номера на получателите са валидни към съответните дати на данъчните събития. Стоките, предмет на доставките са предадени от дружеството на превозвачи, имащи договорни отношения с получателите. С предаването за превоз на съответните количества, подробно индивидуализирани в международните товарителници (CMR) е прехвърлена собствеността върху зърното с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Налице са следователно доставки на стоки, разбирани като прехвърляне правото на собственост върху слънчоглед от "Боник" ЕООД към трите посочени румънски дружества. В случая описаните количества слънчоглед, съгласно представените в хода на ревизията CMR, са транспортирани от България до Румъния за сметка на получателите, което е видно от съдържанието на товарителниците. Документите, с които се удостоверява извършването на ВОД са посочени в чл. 45 ППЗДДС. Той изисква представянето на две групи документи - такива относно доставката и такива относно изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В процесния случай са представени инвойс фактури за извършените доставки, които отговарят на изискванията на чл. 45, т. 1, буква "а" ППЗДДС. В тях са посочени идентификационните номера по ДДС на получателите в Румъния ("SCU - Pin Clean S. R. L.", "Autoclub Trading S. R. L." и "Yural Trans S. R. L."), под които номера им е извършена доставката. Представени са още транспортни документи (международни товарителници - CMR) за всички доставки и писмени потвърждения от румънските получатели за по-голяма част от доставките. Представени са и приемо-предавателни протоколи, подписани от дружеството, от съответния шофьор, на когото са предадени за превоз стоките и от представител на получателя в Румъния. Представените инвойс фактури и международни товарителници (неоспорени от страните) доказват извършените от "Боник" ЕООД доставки. Те представляват документи необходими и достатъчни според чл. 45, т. 1, буква "а" и т. 21, буква "а" ППЗДДС. По делото е установено също, че са представени писмени потвърждения от страна на получателите на стоките. Писменото потвърждение няма нормативно определена форма и съдържание, като от същото трябва да се направи недвусмислен извод по отношение на лицето, което го прави от името на получателя и за факта на получаването. Представени са приемо-предавателни протоколи, с превод, в които се твърди, че представители на фирмите са получили стоките по издадените конкретно посочени фактури. Същите съдържат данни за получател и изявление за факта на получаването и не са оспорени от приходната администрация. Същите са годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Изводите, че стоките са реализирани на територията на страна са необосновани, като не се аргументират от събраните доказателства. В този смисъл са изложените мотиви в Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos. Същото е по казус, при който доставчикът е декларирал ВОД на стоки, за които в последствие се е оказало, че дори не са изнесени фактически от територията на държавата членка, където са били предадени на превозвача. Клиентът, от чието име е договорен превозът е изпращал на доставчика екземпляр от всяка товарителница, удостоверяваща пристигането на стоката до крайната дестинация. За доставчика не е съществувало съмнение относно съдържанието или автентичността на товарителниците. СЕО решава, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е представил доказателства установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, не може да бъде задължен да заплати в последствие ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. В конкретния случай жалбоподателят е представил и всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от работилата по делото ССЕ. В случая не "Боник" ЕООД е избрал превозвачите. Отношенията са между тях и получателите на доставките, поради което ревизираното лице не може да носи отговорност за поведението на съответните превозвачи. Дали те са заплащали такси и са закупували винетки в Румъния е въпрос, който не касае "Боник" ЕООД. За него е от значение, че е предал стоките и в последствие е получил надлежно оформени CMR, от които е видно доставянето на слънчогледа в Румъния, удостоверено с подпис и печат на получателя. По делото не са оспорени представените CMR. Съгласно чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция. Според нормата но чл. 9, т. 1 от същата Конвенция товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По делото не е доказано противното относно приложените CMR. "Боник" ЕООД е действал изцяло добросъвестно като е предал на съответните превозвачи стоките, за което са били оформени CMR. Към по-голямата част от товарителниците има и приложени протоколи за приемо - предаване, подписани и подпечатани от трите румънски дружества. Тези протоколи също не са оспорени в хода на процеса. Те допълнително удостоверяват предаването на стоките на територията на Румъния. Фактът, че по издадените от "Боник" ЕООД инвойс фактури са извършени плащания от страна на румънските контрагенти също установява получаването на стоките. Към датите на извършените плащания липсва законово ограничение за касови плащания. Фактическото внасяне на каса на парични суми по необходимост се върши от физически, а не от юридически лица. Това не значи, че плащането е от физическото лице. В платежните документи ясно е посочено кое е задълженото юридическо лице. Няма законова забрана физическо лице, което е или не е управител на дружество да внесе от негово име парични средства в банка. Още повече конкретно за плащанията от "SCU - Pin Clean S. R. L." е видно, че са извършени от Мариян Йоника, за който още в приложенията към отговор Вх. № 10210/4.03.2009 г. на "Боник" ЕООД има данни, че е съдружник в "SCU - Pin Clean S. R. L.". Дружеството е представило копия, придружени с превод на известните му документи за фирмена и данъчна регистрация на румънското дружество (Удостоверение за регистрация по ДДС Серия В, № 0775390 на Министерство на публичните финанси, Национална агенция за данъчна администрация на Република Румъния, Учредителен документ, Решение на Общо събрание на съдружниците № 1/3.12.2007 г., Сертификат за регистрация Серия В № 1191612, Лична карта на Мариан Йоника), от които е видно, че Мариян Йоника е съдружник и представлява същото. Това, както и указанието в бордерата, че се касае за плащания по съответни инвойс фактури доказва, че плащането е именно във връзка с доставеното и фактурирано зърно. Конкретно за доставките, извършени към "SCU - Pin Clean S. R. L." са налице и други данни, които в своята съвкупност сочат на реалност на извършените ВОД. Посоченото дружество макар и със закъснение е декларирало получените ВОП. Това е видно, както от представените от "Боник" ЕООД копия от Обобщаваща декларация относно доставки в рамките на ЕО и покупко-продажби на стоки за I-во тримесечие на 2009 г. и отчет на данък върху добавената стойност, подадени от "SCU - Pin Clean S. R. L.", така и от представената по делото с информация, получена от Румънската данъчна администрация вх. № Ю716/15.04.10 г. на Д "ОУИ" Варна. От данните по делото се установява, че "SCU - Pin Clean S. R. L." са декларирали съответните ВОП, но със закъснение - през 11-ро тримесечие на 2009 г., а не в периодите (I-во и 11-ро тримесечия на 2008 г.), за които е искана информация в хода на ревизията и съответно е оформен Формуляр "SCAC 2004". Безспорно е установено, че получателят е декларирал осъществените доставки като вътреобщностни придобивания в подадените от него VIES декларации, както и че това деклариране е коректно. Това се установява от проверката по линията на сътрудничеството и може да бъде преценявано в съответствие с останалите доказателство по делото. Доставките към "SCU - Pin Clean S. R. L." са транспортирани от "Агро резерв" ООД и "Строубери" ЕООД. Между "Боник" ЕООД и "SCU - Pin Clean S. R. L." съществуват договорни отношения с предмет доставка на слънчоглед, като транспортът е за сметка на получателя ("SCU - PIN CLEAN S. R. L."). Именно последното дружество е организирало транспорта и е ползвало услугите на "Агро резерв" ООД и "Строубери" ЕООД. Представени са международни товарителници, пътни листи, фактури, издадени от "Агро резерв" ООД като доставчик на транспортната услуга и съответно "SCU - Pin Clean S. R. L." като получател на същата. Към фактурите за транспорта, издадени от "Агро резерв" има приложения, съдържащи описи на доставените количества зърно по дати и превозни средства, с които е осъществен превоза. Тези приложения са подписани и подпечатани от румънското дружество за "приел". Освен това в хода на съдебното производство са приети като доказателства VIES - декларации на "Агро резерв" ООД за месеците Март и Април 2008 г., от които е видно, че доставките на транспорти услуги към "SCU - Pin Clean S. R. L." са декларирани по съответния ред от превозвача. За същия са представени копия от документи, удостоверяващи правата на дружеството върху превозните средства, посочени в международните товарителници, с които е осъществен превоза (свидетелства за регистрация на МПС и договори за лизинг). Представени са и копия от трудови договори с шофьорите, извършили превозите. Относно другия превозвач - "Строубери" ЕООД, на същия не е извършена надлежна насрещна проверка. Налице е Разписка за връчване на ИПДПОЗЛ № 30072/11.06.2009 г. на представител на "Строубери" ЕООД - Ралица Миткова. Видно от приетата по делото графологична експертиза и от заявеното от вещото лице в с. з. на 8.06.2010 г. лицето Ралица Миткова е изписала лично имената си, единния си граждански номер и думите "упълномощено лице". Останалата част от документа не е изписана от нея, в това число относно фирмата на дружеството и неговия БУЛСТАТ, както и относно номера на връчвания документ. Изобщо не е ясно кой е добавил тези вписвания в разписката и кога (преди или след като е подписана от лицето). От служебно събраните документи във връзка с този превозвач е видно, че през месеците Март и Април 2008 г. в дневниците за продажби са включени фактури, издадени за услуги на "Агро резерв" ООД. Това навежда на извода, че последното дружество е ползвало "Строубери" ЕООД като подизпълнител в отношенията си със "SCU - Pin Clean S. R. L." Безспорно е установено, че превозвачите имат техническа обезпеченост да извършат доставките. Дори да се приеме, че процесните товарителници като частни документи не установяват с обвързваща сила правнорелевантните факти, поради липса на някои от реквизитите им, както и поради неотчитане на разходи за винетки и пътни такси при посочените превозвачи, то с оглед наличието на второто условие за признаване на осъществения транспорт, следва да се приеме, че е налице реализиране на вътреобщностната доставка. Това са представените приемо-предавателни протоколи с превод, в които се твърди, че представители на фирмите са получили стоките по издадените конкретно посочени фактури. Същите съдържат данни за получател и изявление за факта на получаването и не са оспорени от приходната администрация. Същите са годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Освен гореизложеното следва да се има предвид, че "Боник" ЕООД стриктно е изпълнявало задълженията си за подаване на VIES декларации във връзка с всички извършени ВОД, в това число и тези към "SCU - Pin Clean S. R. L." и другите две румънски дружества. В тази връзка относно ревизирания период са издадени общо 10 АПВ, приложени по делото с молба с. д. 3710/19.02.2010 г. От тях е видно, че включително за процесиите периоди Януари, Февруари, Март и Април 2008 г. дружеството своевременно е декларирало ВОД и е упражнило правото си на данъчен кредит. Оспорените с РА ВОД всъщност са признати от други органи по приходите за осъществени съгласно АПВ № № 802189/5.06.2008 г., 801611/30.04.2008 г. и 801096/7.04.2008 г. и 800635/5.03.2008 г. Твърденията в РА, че нямало данни за платени пътни такси във връзка с превоза са ирелевантни, тъй като такива документи според чл. 45 ППЗДДС не се изискват. Освен това съгласно цитираната норма на чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от посочените в две точки такси (такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса или такса за изминато разстояние). Формулировката "може" означава възможност, а не правило. Това се потвърждава и от текста на чл. 10, ал. 3 ЗП, която гласи: "Списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Това води до извода, че правилото е, че такива такси няма, освен за пътищата, включени в нарочен и обнародван списък, приет от Министерския съвет. Освен това такса по чл. 10, ал. 1 ЗП се дължи само при преминаване по републикански път, включен в трансевропейската пътна мрежа. От събраните в хода на ревизията доказателства (данните предоставени от ОД на МВР Русе) е видно, че камионите са преминавали през ГКПП Кардам в посока Констанца, а не през Дунав мост. Пътят Кардам - Констанца не е част от трансевропейската пътна мрежа, нито е включен в списъка по чл. 10, ал. 3 ЗП. Справката, получена от ОД на МВР Русе и цитирана в РА също не може да докаже отрицателен факт, а именно, че посочените в приложените международни товарителници камиони не са напускали страната. На първо място за част от тези камиони има безспорни данни, получени от ОД на МВР Русе, че са преминавали границата с Румъния. Отделно от това в Писмо per. № 16477/17.06.2009 г. на ОД на МВР Русе (вх. № 31924/22.06.09 г. на ТД на НАП Русе) изрично е записано, че "пълнотата на информацията за задграничните пътувания след 1.01.2007 г. не е гарантирана." Това се потвърждава и от приложената към писмото разпечатка, от която е видно, че има данни напускане на страната от съответни МПС, липсват такива за връщането им, а в по-долните редове отново е записано напускане на същия камион. Това потвърждава, че след като България е пълноправен чл. на Европейския съюз (на 1.01.2007 г.) не всяко влизане и излизане на МПС с български регистрационни номера (или на друга държава членка на ЕС) се регистрира. Гореизложеното се отнася и за извършените от "Боник" ЕООД вътреобщностни доставки към "Autoclub Trading S. R. L." и "Yural Trans S. R. L." в периода Януари - Февруари 2008 г. И за тези доставки в хода на ревизията са представени надлежни документи по чл. 45 ППЗДДС за доставката и такива, доказващи изпращането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. Оформени са съответните международни товарителници, пътни листи, фактури, издадени от превозвачите. Налице са и приемо - предавателни протоколи, подписани от съответните шофьори, както и протоколи за приемо - предаване на румънските контрагенти. "Боник" ЕООД стриктно е изпълнявало задълженията си за подаване на VIES декларации във връзка с всички извършени ВОД, в това число и тези към "Autoclub Trading S. R. L." и "Yural TRANS S. R. L." Ако за доставките към "Autoclub Trading S. R. L." и "Yural Trans S. R. L." са налични само доказателствата, изискващи се от ЗДДС и ППЗДДС, то за тези към "SCU - Pin Clean S. R. L." има и редица други. Налице е формуляр "Scac 2004", от който е видно, че съответните ВОП са декларирани от получателя, макар и със закъснение. Налице са и VIES - декларации на превозвача "Агро резерв" ООД за месеците Март и Април 2008 г. Те доказват наличието на договорни отношения за доставка на транспорти услуги от българския превозвач към "SCU - Pin Clean S. R. L.", които са декларирани по съответния ред. На лице е следователно извършен реален транспорт на слънчогледа до Румъния. При това положение обективността изискваше от АС Варна да разграничи доставките към "SCU - Pin Clean S. R. L." от тези към "Autoclub Trading S. R. L." и "Yural Trans S. R. L." и обективно да прецени колко и какви ВОД са декларирани към всеки от тримата румънски получатели и с каква данъчна основа са те. По делото е направено оспорване по чл. 193 ГПК на Разписка за връчване на ИПДПОЗЛ № 30072/11.06.2009 г. на представител на "Строубери" ЕООД - Ралица Миткова. По това оспорване изобщо няма произнасяне с крайния съдебен акт. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностната доставка се облага с нулева ставка, а съгласно ал. 2 от същата норма документите, които удостоверяват извършването й се определят с ППЗДДС. В чл. 45 от правилника са определени затова два документа - документ за доставка и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. С оглед на чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документ за доставка представлява фактура, каквато в случая е налице и тя отговаря на изискванията, посочени в тази норма. Конкретно има фактури, с получател румънската фирма, регистрирана в РРумъния, посочен е идентификационен номер по ДДС на същата. Те не са оспорени, а идентификационния номер е идентичен с този, установен при проверката в румънската администрация. По повод втората категория документи, във връзка с изпращането или транспортирането на стоките, съдът е констатирал, че според т. 2, б. "а" от обсъжданата подзаконова норма, то същите са в отношения на алтернативност, т. е. транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка, в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е извършен от трето лице. Това е приложимата норма с оглед установените фактически отношения с превозвача. Налице са и двата документа относно доказване на транспортирането на процесните стоки. От представените от ревизираното лице международни товарителници е видно, че те са с номер, дата за транспортиране на стоки, с посочен изпращач - ревизирания търговец и получател - румънската фирма, с посочен адрес и идентификационен номер. Товарителниците са подписани от представители на изпращача и получателя с поставени печати на фирмите. Непредставянето на товарителници от страна на чуждестранната фирма, не означава, че такива няма, още повече, че задължение за доказване на транспортирането е на доставчика, според изискванията на чл. 45 от ППЗДДС. По делото е установено също, че са представени писмени потвърждения от страна на получателя на стоките, както и при проверката от страна на румънската администрация. Писменото потвърждение няма нормативно определена форма и съдържание, като от същото трябва да се направи недвусмислен извод по отношение на лицето, което го прави от името на получателя и за факта на получаването. Представени са приемо-предавателни протоколи, с превод, в които се твърди, че представител на фирмата е получил стоките по издадените два броя конкретно посочени фактури. Същите съдържат данни за получател и изявление за факта на получаването и не са оспорени от приходната администрация. Същите са годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Получателят е декларирал осъществените доставки като вътреобщностни придобивания в подадените от него VIES декларации, както и че това деклариране е коректно. Това се установява от проверката по линията на сътрудничеството и може да бъде преценявано в съответствие с останалите доказателство по делото. Безспорно е установено, че превозвачът има техническа обезпеченост да извърши доставките, като фактът, че същият е реализиран в нарушение на цитираната по-горе наредба по повод "преотдаването на лиценза", не означава, че доставките са нереални. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. От изложените по-горе фактически съображения се установяват твърдените нарушения. Като неправилно и незаконосъобразно атакуваното решение следва да се отмени, ведно с атакуваните актове на данъчната администрация, тъй като настоящата инстанция е инстанция по същество. При този изход от спора на касатора се дължат разноски в размер на 19700 лв., представляващи държавни такси, адвокатски възнаграждения, възнаграждения на вещи лица, такси по водене на делото за двете инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,