Решение № 6097 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 197/2018 г.

Решение № 6097 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 197/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Б., обл. М., чрез процесуалния си представител адв. Симова, срещу решение № 504 от 06.11.2017 г., постановено по адм. дело № 224/2017 г. на Административен съд - гр. М., с което е отменена Заповед № РД - 15 - 262 от 10.05.2017 г. на Кмета на община Б., по жалбата на Т. Х. Л.. В касационната жалба жалбоподателят твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед, както е приел съдът. Твърди, че съдът не е указал на страните необходимостта от събиране на доказателства, както и по свой почин не е събрал относими такива. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава оспорената заповед. О. Т. Х. Л. с представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. М. Заповед № РД - 15 - 262 от 10.05.2017 г. на Кмета на община Б., е наредено премахването на незаконен строеж: "пристройка към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 03928.511.315.1.1, представляващ първи етаж на двуетажна многофамилна жилищна сграда, построена в ПИ идентификатор № 03928.511.315 по кадастралната карта на гр. Б." по жалбата на Т. Х. Л.. Административен съд - гр. М. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, но е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно разминаване на описанието на строежа в оспорената заповед и мотивите на констативния акт, като е приел, че не е изследван строежът, разпореден за премахване, а е изследван строеж, който не е разпореден за премахване. Приел е и че от оспорената заповед не може ясно и еднозначно да се разбере какво следва да бъде премахнато - не е ясно към кой самостоятелен обект е изградена пристройка, както и как ще бъде премахнат строеж, който представлява първи етаж на сграда, при наличието на втори. Приел е и че е налице несъответствие между описанието на строежа в оспорената заповед и установеното на място от вещото лице при изготвяне на назначената експертиза, тъй като вещото лице е установило на място баня, тоалетна и антре, а не както е посочено в заповедта - тоалетна. Приел е най-накрая, че административният орган не е положил усилия да установи годината на построяване на строежа, а е дал вяра на декларация от лице, което е подало жалба срещу незаконен строеж. Поради това е приел, че е допуснато нарушение от категорията на съществените предвид това, че не е установено годината на построяване на строежа. Оспореното решение на Административен съд - гр. М. е правилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. М. не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдени в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. От представените пред административния орган и пред АС - гр. М. доказателства, както и съобразно приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че за в констативните актове, въз основа, на които е издадена оспорената заповед строежът е описан като масивна пристройка - тоалетна с размери 1,81 на 3,32м., като е прието, че същата е построена около 2012 г. В оспорената заповед в диспозитива е наредено премахването на пристройка към самостоятелен обект в сграда с идентификатори № 03928.511.315.1.1, представляващ първи етаж на двуетажна многофамилна сграда. Предвид дадените и в това решение описание законосъобразен е извода на АС - М. за допуснати нарушения на административно процесуалните правила и за неяснота в описанието на наредения за премахване обект. Видно от описанието дадена в оспорената заповед не става еднозначно ясно кой е обекта нареден за премахване, още повече, че видно от представените по делото доказателства не се установява кои е самостоятелен обект в сградата идентификатор № 03928.511.315.1.1, тъй като такъв обект няма. Представена е кадастрална скица за обект идентификатор № 03928.511.315.1, но не и за обект 03928.511.315.1.1. Правилен е и извода на АС - М. относно допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради това, че при издаване на оспорената пред него заповед административният орган не е изследвал въпроса кога е извършен строежът. Действително в констативните актове, въз основа на които е издадена заповедта, е прието, че пристройката е изградена 2012 г., като административният орган се е позовал само на твърденията на лицето, подало жалба срещу незаконния строеж. В административната преписка е налице обаче и декларация от Т. Л., в която пък тя твърди, че пристройката е изградена 1973 г. Във връзка с това противоречие административният орган е следвало съгласно задълженията му по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и служебно да събере доказателства за това. Като не е сторил това и не е изяснил кога е извършен строежа, въпрос относим към установяване на факта дали е търпим и неподлежащ на премахване, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, което води до незаконосъобразност на заповедта, както и е приел първоинстанционния съд. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. М. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника Т. Х. Л. за присъждане на разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,