Решение № 1556 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2019 г.

Решение № 1556 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11928/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Петров срещу решение № 4481/28.6.2019 г., постановено по адм. д. № 4906/2019 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1449/4.04.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен експерт" с ранг ІІІ младши в Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", Отдел "Методология и контрол" и е осъден да заплати Държавен фонд "Земеделие" сумата в размер на 100 /сто/ лева разноски. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и излага съображения. Иска отмяната му. Претендира присъждане на сторените пред две съдебни инстанции разноски. Ответната страна изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в представила писмено становище и оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение по адм. д. № 4906 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Петров против заповед № 1449/4.04.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен експерт" с ранг ІІІ младши в Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", Отдел "Методология и контрол". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, административно производствените правила за нейното издаване и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за установено, че преклузивният двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл за явяване на П. Петров в съответната администрация за възстановяване на предишната му длъжност е започнал да тече от 14.03.2019 г. и е изтекъл на 27.03.2019 г. Като обсъдил обяснението на служителя и свидетелските показания и приел, че има противоречия, съдът посочил, че е недоказано твърдението за спазване на 2- седмичния срок за явяване за заемане на длъжността. Налице е основание по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Установено е по делото, че с решение № 658/6.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12943/2017 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 3619/13.03.2019 г. по адм. дело № 4178/2018 г. по описа на Върховния административен съд, е отменена заповед № 524/24.10.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като орган по назначаването. Съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е влязло в сила на 13.03.2019 г. Отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя има за последица възстановяването му на заеманата предишна длъжност, ако същият обаче се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл). Срокът в случая изтича на 27.03.2019 г., сряда, присъствен ден. По делото е налице спор дали служителят е спазил срока и се е явил в администрацията, за да заеме предишната си длъжност. По делото са разпитани посочени от жалбоподателя двама свидетели В. Върбанов и А. Папазов, а по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е снел обяснения от жалбоподателя. Съдът обаче не кредитирал гласните доказателства, защото имало противоречие между обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите. Приел разминаване относно мястото, където се е намирал охранителят, липсата на конкретни впечатления дали е носил бадж, дали жалбоподателят е носил в себе си съдебното решение, представил ли се е с лична карта. Първият свидетел е близък приятел на жалбоподателя от 10-12 години, а с втория са "под някаква форма колеги", като и двамата вече не работят в ДФЗ и МЗХ, което според съда е обективна предпоставка за съпричастност към положението на жалбоподателя и налага по-голяма критичност при преценката на показанията. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. С гласни доказателства се установява, че П. Петров се е явил на 26.03.2019 г. и на 27.03.2019 г. на пропусквателния пункт в сградата на Държавен фонд "Земеделие" в гр. София, бул. "Борис III", за да заеме предишната си длъжност. И двамата свидетели заявяват, че са придружавали жалбоподателя на посочените дати и че същият не е бил допуснат да влезе в сградата. Действително и двамата свидетелите не са обърнали внимание дали охранителят има бадж, жалбоподателят също твърди, че не е могъл да го види през малкото прозорче на кабинката. След като съдът приема, че е важно за делото дали свидетелите и жалбоподателят са видели кои са били охранителите на съответните дати, същият е имал процесуалната възможност по реда на чл. 171, ал. 2 от АПК служебно да събере допълнителни доказателства като призове за разпит охранителите, които са били на смяна на двете дати и чиято самоличност е лесно откриваема чрез ответника. Вместо това е приел, че разпитаните лица лъжесвидетелстват. Този извод е направен при съпоставка с обяснения на жалбоподателя дадени в открито съдебно заседание. От записаните обаче в съдебния протокол обяснения е видно, че не са задавани въпроси, от които да може да се установи конкретна, релевантна за спора обстановка за двете дати, заради което не може да се приеме противоречие със свидетелските показания. Жалбоподателят е посочил, че се е представил с лична карта, но на коя дата е станало това?. Носел съдебно решение, но дали го е представил и пред кого, кога, също не е ясно. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не е имало основание първоинстанционният съд да не даде вяра на свидетелите. Установен е с гласните доказателства релевантен факт, че до изтичането на преклузивния срок по чл. 121, ал. 1 от ЗДСл П. Петров се е явил, за да бъде възстановен на предишната си длъжност. Тъй като достъпът до сградата не е свободен се е представил на охраната, казал е трите си имена и охраната ги възприела. Без значение е дали е представена или не лична карта. Жалбоподателят е обяснил причината за посещението си- възстановяване на работа. Като не е изяснено дали в такива случаи охранителите на сградата на ДФЗ изискват принципно при легитимиране представяне и на лична карта и на съдебно решение за възстановяване на работа, е без значение дали такива са представени на охранителя. Жалбоподателят е чакал на 26.03.2019 г. по нареждане на охраната, за да дойде служител до портала. Такъв не се явява. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че такъв служител е изпратен, за да посрещне Петров или че е допуснат до сградата, но същият вече си е тръгнал и не е дочакал разрешение за достъп до сградата. Изложеното води до извод, че съдът неправилно и необосновано е приел, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя по причина неявяването му в двуседмичен срок. По отношение на подаденото от П. Петров писмено заявление, с дата 28.03.2019 г. до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което заявява готовност да заеме длъжността изпълнявана преди уволнението му, следва да се отбележи, че действително е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 121, ал. 1 от ЗДСл. Както посочва съдът в него не е споменато, че Петров е ходил на 26.03.2019 г. и на 27.03.2019 г. в Държавен фонд "Земеделие" с цел да изпълни условието по чл. 121, ал. 1 от ЗДСЛ. Няма обаче нормативни изисквания какво да бъде съдържанието на подобна молба. Под заявлението не е посочена въобще дата и не е ясно кога е подготвена. Има данни само кога е входирана. Но категорично не може да бъде споделено, че изразът "явявам се днес" в писмената молба трябва да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя, защото текстът изключвал предходни явявания. Като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Поради това следва да бъде отменено като неправилно. При изяснена фактическа обстановка касационният съд дължи произнасяне по съществото на спора, заповед № 1449/4.04.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. Петров на длъжността "главен експерт" с ранг ІІІ младши в Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", Отдел "Методология и контрол", следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора своевременно направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции от П. Петров е основателно. То е доказано по размер за 600 лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.04.2019 г. и 70 лв. внесена държавна такса за касационното оспорване. Не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. По отношение на претендираната сума от 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.07.2019 г., съдът приема, че не са налице доказателства за реално плащане. В договора за правна защита и съдействие е записано, че сумата е платима в брой до приключване на делото пред ВАС, но доказателства за плащането не са представени. При тези данни в полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 670 лв. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение