Решение № 8367 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2011 г.

Решение № 8367 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Фарок Ниа Фаршид Ахмад, гражданин на Иран, срещу решение № 1067 от 21.01.2011 г. по адм. д. № 13376 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 429 от 5.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени доказателства и доводи на жалбоподателя, както и подробната информация за страната му по произход, установяващи бежанската му история. В решението липсват задълбочени мотиви, на които се основават изводите на съда. Установено е, че Фарок Ниа Фаршид Ахмад е бил преследван и репресиран в Иран, поради политическите му убеждения, принадлежността му към определена социална група като практикуващ журналист, както и поради религиозната му принадлежност. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Станкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 429 от 5.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Фарок Ниа Фаршид Ахмад. С обжалваното решение № 1067 от 21.01.2011 г. по адм. д. № 13376 по описа за 2010 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Фарок Ниа Фаршид Ахмад срещу решение № 429 от 5.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ, тъй като заявените от жалбоподателя причини не попадат в приложното поле на посочените правни норми. От бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо убеждение по смисъла на чл. 8 от закона. Макар да са били повдигнати обвинения в страната му произход, следствените действия срещу него са прекратени, осъдителното съдебно решение е отменено и до реалното му изпълнение не се е стигнало. Законосъобразно е отказан и хуманитарен статут по чл. 9 от закона, тъй като не се установява наличието на тежки лични заплахи срещу живота и личността като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Няма данни, че кандидатът е напуснал страната по произход по причина на заплаха за неговия живот от смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко унизително отнасяне или наказание. Неоснователен е доводът на касатора за липсата на мотиви в съдебния акт. Напротив, в него са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и бежанската история. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю Фарок Ниа Фаршид Ахмад е заявил, че е напуснал Иран, тъй като там е бил подложен на преследване, имало е опасност да бъде измъчван и животът му е бил поставен в опасност. Твърди, че през 2001 г. е бил задържан два пъти и е имало повдигнати обвинения срещу него за шпионаж и сътрудничество с Демократическата партия на Кюрдистан. Бил е задържан 37 дни и след това с помощта на неговите адвокати и чрез гаранция - освободен. В затвора Етелаат през тези 37 дни е бил подлаган на мъчения и бит, три пъти са го заплашвали, че ще го убият. От удостоверение на прокуратурата на Иран с дата 24.12.02 г. - № 640/37009 се установява, че срещу Фаршид Ниа е имало образувано едно съдебно дело за сътрудничество и шпионаж в полза на разпадналата се Демократическа партия, притежание на карти за игра, атрибути за игра на комар, елементи от сателитна чиния и фалшифицирани документи. За сътрудничество на разпадналата се Демократическа партия и шпионаж е бил осъден на две години. Решението е обжалвано и Касационният съд го е отменил, като е прекратил следствените действия. Решението, с което е постановено осъждане за две години е с дата 2/211 от 3.06.06 г. Представено е и решение на съда № 601 от 28.07.06 г., с което е прието за установено, че липсват доказателства за дейност в полза на партия или група, която да уронва ислямския строй. Всички действия на лицето са били в полза и подкрепа на Свещения строй на Ислямска република Иран. През периода 2001 г. - 2009 г. лицето не твърди да е имало проблеми с властите, а само, че са ограничавани възможностите му да работи, но въпреки това е работил за телевизионните канали, за кюрдски телевизионни канали и за опозиционни канали. От задграничния паспорт се установява, че многократно е пътувал до Ирак, според обясненията му - заради връзките му с КДП и до Сирия на почивка. В страната пристига през 2009 г. също легално с туристическа виза. Не е имал намерение да остава в страната, да иска убежище или закрила в България, а да живее в друга държава. Въпреки това, не е заявил изричен отказ от молбата си за получаване на бежански и хуманитарен статут. Правилно административният орган и Върховният административен съд, трето отделение са приели, че задържането през 2001 г. не дава основание да се приеме, че лицето изпитва основателен страх от преследване поради, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Издадената първоначално присъда е отменена през 2006 г. и в периода 2001 г. - 2009 г. няма данни за преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, изразяващо се във физическо или психическо насилие, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, нарушаващи основните човешки права и достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Както беше посочено по-горе, за периода 2001 г. - 2009 г. жалбоподателят не съобщава в проведеното интервю за това да е бил подложен на реална опасност от тежки посегателства, визирани по-горе. Твърди, че властите са ограничавали възможностите му да работи. Следователно, не може да се приеме, че е бил принуден да напусне страната си по произход поради изброените в чл. 9 от закона причини. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,