Решение № 196 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6367/2007 г.

Решение № 196 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6367/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). Д. А. К. от с. Р., общ. Каварна обжалва решението на Добричкия окръжен съд, постановено на 17.09.2007 г. по гр. д. № 535/2006 г. в частта, с която предявеният от него иск за обявяване на предварителен договор за окончателен е отхвърлен за 1/2 ид.част от имота. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това договорът бъде обявен за окончателен за целия имот. Ответниците по касационна жалба С. В. С. и И. П. С. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С обжалваното решение, постановено на 17.09.2007 г. по гр. д. № 535/2006 г. Добричкият окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е обявил за окончателен сключения на 25.08.2003 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който С. В. С. продава на Д. А. К. собствения си недвижим имот, находящ се в Р., общ. Каварна и съставляващ 1/2 идеална част от дворно място с площ от 1200кв. м., урегулирано в парцел **** в кв.12 по плана на селото от 1950 г., ведно с построената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 60кв. м., а съгласно скица от 22.02.2006 г. представляващ поземлен имот № 194 с площ от 1149кв. м., за който е отреден УПИ * в кв.12, за сумата 1000 лв., изплатена напълно. За останалата 1/2 идеална част от имота предявеният от Д. А. К. срещу С. В. С. и И. П. С. иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че продавачът С. В. С. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.част от имота по наследство след смъртта на неговата майка Р за тази 1/2 ид.част същият валидно е поел задължението да прехвърли собствеността на Д. А. К.. Останалата 1/2 ид.част от имота обаче е придобита от С. В. С. по време на брака му с И. П. С. по давност, с оглед на което за да бъде сключен окончателен договор е необходимо и нейното съгласие. При наличие на изрично изразено несъгласие от страна на И. П. С. такъв договор да бъде сключен е прието, че за тази 1/2 ид.част договорът не може да бъде обявен за окончателен. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му правилно е приложен материалният закон /чл. 19 СК, чл. 22 СК, чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ като са взети предвид всички установени по делото и имащи значение за спора факти и обстоятелства /чл. 188 ГПК (отм.). За да достигне до извода, че сключеният на 28.05.2003 г. предварителен договор може да бъде обявен за окончателен само за 1/2 ид. част от имота, въззивният съд е взел предвид е взел предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, имащи значение за извършването на преценка за наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Преценено е както обстоятелството, че съпругата на обещателя е присъствувала при сключването на договора, така и че тя лично е получила последната вноска от уговорената в предварителния договор цена. Правилно е прието, че тези факти не могат да обусловят извода за наличието на предпоставките за обявяване на договора за окончателен за частта от имота, представляваща съпружеска имуществена общност при наличието на изричното противопоставяне от страна на съпругата на обещателя за сключване на окончателния договор, след като не е налице нейно писмено съгласие, дадено към момента на сключване на договора или впоследствие. Неоснователни са доводите за приложимостта на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК. Предварителният договор не е акт на разпореждане с право на собственост. Правото на собственост върху имота преминава от патримониума на продавача в патримониума на купувача едва при сключването на окончателния договор, респ. от момента на влизане в сила на решението, с което предварителният договор бива обявен за окончателен. В този момент настъпва транслативниятефект на разпоредителната сделка, т.е. осъществява се разпореждането с вещ, съпружеска имуществена общност, по смисъла на чл. 22, ал. 3 СК. По отношение на предварителния договор съгласието на другия съпруг представлява задължително условие за сключването на окончателния договор по съдебен ред, като същото следва да бъде дадено изрично и то в изискуемата от закона форма за действителност, предвидена за самия предварителен договор, както правилно е приел въззивният съд. Съдът не разполага с правомощието да обяви за окончателен предварителен договор за продажба на имот, съпружеска имуществена общност, сключен само от единия съпруг, предоставяйки на другия съпруг възможността да оспори извършеното разпореждане в срока по чл. 22, ал. 3 СК. Изводите на въззивния съд, че са налице предпоставките за сключване на окончателен договор само за частта, лична собственост на прехвърлителя са правилни. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.), поради което съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. Наведените в касационната жалба доводи, касаещи изплащането на цялата уговорена между страните и платена продажна цена не следва да бъдат обсъждани, тъй като претенцията за връщането на сумата, уговорена като цена за онази 1/2 ид.част, за която предявеният иск е отхвърлен, не е предмет на разглеждане по настоящето дело. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение