Решение № 6764 от 22.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Перник против решение 5122 от 28.07.2022 год. постановено по адм. дело 4015/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на В. Стайкова Заповед 2261 от 16.12.2021 год. на Кмета на Община Перник и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесният автомобил безспорно е ИУМПС. Намира, че жалбоподателката не е имала правен интерес да обжалва заповедта пред първата инстанция. Прави искане съдът да отмени решението и да отхвърли жалбата на Стайкова. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба В. Стайкова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 5122 от 28.07.2022 год. постановено по адм. дело 4015/2022 год. по описа на Административен съд София-град е отменена Заповед 2261 от 16.12.2021 год. на Кмета на Община Перник, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на ИУМПС лек автомобил марка "Опел" цвят бял с рег. [рег. номер] паркиран и/или изоставен в гр. Перник, ул. "Рашо Димитров" до бл.78 върху терен общинска собственост; ИУМПС да се транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС притежаващ разрешително 16-РД-237-01/28.02.2020 год. по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците гр.Перник, ул. Пирин 12/а. Разпоредено е заповедта да се изпълни в 30 дневен срок от влизането и в сила от фирма Стар Скрап ЕООД. В мотивите на заповедта е прието, че при извършена проверка на 20.08.2021 год. от служители на общината е установено, че автомобилът е паркиран и/или изоставен в гр.Перник, ул. Рашо Димитров до бл.78 върху терен общинска собственост, както и че същият представлява ИУМПС, тъй като не е заверен знака за технически преглед съгласно §1, т.1, буква б от ДР на Наредбата за излезли от употреба МПС. Съгласно справка изготвена от Дирекция МДТ собственик на автомобила е В. Стайкова с адрес гр.София, р-н Средец, площад П.Р.Славейков [адрес]. За да отмени заповедта на кмета на Община Перник първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон. От всички събрани по делото доказателства съдът е приел за установено, че с договор за покупко-продажба на МПС от 12.07.2016 год. В. Стайкова е продала лек автомобил марка "Опел" цвят бял с рег. [рег. номер] на Р. Кючуков. Същата е уведомила отдел Местни данъци и такси район Средец-Триадица Столична община, от където е изпратено писмо до Стайкова, с което я уведомяват, че партидата на лекия автомобил е закрита. Стайкова също така е уведомила СДВР отдел Пътна полиция за извършената продажба като е подала заявление за сключения договор. Във връзка с така установеното съдът е приел, че при постановяване на процесния акт административният орган е нарушил изискването на чл.35 от АПК като е издал акта при неизяснена фактическа обстановка относно собствеността на ИУМПС. Органът се позовава на справка относно собствеността, от която обаче не става ясно кой е нейния издател. От друга страна органът приема, че автомобилът не е собственост на В. Стайкова. Новият собственик обаче не бил изпълнил задължението си да декларира автомобила пред отдел МДТ към Община Перник. Като е приел, че съгласно чл.52, ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Перник собствениците на ИУПМС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване и че в настоящия случай собственика на ИУМПС не е сочения като такъв в заповедта, съдът е отменил административния акт като постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Направил е извод, че органът не е положил необходимите усилия да изясни фактическата обстановка преди да издаде заповедта. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, то адресатът на заповедта би бил друг. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към случая доказателства като е разкрил обективната истина. Анализирал е събраните доказателства и правилно е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектуване. Следователно задължението по наредбата възниква само за собствениците на ИУМПС. Задължение на административния орган преди издаване на заповедта е да издири именно собственика на ИУМПС. В настоящия случай община Перник е била многократно уведомявана от страна на Стайкова, че същата вече не е собственик на процесния автомобил като за това от страна на лицето са представени и необходимите доказателства. Органът обаче не е положил необходимите усилия да установи това обстоятелство, въпреки възможността за това и е издал акта си като е посочил в същия, че собственик на автомобила е Стайкова. Като е съобразил представените по делото доказателства относно собствеността на автомобила съдът е намерил заповедта на кмета на Община Перник за неправилна и незаконосъобразна и правилно я е отменил. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и не намира за необходимо да ги преповтаря. Напълно неоснователни са наведените в касационна жалба възражения. Непълнотата на административната преписка и неполагането на необходимите усилия за попълването и с относими документи се дължи изцяло на действията или бездействията на административния орган. Именно органът е този, който следва да установи адресата на акта, тъй като именно за него възникват правата и задълженията по акта. В тази връзка за органа възниква задължението правилно да издири и посочи лицето, срещу което се издава заповедта. Неоснователно е възражението и за липса на правен интерес от оспорване на заповедта. Това възражение е отхвърлено като неоснователно от първоинстанционния съд, към които мотиви настоящият съд се присъединява. Изпълнението на акта не е обвързано с неговата законосъобразност. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция съгласно направеното уточнение в съдебно заседание. Следва да се осъди Община Перник да заплати на В. Стайкова разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение