Решение № 11389 от 9.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ гр. Пловдив срещу решение 2557/20.12.2021 г. постановено по адм.д.1945 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2021 г. С атакуваното решение по жалба на Кънстракшънс 2018 ЕООД е отменен акт за прихващане и възстановяване П-1600162157694-004-001 от 12.04.2021 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 343 от 22.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. С отделен диспозитив е отказано да бъде разгледано по същество искането за прихващане и възстановяване с вх.1600012607 от 25.03.2021 г. на дружеството. Според изложеното в касационната жалба съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Погрешно е становището на решаващият състав довело до краен извод за незаконосъобразност на процесния АПВ, че между същите страни вече има издаден предходен АПВ, който е пречка за ново разглеждане по същество на отправеното до данъчната администрация искане за прихващане вх.1600012607 от 25.03.2021 г. Дори да има такова припокриване от мотивите на съдебното решение не става ясно за кой акт се приема, че е преюдициален по отношение на настоящото производство. Едва с искането за възстановяване от 25.03.2021 г. за първи път от дружеството е поискано възстановяване на лихви в размер на 41 712.99 лв. за периода от 06.08.2019 г. до 02.04.2020 г., поради което не е налице идентичност с предмета на предходни АПВ. Процесния АПВ е издаден в изпълнение диспозитива на решение 14352/19.11.2020 г. постановено по адм.д.5144/2020 г. по описа на Върховен административен съд. Моли, решението да бъде отменено, като претендира и присъждане на разноски в общ размер на 4 087.90 лв. Ответникът Кънстракшънс 2018 ЕООД , чрез адв.Попова поддържа твърдение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По делото фактическата обстановка е правилно възприета от първоинстанционния съд и е установено, че жалбоподателят е поискал прихващане на дължимото ДДС на 05.08.2019 г. съгласно постановеното съдебно решение. НАП извършила прихващане едва на 02.04.2020 г., поради което е изпаднала в забава и дължи лихви за периода. Издаденият административен акт противоречи на постановеното от ВАС решение по адм.д.5144/2020 г., поради което правилно е отменен от АС гр. Пловдив. Заявява искане да бъде оставено в сила съдебното решение, като АПВ да бъде прогласен за нищожен и преписката бъде върната за ново произнасяне от компетентния орган. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При съпоставка на периодите, за които се претендира лихва се установява, че те не съвпадат. Като е приел, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС гр. Пловдив е бил акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-16001621057694-004-001 от 12.04.2021 г., потвърден изцяло с решение 343 от 22.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, с който е отказано да бъде извършено прихващане и/или възстановяване, тъй като дружеството няма суми подлежащи на възстановяване. След като е приел, че между страните спор по фактите не е налице, АС Пловдив е посочил, че е налице основание по чл.146, т.3 АПК за отмяна на процесния АПВ като незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаването му. Преди да пристъпи към разглеждане на производството по същество административният орган съгласно чл.27, ал.2 АПК приложим в административното производство по силата на §2 от ДР на ДОПК, следва да провери неговата допустимост. Такава проверка не е извършвана в хода на проведеното административно производство от данъчната администрация. От съда е констатирана идентичност на предметите и страните по АПВ П-16001620209288-004-001 от 30.12.2020 г. и АПВ П-16001621057694 от 12.04.2021 г., която е преценена като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за образуване на административно производство. Според мотивите на атакуваното съдебно решение единственото законосъобразно поведение на административния орган е било да откаже да разгледа искането от 25.03.2021 г. на Кънстракшънс 2018 ЕООД, което обаче не е сторено. Като е издал акт по същество, административният орган е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на АПВ. По тези съображения АПВ е отменен и с втори диспозитив на съдебното решение е отказано да бъде разгледано по същество искането за прихващане и възстановяване с вх.1600012607 от 25.03.2021 г. подадено от дружеството. Решението е правилно, в частта, с която е отменен процесния АПВ. Съгласно установените по делото факти по отношение на Кънстракшънс 2018 ЕООД е проведено ревизионно производство, приключило с издаването на ревизионен акт Р-16001618005423-091-001 от 03.04.2019 г. от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С него е извършена корекция на ползван данъчен кредит в общ размер 636 316.67 лв. през данъчни периоди м.07 и м.08. 2018 г. и са начислени лихви за забава в размер на 35 992.97 лв. От друга страна за месец юни 2019 г. от дружеството е подадена справка декларация по ДДС с вх.ДДС.1600-4017360 от 15.07.2019 г. и на основание чл.88, ал.3 ЗДДС е определен резултат за възстановяване в размер на 623 048.74 лв. С подадено искане вх.70-00-9591/05.08.2019 г. дружеството е заявило, че желае да бъде прихванат резултатът за възстановяване по чл.88, ал.3 ЗДДС за данъчен период 2019 г. с възникналото данъчно задължение по ревизионния акт. При формулиране на искането не е предявена претенция за лихви. Прихващане е извършено с АПВ П-1600162049312 от 02.04.2020 г. за цялата сума по главницата. Този акт е обжалван по административен ред, в частта, с която липсва определена и възстановена респективно прихваната лихва за невъзстановен ДДС в срока по чл.92, ал.1, т.4 ЗДДС. С решение 265/10.06.2020 г. издадено от Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е потвърден АПВ и са изложени мотиви по спорния въпрос за дължимостта на лихви за забава. АПВ П-1600162049312 от 02.04.2020 г. е обжалван пред АС гр. Пловдив и е отменен. В изпълнение на решение 14352/19.11.2020 г. постановено по адм.д.5144/2020 по описа на ВАС е издаден АПВ П-16001620209288-004-001/30.12.2020 г. Поредният АПВ е обжалван, в частта, в която не е определена за прихващане или възстановяване лихва за забава в размер на 41 712.99 лв. за периода от 05.08.2019 г. до 02.04.2020 г. Актът е потвърден с решение 164/11.03.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. В настоящото производство отново е споен въпросът дали се дължи лихва за периода от 05.08.2019 г. /когато е подадено първото искане за прихващане /до 02.04.2020 г./ когато реално след съдебно обжалване е извършено прихващане със сумата по главницата/. Според жалбоподателя и според данъчната администрация искане за прихващане на лихви за този период не е подавано, поради което и административния орган не се е произнасял по него. Искането е разгледано по същество и органът по приходите е приел, че няма суми за възстановяване, поради което не може да бъде извършено прихващане. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че дружеството не е правило искане за възстановяване/прихващане с дължимите лихви за забава за процесния период. Видно от приложените доказателства по делото, с АПВ П-16001620209288-004-001/30.12.2020 г., след постановяване на съдебно решение по въпроса с дължимостта на лихвите е отказано възстановяване или прихващане на такива. Противно на твърденията в касационната жалба е налице произнасяне и по направеното искане за прихващане с дължими лихви за забава. Споделя се посоченото в съдебното решение, че веднъж вече е имало произнасяне по направеното искане за определяне на лихви за забава и тяхното прихващане/възстановяване. Обстоятелството, че в последствие дружеството е направило самостоятелно искане за произнасяне единствено относно наличието на лихви за забава, не освобождава органа от задължението му да извърши служебна проверка относно допустимостта на искането. Органът е действал незаконосъобразно, като е разгледал отправеното до него искане по същество. Налице е повторно произнасяне относно въпрос, по който има издаден АПВ П-16001620209288-004-001/30.12.2020 г. на орган по приходите във връзка с влязло в сила съдебно решение. Основателно е прието от първоинстанционния съд, че е налице недопустимост на поредното административно производство и съответно издаденият въз основа на него АПВ е незаконосъобразен поради допуснато съществено процесуално нарушение. Органът по приходите е приел за разглеждане и се е произнесъл по искане, за което вече е налице административен акт. Ето защо се споделят изводите на АС гр. Пловдив, че при издаване на процесния АПВ е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради което е налице основание актът да бъде отменен. В частта, с която административният съд е отказал да разгледа по същество искането за прихващане и възстановяване с вх.1600012607/25.03.2021 г. на Кънстракшънс 2018 ЕООД постановеното решение е недопустимо. По аргумент от чл. 160, ал.2 вр. чл. 129, ал.7 от ДОПК решаващият състав е трябвало да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съдът не е дължал съгласно чл.160, ал.3 ДОПК произнасяне по същество. Това е хипотеза, в която актът е с такова естество, което не позволява произнасяне по същество от компетентния да разгледа жалбата съд. Решаващият състав не е имал задължение да отказва произнасяне по искането на Кънстракшънс 2018 ЕООД, като замества административния орган в неговата административна дейност. Ето защо в тази част решението следва да бъде обезсилено. По горните съображения, решението следва да бъде оставено в сила в частта, в която е отменен АПВ П-16001621057694-004-001 от 12.04.2021 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 343/22.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и бъде обезсилено, в частта, в която е отказано да бъде разгледано по същество искането за прихващане или възстановяване вх.1600012607 от 25.03.2021 г. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 2 880 лв., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение