Решение № 15521 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2010 г.

Решение № 15521 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7406/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 79 от 25.3.2010 г., постановено по адм. дело № 2536 по описа за 2006 г. на Окръжен съд Варна, в частта, с която е отменен частично ДРА № 385 от 3.10.2005 г., потвърден с решение № 1156 от 12.12.2005 г. на директора на РДД/сега директор на Д "ОУИ" Варна относно задължения на Марин Стоянов по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм. за периода на 2004 г. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като е произнесено по просрочена жалба. Развива съображения и за неправилност в отменената част като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска или да се обезсили като недопустимо или да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил ДРА № 385 от 3.10.2005 г., потвърден с решение 1156 от 12.12.2005 г. на директора на РДД/сега директор на Д"ОУИ" Варна относно задължения на Марин Стоянов по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм. за периода на 2004 г. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства, включително изготвена съдебна експертиза, анализирал е относимите и е приел, че жалбата подадена пред него е частично основателна. Срещу отхвърлителната част не е постъпвала касационна жалба. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения за недопустимост на съдебното решение поради просрочия на жалбата. Касаторът развива доводи относно късното постановяване на решение № 1156 от 12.12.2005 г. от директора на РДД/ директор Д"ОУИ" Варна/, което обуславяло просрочие на жалбата пред съда, тъй като следвало да се атакува мълчаливо потвърждаване и всички срокове били изтекли. Едновременно с това развива подробни съображения за неправилност на определението за възстановяване на срок, постановено от първата инстанция твърди, че въпреки изричната норма за необжалваемост на определението, с което срока се възстановява. Решението на първата инстанция е допустимо. Налице е определение № 3651/2006 г. на ОС Варна за възстановяване на срока за обжалване на процесния ДРА. Всички доводи в тази насока касационната жалба са недопустими, тъй като не може да бъде предмет на касационен контрол акт, който по закон не подлежи на такъв. Решението е и правилно в обжалваната му част. Много подробно и аналитично съдът е преценил фактите относно задълженията на физическото лице и е приел, че задълженията му за 2003 и 2004 г. се свеждат до приетите от него размери по заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Установено е, че неправилно са приложени нормите от Закона за счетоводството. Изложеното в касационната жалба възражение срещу представеното и прието по делото заключение на вещо лице на практика представлява оспорване на същото, което е недопустимо в касационното производство. Прието е, че е налице разминаване в сумите, които са установени по делото, анализирани са писмените доказателства, изследвани са договорите, които са приложени, както и паричните постъпления. Приетата от съда частична основателност на подадената пред него жалба е подкрепена от всички доказателства. Всички тези данни не обосновават касационни основания за отмяна на съдебното решение. То следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение