Решение № 250 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5171/2007 г.

Решение № 250 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5171/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2 ПЗР на ГПК /2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. В. В. и П. Г. В., и двамата от гр. С., против въззивното решение на Софийския градски съд от 20.06.2007 г., постановено по гр. д. № 3849/2006 г., с което е оставено в сила решението от 25.09.2006 г. на Софийския районен съд, 44 с-в, постановено по гр. д. № 10507/2004 г., с което е отхвърлен ревандикационен иск по 108 ЗС. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният иск със законните последици. Ответникът по жалбата, Л. И. Х. от гр. С., чрез повереника си адв. М. Б. от АК - София, оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно - в сила. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предявен е от К. В. В. и П. Г. В., иск срещу Л. И. Х., с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответника да предаде владението на апартамент, находящ се в гр. С., в сградата на ул. ". № 1, на третия етаж, вдясно, състоящ се от две стаи, хол, кухня, входно антре, черно антре, баня, клозет, балкон, със застроена площ от 102,15 кв. м, при съседи: Р. О., калкан до сградата на IV райсъвет, двор, ул. "., заедно с избено помещение № 12, с площ от 5,22 кв. м., при съседи: Вела и В. К., Р. О., коридор, ул. "., заедно с таванско помещение № 14, с площ от 15,90 кв. м., при съседи: Надежда и Д. Х., стълбище, двор и коридор, заедно с 7,517 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна собственост, цялото с площ от 401,70 кв. м., съставляващо парцел **** от квартал 399 по плана на гр. С., м. "Ц", ул. ". № 1, при съседи по нотариален акт: МНО, Софжилфонд, Д. С., Софжилфонд и ул. ".." С решение от 25.09.2006 г., постановено по гр. д. № 10507/2004 г., Софийският районен съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищците не установяват правото си на собственост върху процесният имот, тъй като не са доказали тяхната праводателка Е. А. И., б. ж. на гр. С., да им е прехвърлила правото на собственост върху него. Приел е, че транслативната сделка е извършена с пълномощно, за което не се установява да е нотариално заверено от И. районен съд. По жалба на ищците, с решение от 20.06.2007 г. по гр. д. № 3849/2006 г. Софийският градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е възприел и доразвил изводите на СРС. Обжалваното решение е правилно. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и за неговото уважаване следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищците следва да докажат, че са собственици на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. С оглед твърденията на ищците и от събраните по делото доказателства се установява, че с договор за продажба, материализиран в нот. акт № 85, т. LLIV, д. 2020343/1997 г. на нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, Е. А. И., чрез пълномощника си К. В. В., на 1.08.1997 г. е продала процесния апартамент на П. Г. В.. П. изповядване на сделката е представено пълномощно рег. № 21321/1995 г., нотариално заверено при И. районен съд. По делото е представено удостоверение на С. по вписванията гр. И. при А. по вписванията, от което е видно, че в регистъра за нотариалните заверки за 1995 г. при И. районен съд, няма вписан № 2* от 1995 г., а регистърът е приключен с последен № 2* от 29.12.1995 г. Представено е и удостоверение от И. районен съд, от което е видно, че под рег. № 2* с дата 2.10.1995 г. е заверен препис от диплома на лицето Д. А. К., а на 3.11.1995 г. няма изведено пълномощно с лица К. В. В. и Е. А. И. При така установените обстоятелства, настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че ищците не са доказали съгласието на тяхната праводателка, материализирано в нотариално заверено пълномощно да им прехвърли правото на собственост върху процесния апартамент. Правилен е изводът на въззивния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗЗД, за сключването на сделка, за която законът изисква нотариална форма, пълномощното следва да бъде нотариално заверено. Не се установява да е извършена нотариална заверка на подписа на упълномощителката, поради което не се установява нейното съгласие за извършване на покупко-продажбата на процесния имот, в която връзка правилно е прието за основателно възражението на ответника за нищожност на прехвърлителната сделка. Следователно, правилен е изводът на въззивния съд, че поради липсата на съгласие, договорът за продажба е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, от което следва и правилността на извода му, че след като ищците не са могли да придобият правото на собственост върху апартамента на това основание /договор за покупко-продажба/, те не са доказали активната си материалноправна легитимация, поради което ревандикационният им иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. С оглед изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищците не са доказали обстоятелствата, на които се основава исковата им ревандикационна претенция при условията на пълно и главно доказване, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Както се посочи по-горе, в случая не е налице първата предвидена в чл. 108 ЗС предпоставка за водене на ревандикационен иск, а именно ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния апартамент, т.е. в случая не е налице активната им материалноправна легитимация, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил предявения ревандикационен иск като неоснователен. Настоящата инстанция намира, че релевантните за спора доказателства и възраженията и доводите на страните, са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ като разпоредбата на чл. 108 ЗС, е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 3 000 лв. адв. хонорар, на основание чл. 64 ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,