Решение № 14282 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10477/2009 г.

Решение № 14282 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10477/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Димитров от гр. София, чрез пълномощника адв. Венко Пенчев срещу решение № 8059 от 18.06.2009 г. по адм. д. № 9364/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-3595/20.06.2008 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил допуснатото нарушение от административния орган по чл. 244, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР. Също така твърди, че решението е необосновано, поради това, че не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение, за което е уволнен. Моли, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав, или се реши по същество. Ответникът - министърът на вътрешните работи в писмено становище чрез старши юрисконсулт Деница Люлчева оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага, че не са допуснати нарушения, които да обосновават касационни отменителни основания, както и че са допуснати нарушения от административния орган при постановяване на заповедта за дисциплинарно уволнение. Предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 8059 от 18.06.2009 г. по адм. д. № 9364/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Димитър Василев Димитров срещу заповед № К-3595/20.06.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР. Решаващият съдебен състав е приел, че обжалвания административен акт е издаден при изяснени факти и обстоятелства, при изпълнена административна процедура по реда на чл. 243 ППЗМВР, както и при обсъдени възражения на жалбоподателя и проведени процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя. Приел е, че действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Тричленният състав е определил, че поведението и действията на жалбоподателя са относими към "уронване престижа на службата", за което административният орган законосъобразно му е наложил дисциплинарно уволнение. Обжалваното решение е правилно, съответно на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От фактическа страна е установено, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е проведено за това, че като старши дознател в 08 Районно полицейско управление към Столична дирекция "Полиция" е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба, изразяващо се в това, че на 21.02.2008 г. в гр. София е получил от гражданско лице сума в размер на 500 лв., за да прекрати водено срещу лицето досъдебно производство. По отношение фактическия състав на дисциплинарното нарушение съдът е съобразил препис от присъда № П-74/2008 г. постановена по нох. дело № П-74808 г. по описа на Софийския военен съд и решение № П-149/20.12.2008 г. постановено по нох. дело № П-145/2008 г. по описа на Военно апелативния съд, от които се установява, че е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 283 от НК, за това, че от 13.11.2007 г. до 21.02.2008 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице - старши дознател при 8-мо РПУ - СДП - МВР използвал своето служебно положение - разследващ орган по дознание № ЗМ 1658/2007 г., за да набави за себе си имотна облага в размер на 500 лева, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - глоба. Правилно съдебният състав е приел, че е установено извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, което е несъвместимо с оставането на служба в МВР на полицейския служител, както и че представлява деяние несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата и за което на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В тази връзка решаващият съдебен състав е съобразил и възраженията на жалбоподателя по отношение фактическото установяване на нарушението в обжалвания административен акт, които се поддържат и пред настоящата инстанция, в сравнение с тези установени с влязлата в сила присъда. Действително от фактическа страна не е налице пълно съответствие между деянието описано като нарушение на служебната дисциплина и деянието за което е постановена влязлата в сила присъда, но всъщност се отнася до поведение на служителя, което е несъвместимо с упражняваната от него дейност и по същество обуславя квалификацията на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, несъвместимо с оставането на служба в МВР и за която също се налага "уволнение" по чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, като са посочени конкретни нарушения на етичните правила. След като и деянието, за което е наложено наказание с влязла в сила присъда е относимо към деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение", правилно съдът е приел, че е доказано извършеното нарушение на служебната дисциплина и в съответствие с приложимия материален закон е наложена дисциплинарно уволнение. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че процесната заповед е издадена след изтичане на срока по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от ЗМВР дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра и се открива дисциплинарно дело. Нарушението се счита открито когато министърът разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и за извършителя. В случая дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-1377/5.03.2008 г. на министъра на вътрешните работи, по предварителни данни и предложение на дирекция "Човешки ресурси", като в справка рег. № 5222 от 26.03.2008 г. дисциплинарния орган е отразил резултатите и в становище № 5674 от 2.04.2008 г. ги е предоставил на министъра на вътрешните работи, дирекция "Човешки ресурси", където е установено, че дисциплинарното дело не съдържа всички доказателства за извършеното дисциплинарно нарушение, като в съответствие с чл. 122, т. 7 от ЗМВР (отм. ДВ, бр. 69/05.08.2008 г.) е върната преписката на дисциплинарния орган с указания за допълнителна проверка и събиране на доказателства. Изготвени са справка № 11189 от 18.04.2008 г. и обобщена справка № 6970 от 22.04.2008 г., а за приключилото дисциплинарно производство е изготвено становище № 7502 от 29.04.2008 г. от дисциплинарния разследващ орган за установяване на нарушенията на служебната дисциплина от полицейския служител. При тези данни не е налице нарушение по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР (ред. ДВ, бр. 47 от 2006 г.), което да обуславя нарушение на административнопроизводствените правила, след като действията на дисциплинарно разследващия орган са били свързани с допълнително разследване по фактическите обстоятелства и установяване на нарушение, следа като е била изготвена справка и становище, но е върнато дисциплинарното дело за доразследване. Настоящият петчленен съдебен състав приема за обоснование законосъобразни изводите на тричленния съдебен състав за допуснатото от жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Изводите са направени въз основа на доказателствата събрани към административната преписка, които не са опровергани в хода на съдебното производство, допълнени с влязлата в сила присъда за извършено престъпно деяние. Въз основа на тях първоинстанционният съд е обосновал изводите си за допуснато от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина, което е несъвместимо с оставането му на служба в МВР. Обстоятелството, че същият не е имал необходимата компетентност за прекратяване на досъдебно производство, не обуславя извод за липса на доказано дисциплинарно нарушение. Безспорно по делото е установено, че с поведението си жалбоподателят е уронил престижа на службата, за което му е наложено дисциплинарно уволнение, но и представляващо престъпление, за което му е наложено наказание с влязла в сила присъда. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, петчленен състав