Решение № 54 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2016 г.

Решение № 54 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, срещу решение № 569 от 28.03.2016г по гр. дело № 4817/2015 г. на Софийски апелативен съд, допусната с определение № 792 от 28.11.2016г на Върховен касационен съд, III г. о до касационно разглеждане в частта, с което след отмяна на решение № 5826 от 30.06.2015г на Софийски градски съд, искът на Н. Б. М. за обезщетение на имуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен за сумата 38 920 лв., както и в частта, с която по тази главница, както и върху допълнителното присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лева, въззивният скъд е присъдил законна лихва от датата на прекратяване на наказателното преследване 10.02.2011 г., а не от датата на предявяване на иска. Касационната жалба на Прокуратурата на Р. България съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в частта по уважения иск за имуществените вреди . Изтъква, че пропуснатите ползи за ищеца като едноличен търговец не могат да се обезщетяват по ЗОДОВ като вреди на гражданина, като физическо лице. Няма и причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите, заявени като пропусната търговска печалба, включително като неполучено възнаграждение по нереализиран договор за превоз . Пропуснатите ползи в случая са настъпили не от действията на Прокуратурата, а действията на ищеца са станали причина другата страна по договора да потърси съдействието от Прокуратурата, за да открие товара и да упражни правата си . В частта, с която въззивният съд е присъдил лихвата за забава от момента, в който е влязъл в сила акта за прекратяване на наказателното преследване, решението е недопустимо, като произнесено без да е било направено такова искане . Постъпил е отговор от Н. Б. М., чрез адв. В. Иванова . Дейността на ищеца е била препятствана, били са му отнети превозните средства, с които я е осъществявал, прекратен се е оказал търговски договор, а като ЕТ ищецът е физическо лице. По законово определение тази регистрация на търговец съгласно чл. 56 ТЗ не променя персоналитета, идентичен с този на гражданите, що се отнася до разходите и вредите. Различното данъчно третиране няма отношение към приложното поле на ЗОДОВ, който в сегашната му редакция допуска и юридически лица да бъдат обезщетявани, а това не може да означава изключване само на едноличните търговци. Претендираната пропусната полза следва да бъде обезщетена, както е приел въззивния съд, както и да се мотивира причинната връзка. В обжалваното решение въззивният съд е дал положителен отговор на въпроса за приложимостта на ЗОДОВ по претенция за обезщетяване на имуществени вреди, когато гражданинът, незаконно обвинен в извършване на престъпление и претендиращ това обезщетение, е действал като едноличен търговец - в случая [фирма], а вредите са от прекратен търговски договор. С договор-заявка от 09.10.2008г австрийското дружество T. T., представлявано от А. В., е възложило на ЕТ "К. 777 - Н. М., представлявано от ищеца, транспорт на автомобили марка "BMW" с пет бр. автовоза от Мюнхен/Германия до Техеран/Иран при договорена цена за превозвача 7 740 евро на автовоз, от които авансово са платени 20 000 евро, както е било договорено . Товарът, общо 33 бр. фабрично нови автомобила "BMW", е бил превозен на пет курса до София - първият етап от превоза, като до Техеран, Иран е бил осъществен само един курс. Не са били реализирани оставащите 4 превоза на товара по маршрута София- Техеран, възнаграждението за което с обща стойност 17 460 евро, съгласно заявката . В тази насока въззивният съд се е позовал и на приета по делото транспортно-икономическа експертиза. Ищецът е претендирал обезщетение от 67 927 лв, включващо разходите по изпълнението, установени в размер на 23 925 лв, незаплатената част от възнаграждението на превозвача съгласно договора от 18700 евро (в равностойност 36 574 лв) и търговска печалба, по отношение на която вещото лице е определил осреднена такава от 600 евро на курс до Техеран. Според въззивния съд вредите не се изразяват в разходите, извършени от търговеца по възложения му превоз, а в неполученото договорно възнаграждение С присъденото ищецът е бил обезщетен за пропусната полза равностойна на 18 700 евро (т. е за пет курса до Техеран), или 36 574 лева . Към тази сума е добавена обичайна търговска печалба, или 600 евро на курс, посочени от вещо лице, като в причинна връзка с действията на Прокуратурата са намерени два нереализирани курса - 1600 евро, или 2346 лева . Безспорни обстоятелства по делото са, че докато превозваните автомобили "BMW" са били в [населено място] е образувано досъдебно производство по ЗМ № 4368/2008г на 07 РПУ. В хода на същото, с постановление от 20.11.2008 г. на ищеца е повдигнато обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 3 НК за това, че е обсебил товара, предаден му за превоз до Техеран от чуждестранен възложител - нови леки автомобили BMW, като е отказал да предаде автомобилите на лица, посочени от предсдтавителя на австрийското дружество и ги е укрил на свой паркинг в [населено място] . Наказателното преследване спрямо ищеца е прекратено с постановление от 22.10.2010г (изменено от съда по отношение на основанието за прекратяване на 10.02.2011г) Ищецът е бил е задържан за 72 часа, иззети са били два броя влекачи с ремаркета - автовози на фирмата които са били върнати на 27.05.2009г, иззет е личния му телефон, документи, свързани с первоза От ищеца са иззети наличните леки автомобили с марка BMW и предадени на представител на възложителя на поръчката, след което друг превозвач е реализирал курсовете до Техеран . Въззивният съд не е изложил други съображения за връзката между действията на разследващите и претендираните пропуснати ползи, освен тези за липсата на причинна връзка при пратендираните разходи . Приел е пропуснатите ползи от възнаграждението за сигурна имотна облага, както и че към остатъка от същото следва да се прибави осреднената търговска печалба за два курса до Иран. Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е допусната до разглеждане в частта по уважения на втора инстанция иск за обезщетение на имуществени вреди при изтъкнато противоречие с указанията по ТР № 3/2004г на ОСГК, по въпроса може ли по иск на основание чл. 2 ЗОДОВ имуществени вреди да се присъждат като обезщетение на ищеца, който е едноличен търговец и вредите са реализирани при тази дейност . В случая въпросът обема както възможността при наличие на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ пропуснати ползи на едноличен търговец да се претендират за обезщетяване от ищеца по делото, така и необходимата оценка на причинната връзка . По поставения правен въпрос в първата му част Върховен касационен съд III г. о изтъква, че след изменението в ДВ бр. 30 от 11.04.2006г на ЗОДОВ законодателно се разшири кръга субекти, легититимани да претендират обезщетение по реда на този специален закон, включително юридически лица, а предвид указаното в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г по т. д № 3/2004 на ОСГК, едноличният търговец е в приравнено на същите положение, но доколкото подобна законодателна уредба е липсвала . Различната правосубектност на увредените лица, третирани в закона като граждани, или юридически лица, е от значение поради имуществената обособеност при последните и с оглед настъпването на вредите в самостоятелно обособен имуществен патримоним при юридическите лица, за разлика от този на еднолични търговец . Съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, а когато е претърпял вреди от незаконни действия на правозащитни органи, регистрираният като едноличен търговец не може да бъде поставян в положение да претендира в едно качество и по реда на ЗОДОВ неимуществените си вреди, а имуществените вреди да претендира по друг ред и в друго качество. Вредите могат да засягат доход от търговска дейност, което не изключва принципа на пълно им и реално обезщетяване по този закон . Като занятие, търговската дейност се предприема, за да носи доход на заетите с нея лица . При накърняване правото на труд от незаконни действия на правозащитни органи, пропуснатият доход се обезщетява. При неполучен доход от друга дейност, със същата мяра на обезщетяване следва да се преценява и накърненото от държавни органи право на гражданите на стопанска инициатива, също гарантирано от Конституцията . Необходимо е обаче да се има предвид указаното в т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г по т. д № 3/2004 на ОСГК относно прекия характер на вредите. Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи . Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства (решение № 73/2017г по гр. д № гр. д. № 3728 по описа на ВКС III г. о за 2016 г.), да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение № 156 от 29.11.2010 г. по т. д. № 142/2010 г.), като свързано с конкретните обстоятелства Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропуснатата полза при договор се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението, а в настоящия случай непозволеното увреждане, ако не беше настъпило такова, при деликтната отговорност. Когато пропусната полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор, от значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от незаконните действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Сигурност при установяването на пропусната полза ще има, ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред изпълнението, предвид поведението на страните по договора, волята им, нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността. Допусната е касационна проверка на решението и по служебен критерии, за да се провери неговата допустимост, в частта за присъдените лихви върху обезщетенията лихви, с оглед на което Върховен касационен съд, III г. о намира следното: Допустимо е съдебно решение, с което върху присъденото по ЗОДОВ обезщетение за имуществени, или неимуществени вреди се присъжда законната лихва, считано от момента на установяване незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, тъй като съгласно приетото в т. 4. от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г по т. д № 3/2004 на ОСГК този е "началния момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва "при обезщетяване по този ред . По тълкувателен ред ОСГК на ВКС е определил лихвата върху обезщетението от посочения момент като законна лихва, поради това от ищеца не може да се изисква дължимостта на същата да се заявява по друг начин. Ето защо, когато в исковата молба, при посочването на обстоятелствата, от които ищецът извежда правото си на обезщетение по ЗОДОВ е посочен съответния момент и значението му: изтъкнат е фактът на прекратяване на досъдебното наказателно производство с влязло в сила постановление и че се дължи обезщетение в тази връзка и от тази дата, заявеното искане обезщетението да се присъди със законната лихва, включва присъждане на последната от момента, посочен в т. 4. от ТР № 3 от 22.04.2005г ОСГК на ВКС . Компенсаторният характер на лихвата върху обезщетението по ЗОДОВ не налага нейното предявяване да отговаря на изискванията в чл. 129 ГПК за самостоятелен акцесоран иск, но е необходимо ищецът да я поиска като законна лихва, което е сторил в случая, макар при формулиране на петитума да липсвал израза " "считано от..." и не е посочена дата. Когато при иск за обезщетение по ЗОДОВ ищецът посочи, че претендира законна лихва от завеждане на исковата молба, тогава съдът е обвързан с искането му и ще е недопустимо да присъжда законната лихва от по-ранен момент. По касационната жалба . Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е неоснователна в оплакването, че въззивният съд недопустимо е присъдил законната лихва, считано от 10.02.2011г, като е основателна в оплакването за необосновност на решението, що се отнася до изводите на съда за прекия характер на вредите, претендирани като пропусната полза и установяването им като подлежащи на обезщетяване от Прокуратурата на РБ . Въззивният съд правилно е приел, че за ищеца няма пречка за заяви за обезщетяване и пропуснати ползи от неизпълнения договор, който в случая е търговска сделка, но е следвало да обсъди и вземе предвид причините за това неизпълнение . При действието на Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (C.) ищецът като търговец е поел задължения да извърши превоз с автовози на своята фирма, с дата на натоварване 13.10.2008г за целия товар и срок на доставката в Техеран, Иран максимум 15-17 дни, като C. застраховката е покрита от него . Съгласно заявката, не му е било разрешено претоварване на автомобилите. Не е спорно, че действайки като превозвач [фирма] е извършил заявения от австрийското дружество T. T. превоз на 33 бр. автомобили марка "BMW" с пет бр. автовоза от Мюнхен/Германия до София/България, като за всеки отделен превоз са издавани по две международни товарителници, използвани за двете части от маршрута, т. е по този начин е било необходимо задействане на Т. -карнените по Митническата конвенция в София и други формалности, които към 01.11.2008г не са били изпълнени . Видно от представената и проверена от в. л. А. документация по превоза, на 08.11.2008 превозвачът [фирма] е натоварил един автовоз със 7бр. автомобили от товарен пункт в София и курсът до Техеран е реализиран . Към датата 11.ноември 2008 г., т. е след изтичане на срока по договора останалите четири курса не са реализирани. На 12.11.2008 г. представителят на заявителя А. В. е подал молба до СГ Прокуратура за съдействие, тъй като няма информация къде се намира товара. Моли за установяване местонахождението му и придаване на упълномощено от изпращача лице. Според твърденията на В., разпитан и като свидетел в досъдебното производство, М. не е давал информация за движението на товара, не е отговарял на телефонни обаждания и електронна поща, като клиентът е бил в неведение . Същевременно, на същата дата- 12.11.2008г ищецът М. е подал сигнал до 07 РПУ СДВР, че два от превозваните автомобили са предмет на противозаконно отнемане и по повод на този сигнал е образувано досъдебното производство за кражба. По този повод, представителят на австрийското дружество А. В. е отпътувал за София, като на 17.11.2008г се е явил в 07 РПУ. По негови твърдения, отразени от разследващите органи, след като разбрал от клиента и собственик на товара, че автомобилите не са пристигнали в Иран М. не е отговарял на обаждания. Това е мотивирало В. да потърси представители на други български превозвачи ("Б. " и "П. "), които да намерят М., да претоварят автомобилите на техни автовози и да ги закарат до Иран . Между М. и В. е извършена очна ставка предвид противоречивите им показания, включително относно обстоятелството дали превозвачът е информирал товародателя по телефона за причините и обстоятелствата по забавянето, включително давани ли са нареждания. Безпротиворечиво се изяснява, че не по-късно от 12.11.2008г в телефонен разговор между В. и М., в присъствието на представител на фирма Б., от чиито телефон е проведен разговора, представителят на австрийското дружество е заявил волята си ищецът да предаде товара, което последният отказал да направи, тъй като вече бил задействал Т. - карнените. Два часа след провеждането на този телефонен разговор М. се обадил на В. отново, за да заяви, че две коли са откраднати. На въпрос защо М. не е информирал ежедневно за движението на автовозите с товара, при очната ставка ищецът е отговорил, че няма практика да се информира ежедневно товародателя. Представителят на T. T. е изтъкнал неизпълнението на договора и некоректното поведение като причина да потърси съдействие от разследващите органи за реализиране на правата си . От обстоятелствата, които са безспорно установени от твърденията на страните и доказателстата по приложеното в цялост досъдебно производство № 4368/08 на СДВР, във връзка с изпълнението на договора следва да се направи извод, че [фирма] е отговорен като превозвач на товара и е в неизпълнение на задълженията си към момента на повдигане на процесното обвинение на 20.11.2008г, съответно налагане на съпътстващите го принудителни мерки. Освен задължението да изпълни превоза в срок, да информира и да изпълнява нарежданията на изпращача, основно задължение на превозвача е да пази товара, а отговорността към товародателя е обективна . Договорът за превоз е консенсуален, двустранен и по правило неформален, поради което не е била необходима друга форма за нарежданията на товародателя до превозвача относно предаване товара на друг превозвач, или за разваляне на договора - изцяло или частично . Заявена е кражба на два автомобила от автовоз на превозвача, а изпращачът се е обърнал за съдействие към Прокуратурата . Посегателствата върху товара са се осъществили не по- късно от 12.11.2008г, след като превозвачът вече е бил изпаднал в забава, при което съмнителна е възможността същият да се позове на обстоятелство, което изключва отговорността му. Както вече се изтъкна, пред изпращача тя е обективна . По същественото е, че установените във връзка с изпълнението на договора обстоятелства не пораждат за ищеца правното очакване да продължи изпълнението след настъпилите събития и да осъществи, макар със забава, оставащите четири курса до Иран противно на волята на изпращача, заявена му недвусмислено. Изпращачът е този, който има право да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне, или доставяне по различен от посочения в товарителницата начин, при определени условия. Превозвачът е този, който е бил длъжен да изиска нареждания от австрийското дружество предвид обстоятелствата, установени след 01.11.2008 г. и към дата 12.11.2008г, но същият не само не ги е изискал, а когато е бил намерен, за ги чуе, се е противопоставил на тези нареждания . Превозвачът е бил длъжен при създалата се ситуация да се ръководи от интересите на лицата, посочени в чл. 12 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /С./ и от указанията им. Независимо, че действията на ищеца не осъществяват престъпно деяние и същият е бил незаконно обвинен, неговото поведение е дало основание на другата страната по сделката - изпращачът, да манифестира, а в последствие и да реализира свои права по несъвместим с претенциите на ищеца начин . При това положение, очакването на ищеца да получи остатъка от договореното възнаграждение като обезщетение от държавата, не се основава на сигурна пропусната полза. Условие за това е до намесата на разследването и повдигнатото обвинение, изпълнението на задълженията по договора да е в съответствие с отговорностите и задълженията му като превозвач, а предвид настъпили непредвидени обстоятелства и с добрата търговска практика при тези договори, докато предлаганото от превозвача [фирма] на насрещната страна изпълнение след датата 12.11.2008 г. не отговаря на тези изисквания. Изпращачът T. T. е отхвърлил предлаганото му неточно изпълнение и не може да бъде обвъзран да приеме същото, като кредитор. Не може също така да се приеме, че указанието на изпращача относно предаването на товара на друг превозвач не следва да се взема предвид, тъй като нарушававало митническата конвенция за превоз на стоки под покритието на карнети Т., каквито са били "задействани" . По делото не е се твърди и не се установява друга извършвана към момента на повдигане на обвинението търговска сделка, освен процесната заявка за превоз до Иран. Във връзка с тази сделка държавата не дължи претендираното по иска обезщетение, включително като осреднена пропусната търговска печалба в резултат на изземането на двата автовоза на фирмата. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в тази част, а искът за обезщетение на имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан . На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на делото, поради което въззивното решение, по същество определение, следва да бъде отменено и в тази част . С оглед изхода на делото следва да се присъдят част от разноските на ищеца за адвокатска защита въззивна инстанция и съдебните разноски- депозит за вещо лице, които са общо 900 лева, или Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на Н. Б. М. 104 лв разноски . Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.