Решение № 14296 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2018 г.

Решение № 14296 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. А. против решение № 769 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3143/2017 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на Община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на А. А. против заповед № 3141/09.11.2017 г. на кмета на Община Бургас, с която на жалбоподателя е отказано да бъде настанен в резервно жилище и същият е осъден да заплати на Община Бургас сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 28, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет Бургас (наредбата). Законосъобразни са и изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразни са и изводите на съда, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 45, ал. 1 от Закона за общинската собственост в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица: жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване, както и лица в семействата, на които са налице остри социални или здравословни проблеми. Нормата на чл. 45а, ал. 1 ЗОС регламентира, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. В последната чл. 26, ал. 1, т. 3 изисква една четвърт от общия годишен доход на семейството, да не може да покрие разхода за минималната пазарна годишна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите му, съгласно нормите за жилищно настаняване по чл. 19, която в случая е 25 кв. м. жилищна площ. От събраните по делото доказателства е установено, че доходите на жалбоподателя в определения в цитираната норма размер могат за покрият разхода за минималната пазарна годишна наемна цена за жилище до 40 кв. м. Следователно това условие на подзаконовия нормативен акт не е налице спрямо А. Правилото на чл. 26, ал. 1, т. 4 от наредбата, регламентира, че лицата, които могат да бъдат настанени в резервни жилища следва да имат настоящ адрес на територията на общината, като адресната им регистрация (постоянен и настоящ адрес) в град Бургас е не по-малко от две години без прекъсване. Това изискване също не е налице спрямо жалбоподателя, тъй като по делото е установено, че същият е с настоящ адрес в [населено място] от 06.04.2017 г. Правилно съдът приема, че фактът, че А. е с постоянен адрес в [населено място] от 2013 г. е ирелевантен, тъй като цитираната разпоредба изисква наличие, както на постоянен, така и на настоящ адрес в кумулативност, а по делото е установено, че жалбоподателят е регистриран в гр. Монтана с настоящ адрес за периода 08.04.2013 г. - 05.04.2017 г. Следователно спрямо А. не са налице материалноправните предпоставки на чл. 45, ал. 1 ЗОС вр. чл. 26, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет Бургас. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд Бургас постановява решение в съответствие с материалния закон. Правилно съдът възлага разноските на жалбоподателя, същите са дължими съгласно правилото на чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, като разноските са определени в минималния размер. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,