Решение № 2798 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2020 г.

Решение № 2798 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11544/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Мавродиев от гр. Пловдив срещу решение № 4682 от 20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 57 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1102 от 06.12.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца". Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Управителят на Националната здравноосигурителна каса, гр. София, е оспорил касационната жалба като неоснователна в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуално допустимост се установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на П. Мавродиев срещу заповед № 1102 от 06.12.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" (с правоприемник Национална здравноосигурителна каса), с която на жалбоподателя, който към момента на подаване на заявлението е бил непълнолетен и е действал със съгласието на родителите си, е отказано организационно и финансово подпомагане за осъществяване на лечебни процедури в чужбина – оперативно лечение в Ортопедична клиника "Шпайзинг", гр. Виена, Австрия. За да постанови решението си, Административен съд София – град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изводите на съда произтичат от извършената подробна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключение на съдебно-медицинска експертиза, при която е установено основанието за отказ по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от ПДОРЦФЛД - лечебната процедура може да бъде извършена своевременно и за нея има необходимите условия за извършването й в Република България. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба съображения в голямата си част представляват преразказ на фактическата обстановка по делото, която не е спорна и е установена правилно от първоинстанционния административен съд. Жалбоподателят, който е [дата на раждане], е с диагноза [диагноза] и със съгласието на родителите си е подал заявление № 6838 от 08.06.2016 г. за отпускане на средства за провеждане на оперативно лечение в клиника в Австрия в размер на 11 686. 47 евро. Издаденото от Директора на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) решение № 949 от 31.08.2016 г., с което подпомагането е отказано, е било отменено с влязло в сила съдебно решение и преписката е била върната за ново произнасяне съобразно дадените указания за спазване на специалните административнопроизводствени правила. Преди да бъде издаден нов акт, жалбоподателят е бил подложен на оперативно лечение в Австрия и със заявление от 27.06.2018 г. е коригирал исканата сума на 16 847, 81 евро. С акта, предмет на оспорване в първоинстанционното съдебно производство, Директорът на ЦФЛД отново е отказал подпомагане, като се е позовал на докладите на двамата външни експерти, според които в България е налице възможност за своевременно провеждане на исканото оперативно лечение. Предвид конкретно изложените от страната обстоятелства оплакването в касационната жалба за неправилност на съдебния акт поради съществени противоречия с процесуалния закон – нарушение на принципа на равенство на процесуалните оръжия, следва да бъде разгледано като довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 201 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 171, ал. 2, изр. 2 и чл. 144 от АПК. Принципът на равенство на страните в съдебното производство ("равенство на оръжията") е самостоятелен компонент на по-широкото понятие за справедлив съдебен процес, съгласно който е недопустимо едната страна да бъде поставяна в по-неизгодно положение от другата. Принципът се изразява в еднаквите процесуални права, с които всяка страна разполага, за да защити материалните си права, съобразно процесуалната роля, която заема. В разглеждания случай страната не е лишена или ограничена в упражняването на процесуалните си възможности за защита на своите права и законни интереси. При спазване на принципа на чл. 8 от АПК съдът е осигурил на жалбоподателя равностойна възможност да упражни предоставените му процесуални права. С определение от закрито заседание на 17.01.2019 г. Административен съд София – град е разпределил доказателствената тежест при спазване на съдопроизводствените правила на чл. 170, ал. 1 от АПК. Приел е, че за изясняване на делото от фактическа страна е необходимо да се установи следното: възможно ли е било лечебната процедура да бъде проведена в България своевременно и има ли условия за това; да се анализира методът на лечение, който се прилага в България и да се сравни с приложения метод в Австрия, като се вземе предвид състоянието на жалбоподателя и прогнозните резултати от лечението; по отношение на заболяването на жалбоподателя налагало ли се е използването на метод с доказана ефективност, който не се прилага в България. С определението си съдът изрично е указал на двете страни, че за установяване на горните обстоятелства носят поравно доказателствената тежест. След като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с определение от съдебно заседание на 13.03.2019 г. съдът служебно е назначил съдебно-медицинска експертиза, която е била извършена от лекар ортопед–травматолог. Процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил заключението с мотив, че вещото лице не е извършвало лично такъв тип операции и се затруднява детайлно да съпостави лечебните модалности, прилагани в австрийските и в българските лечебни заведения. Заключението на вещото лице е обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност, поради което първоинстанционният административен съд правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 201 от ГПК за допускане на повторна експертиза. Съдебно-медицинската експертиза е извършена от лекар със знания в областта на детската ортопедия и травматология и обстоятелството, че вещото лице само е асистирало, не води до съмнение в неговите професионални знания и компетенции, още повече, че то е заместник-председател на "Секция по детска ортопедия и травматология" към "Българската ортопедична и травматологична асоциация". По делото не съществуват никакви данни и конкретни твърдения, че вещото лице по някаква причина е пристрастно и не може да има обективна преценка за прилаганите в страната и чужбина лечебни методи. Детайлното съпоставяне на лечебните модалности не е било възможно поради непредставен оперативен протокол от Ортопедична болница "Шпайзинг" Виена, Австрия и описание на имплантите, но по делото липсват обективни сведения, че т. нар. модалности биха повлияли върху правно релевантния извод за наличие на реална възможност лечебна процедура със същия ефект да бъде извършена своевременно в Република България (чл. 3, ал. 1, б. "а" от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (отм.). При спазване на чл. 202 от ГПК съдът е подложил на преценка заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, между които и докладите на доц. В. Алексиев от Клиника по детска ортопедия, УСБАЛО "Проф. Б. Бойчев", кв. Горна Баня, гр. София и проф. д-р Д. Райков от Клиника по ортопедия и травматология, МБАЛ "Св. Анна – Варна". Не са ангажирани доказателства за опровергаване на заключенията на експертите, че през 2016 г. и 2017 г. поне две лечебни заведения в страната са имали материална и кадрова обезпеченост да извършват своевременно в пълен обем същите оперативни процедури в страната. В доклад с вх. № 3-6838-13/21.11.2018 г. на доц. В. Алексиев е посочено, че оперативната интервенция "тройна артродеза на стъпало" се извършва рутинно в България, може да се извърши в УМБАЛ "Св. Георги", гр. Пловдив, като самият външен експерт прави над 10 артродези на ходило на деца с ДЦП годишно. Според доклада на проф. Райков оперативната интервенция "тройна артродеза" се извършва рутинно, като от поне 20 години лечебното заведение разполага с необходимите за това апаратура и специалисти. Неоснователен е неконкретизираният касационен довод за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Не се установяват "неистински фактически констатации", както се твърди в касационната жалба. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към диспозицията на приложимата материалноправна разпоредба на Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (отм.);. С оглед касационния довод за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето следва да се посочи, че неизслушването на детето в разглежданото специфично административно производство не представлява съществено административнопроцесуално нарушение, което по някакъв начин се е отразило върху съдържанието на акта и прилагането на относимия материален закон. Изслушването по чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето се прилага в производства, свързани с предприемане на мерки за закрила на дете и при осъществяване на дейностите по закрила на детето. За предоставяне на организационно и финансово подпомагане на български граждани на възраст до 18 години по реда на Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (отм.) не е необходимо изслушване от административния орган. Решението се взема въз основа на медицинските документи за състоянието на детето по регламентирания в правилника ред, като на основание чл. 34, ал. 1 външният експерт може да се свърже със заявителя, включително за да извърши преглед на пациента, единствено при наличие на необходимост. Към това следва да се добави и фактът, че при повторното разглеждане на преписката и издаване на оспорения акт оспорващият вече е бил пълнолетен. Изложеното по-горе налага извод, че оспорената заповед е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания, водещи до неговата отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,