Решение № 52 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7798/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. П. В. против решение 21237 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 7797/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В нея са изложени твърдения за нищожност на обжалвания съдебен акт поради противоречие със закона, съдебната практика и приложените по делото доказателства, както и поради липсата на мотиви. Иска се обявяване на решението за нищожно и присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Доводите и възраженията си касационният жалбоподател поддържа в допълнително представени по делото писмено становище и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба началникът на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), представляван от гл. юрк. И. Асенова, в писмен отговор поддържа, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, водещи до извод за нищожност, както и че решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С. П. В. срещу заповед РД-15-448 от 04.07.2024 г. на началника на ДНСК, с която е постановен отказ същата да бъде възстановена на предишната държавна служба по реда на чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) по нейно заявление от 08.05.2024 г. Процесният отказ е постановен във връзка с влезлите в законна сила съдебни актове - решение 6688/07.11.2023 г., постановено по адм. дело 5609/2023 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 5266/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 365/2024 г. по описа на ВАС, с които е призната за законосъобразна заповед РД-15-118/15.05.2023 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. П. В. на длъжност главен експерт в Отдел Процедури и договори, Дирекция Правна при ДНСК. Сезираният първоинстанционен съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, като е изследвал и изложените в жалбата доводи за нищожност, в резултат на което е достигнал до извод, че в случая не са налице пороци, обуславящи прогласяване на нищожността на процесната заповед, нито такива, налагащи отмяната й като незаконосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението на АССГ е правилно. При коректно установена фактическа обстановка по делото съдът е формирал законосъобразни правни изводи, че в случая липсват основания за отмяна на заповедта, с която началникът на ДНСК е отказал да уважи подаденото по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл искане на С. П. В. да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на служебното й правоотношение със заповед РД-15-118/15.05.2023 г. на началника на ДНСК. Последната е влязла в сила на 25.04.2024 г. датата на постановяване на касационното решение, с което окончателно е разрешен правният спор относно законосъобразността на тази заповед. Правилно решаващият състав е посочил, че за преценката за законосъобразност на заповед РД-15-448 от 04.07.2024 г. на началника на ДНСК са без значение предходни незаконосъобразни действия на органа по назначаването, които са били предмет на отделни съдебни производства. В конкретния случай релевантно за изхода на настоящия спор е обстоятелството, че последното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката със заповед РД-15-118/15.05.2023 г. на началника на ДНСК е прието за законосъобразно при съдебния контрол и при липса на други основания органът по назначаването се е съобразил с влезлите в сила съдебни актове при разглеждане на подаденото от С. П. В. заявление по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Съответна на фактите по делото е констатацията на съда, че в случая не е налице съществен елемент от фактическия състав на института по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, а именно липсва отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда. Следователно законосъобразен е и изводът му от правна страна, че заявлението за възстановяване е лишено от правно основание, с оглед на което правилно и обосновано съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. П. В. срещу процесния отказ за възстановяване, обективиран в заповед РД-15-448 от 04.07.2024 г. на началника на ДНСК. Релевираните в касационната жалба доводи за нищожност на съдебния акт са неоснователни. По своето съдържание те касаят правилността на решението, доколкото твърдението за липса на мотиви в съдебния акт се свърза с касационното отменително основание чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а това за неправилна преценка на съда относно липса на нищожност на акта с основанието по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК нарушение на материалния закон при извършения съдебен контрол за материалната законосъобразност на административния акт. В съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички предвидени в закона основания, като при преценката за нищожност на акта е анализирал и конкретно наведените от жалбоподателката аргументи. В тази връзка е обсъдено възражението за противоречие на процесната заповед с влезлите в сила решение 6688/07.11.2023 г., постановено по адм. дело 5609/2023 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 5266/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 365/2024 г. по описа на ВАС. Установено е, че исковото производство по чл. 128а от АПК за установяване на нищожност на цитираните съдебни актове е приключило с окончателно решение на ВАС, с което исковата молба на С. П. В. е отхвърлена като неоснователна. При тези обстоятелства обосновано и закономерно съдът е достигнал до извода, че издаденият от компетентен орган и в законоустановената писмена форма административен акт, обективиращ отказ за възстановяване на предишната длъжност, е постановен при наличие на фактическите основания, посочени в него и при съобразяване с относимата към предмета на поставения за решаване административноправен спор съдебна практика. Настоящата касационна инстанция не констатира наличието на обстоятелства, водещи до нищожност на оспореното съдебно решение, за чиято валидност съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд следи и служебно. Такъв порок на съдебното решение е налице, когато не са извършени всички правни действия, представляващи елементи от фактическия му състав, например когато не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт или от незаконен състав, както и когато противоречи на основите на правовия ред, изпълнението му е правно или фактически невъзможно или решението е напълно неразбираемо, така че волята на съда не би могла да се изведе и чрез тълкуване. Оспореното решение на АССГ не страда от посочените по-горе пороци, поради което е валидно. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на релевантните за случая факти и обстоятелства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда за законосъобразност на процесната заповед РД-15-448 от 04.07.2024 г. на началника на ДНСК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,