Решение № 2870 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2011 г.
ВАСIII отделение28.02.2012 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3878/08.08.2011 г., постановено по адм. дело № 6545/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Строл Екоенерджи" ООД, със седалище в град Ихтиман, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5681 от 16.08.2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2870 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12569/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 3878/08.08.2011 г., постановено по адм. дело № 6545/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/5681/16.08.2010 г., определящ на дружеството "Строл Екоенерджи" ООД задължение в размер на 2764,64 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11) и при необоснованост на правните изводи относно наличието на обективна невъзможност за изпълнение на поети задължения, следваща се от загубата на права от земеделския стопанин върху декларираните площи по заявление за плащания на площ 2008 г. с УИН 23/030708/17510. При така поддържаните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касатора иска отмяна на съдебното решение. В хода на делото по същество се претендира присъждане на разноски, алтернативно - прекомерност по чл. 78 от ГПК по отношение на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна - "Строл Екоенерджи" ООД, представлявано в хода на процеса от адв. Кроснев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Посочено е, че решението е неправилно като материално незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбата чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/06.04.2009 г.. Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата дава легална дефиниция на "форсмажорни и изключителни обстоятелства", като са изброени изчерпателно хипотези, в които обаче според прокурора процесният случай не попада. Съдът неправилно е дал разширително тълкуване на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата, като е приел, че преразпределянето на площите в резултат на разрешаване на съдебен спор и стопанисването на декларираните площи от други стопани са изключителни обстоятелства по смисъла на закона. Върховният административен съд - трето отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 3878/08.08.2011 г., постановено по адм. дело № 6545/2010 г. по описа на АССГ е отменен АУПДВ № 01-2600/5681 от 16.08.2010 г., издаден от изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с който на "Строл Екоенерджи" ООД е определена като недължимо платена от Разплащателна агенция сумата 2764,64 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. с УИН 23/030708/17540. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон. Според административния съд при издаване на АУПДВ не е съобразено, че прекратяването на агроекологичния ангажимент на дружеството, във връзка с което е издаден процесния акт, е следствие на извънредни обстоятелства по см. на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11, изключващи отговорността на подпомаганото лице спрямо възстановяването на получената финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът е посочил, че като извънредните обстоятелства следва да се приемат както преразпределението в резултат на съдебно решение на имот с КИ 47562-113-2, така и стопанисването от трети лица през стопанската 2009 г. на останалите декларирани през 2008 г. от "Строл Екоенерджи" ООД площи. Според съда, тези непредвидими по своя характер обстоятелства към момента на поемане на агроекологичния ангажимент, поставят дружеството в обективна невъзможност да изпълни поетите вече задължения спрямо Разплащателната агенция. РЕШЕНИЕТО Е НЕПРАВИЛНО. Съгласно чл. 47, т. 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), лишаването от голяма част от стопанството, ако това не ce e очаквало към деня, когато е бил поет ангажимента, е основание държавите-членки да признаят това лишаване като непреодолима сила или извънредно обстоятелства, при които да не изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. С наредба № 11, тези критерии са възпроизведени, като съгласно § 1, т. 4, б. "в" от ДР на наредбата, "форсмажорни или изключителни обстоятелства" е отчуждаването на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. В настоящия случая, ответното дружество не е претърпяло лишаване или отчуждаване, под каквито следва да се разбират единствено принудителните такива, извършени въз основа на закон за задоволяване на държавни или общински нужди или като резултат от принудително изпълнение, насочено към даденото имущество. Нещо повече, възможността за отчуждаване не следва да е била предвидима към момента на поемане на ангажимента. С други думи, подпомаганото лице не ще може да се позове на изключващата отговорността му разпоредба на чл. 18, ал. 2 (ред. преди ДВ, бр. 18/2011 г.) във вр. § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11, ако към момента на поемане на съответното задължение е знаел или е могъл да узнае например за наличието на влезли в сила подробни устройствени планове, предвиждащи изграждане на обекти за задоволяване на държавни или общински нужди, издадени актове за отчуждаване по реда на ЗДС, ЗОС или друг закон, както и за съществуването на вземания на трети лица, обезпечени с даденото имущество, а също така и какъвто и да е имуществен, облигационен или търговски спор, чието разрешаване може да засегне владението, ползването или собствеността върху декларираните площи в периода на подпомагане. В настоящия случай, безспорно е налице неизпълнение през 2009 г. на поетите от дружеството през 2008 г. агроекологични задължения, но същото не се дължи на непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на Наредба № 11, а на очевидно неудачно развитие на отношенията му с община Тунджа, в качеството й на наемодател на имотите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,