Решение № 15128 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2012 г.

ВАСVI отделение29.11.2012 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2952 от 1.06.2012 г. по адм. дело № 2181 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град - I отделение - пети състав. ОСЪЖДА Красимира Свиленова Борисова от гр. София, ж. к. "Света Троица", бл. 374, вх. "Г", ет. 2, ап. 73, да заплати на дирекция "Бюро по труда -"Възраждане"" - гр. София, ул. "Странджа" № 64, сумата 150 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15128 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимира Свиленова Борисова от гр. София срещу решение № 2952 от 1.06.2012 г. по адм. дело № 2181 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град - I отделение - пети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на дирекция "Бюро по труда" - "Възраждане" - гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2952 от 1.06.2012 г. по адм. дело № 2181 от 2012 г. Административният съд - София-град - I отделение, пети състав, е отхвърлил жалбата на Красимира Свиленова Борисова от гр. София срещу решение от 13.01.2012 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" - "Възраждане" - гр. София, потвърдено с решение от 9.02.2012 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. София. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си след изследване на събраните доказателства в тяхната съвкупност, преценявайки правилно правно релевантните факти. По първоначалното дело е било установено, че жалбоподателката е била регистрирана като безработно лице в дирекция "Бюро по труда" - "Възраждане" - гр. София, с рег. № 10008208 от 9.03.2011 г. На 26.10.2011 г. са постъпили писмо с вх. № ПУ-08-144-4 от Столично управление "Социално осигуряване" - дирекция "Краткосрочни плащания и контрол", и служебна бележка № П-С-З от 19.10.2011 г. на СУСО - дирекция "Пенсии", с които органите на Агенцията по заетостта са били уведомени, че считано от 7.01.2011 г., Борисова е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Предвид цитирания законов текст без значение е разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, тъй като регистрираните като търсещи работа лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, имат различен статут от този на непридобилите това право. Само последните съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО в ред., обн. в ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., когато са издадени решението от 13.01.2012 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" - "Възраждане" - гр. София, и решението от 9.02.2012 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. София, имат право на обезщетение за безработица. Това е така, защото това обезщетение цели да замести, макар и частично, липсващото трудово възнаграждение на лицето, за което е настъпил рискът "безработица". Обаче когато то е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за него съществува правната възможност да получи друго осигурително плащане, а именно пенсия, и е неоправдано да получава обезщетение за безработица, тъй като последното е строго целево. Още към 9.03.2011 г., когато е подадено заявлението-декларация, органите на Агенцията по заетостта са изискали от Борисова да декларира обстоятелството придобила ли е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това е извършено с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта, в ред., обн. в ДВ, бр. 26 от 2008 г., която е била в сила и през 2011 г. Без правна стойност за законосъобразността на решението за прекратяване на регистрацията е и обстоятелството, че към датата на подаването на заявлението-декларация - 9.03.2012 г., Борисова вече е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и въпреки това е била регистрирана като безработна. Несъмнено органите на Агенцията по заетостта към този момент не са имали информация относно придобитото право на пенсия. В случая предмет на съдебен контрол е било решението на директора на дирекция "Бюро по труда" - "Възраждане" - гр. София, с което регистрацията е прекратена, поради което фактите и обстоятелствата преди издаването на обжалвания административен акт са правно ирелевантни. Предвид съдържанието на тази заповед без значение е и обстоятелството дали регистрираното лице е получавало обезщетението за безработица добросъвестно, тъй като в конкретния административен акт не се съдържат констатации за добросъвестно или недобросъвестно получаване на парично обезщетение за безработица, нито се постановява връщане на получените суми. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното изрично искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция не се присъждат, тъй като за тях не е направено искане до приключването на устните състезания по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1