Решение № 5772 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2017 г.

Решение № 5772 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13587/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Т. - А. П. М. обжалва решение № 382/23.10.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 480/2017 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000416004815-091-001/15.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на доказателствата по делото, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част. Касационният жалбоподател оспорва фактическите установявания и изводите на първоинстанционния съд относно размера на началното салдо на наличните парични средства на ревизираното лице към 01.01.2010 г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът - Л. И. А. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Л. И. А. от с. С., обл. В. е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5 881.96 лева и съответните лихви в размер на 3 524.79 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради констатирано несъответствие между доходите на ревизираното лице и имущественото му състояние по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Задължението е формирано от облагаем доход от наем, деклариран от А. в размер на 270 лева и облагаем доход от други източници в размер на 58 549.59 лева, съответстващ на установеното в хода на ревизията превишение на разходите за 2010 г. С решението в обжалваната част съдът е отменил ревизионния акт относно установения данък върху доходите в размер на 5 854.59 лева и съответните лихви. За разликата до пълния размер на данъка от 27 лева и съответните лихви, съответстваща на декларирания доход от наем в размер на 270 лева, жалбата на Л. А. е отхвърлена като неоснователна. В тази част първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да отмени установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху доход по чл. 123 ДОПК, съдът е приел, че ревизионният акт в тази част е материално незаконосъобразен. В мотивите съдът е посочил, че органите по приходите при формиране наличните парични средства на ревизираното лице към 01.01.2010 г. са обсъждали данните от декларацията му по чл. 124 ДОПК, без да съобразят събраните в хода на първата ревизия писмени доказателства, установяващи наличните парични средства към края на 2009 г. От ревизионен акт № Р-04000515007943-091-001/15.04.2016 г. е приел за установено наличието на спестени средства пред 2009 г., които надхвърлят декларираното начално салдо от лицето и които не са взети предвид за процесната 2010 г. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според което към 31.12.2009 г. разполагаемите парични средства в брой на ревизираното лице са в размер на 354 056.88 лева, определени при спазване методиката за съпоставка на приходите и разходите, използвана от ревизиращите органи. По тези съображения съдът е обосновал извод, че сумата от 354 056.88 лева заедно с наличните парични средства по банкови сметки към 01.01.2010 г. формират началното салдо за 2010 г. в общ размер на 361 312.42 лева. По отношение на останалите приходи и разходи на Л. А. през процесния период, съдът е приел, че не са спорни между страните и са установени от събраните доказателства. При формираното от експертизата начално салдо, съдът е приел, че не се установява превишение на разходите и основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, а установените задължения за данък върху доходите в размер на 5 854.96 лева и съответните лихви са незаконосъобразни и е отменил ревизионния акт в тази част. Решението в обжалваната част е частично неправилно. Спорът между страните е по фактите - относно размера на началното салдо към 01.01.2010 г. Размерът на останалите постъпления и разходи на ревизираното лице за периода на 2010 г., установени в ревизионния акт не са спорни, както правилно е приел първоинстанционният съд. Органите по приходите са определили като налични в началото на ревизирания данъчен период сумата 205 000 лева - налични парични средства в брой съгласно декларация на ревизираното лице и сумата 7 255.54 лева, налични средства по банкови сметки. С влязъл в сила ревизионен акт за 2009 г. от извършената съпоставка на имущественото състояние на А. е установено превишение на наличните парични средства и постъпленията за този период над разходите и паричните средства в края на същия период в размер на 236 369.18 лева. Неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, като изготвено въз основа на методиката на ревизиращите органи по приходите, по която е извършена съпоставката на имущественото му състояние за 2009 г. Видно от заключението на ССЕ експертът е формирал сумата 354 056.88 лева крайно салдо за 2009 г. по следния начин: приходите са определени по данните от ревизионен доклад № Р-04000515007943-092-001/18.03.2016 г. за налични парични средства в брой към 01.01.2009 г. в размер 135 000 лева и за получените през 2009 г. постъпления на парични средства в общ размер 64 916.16 лева (от необлагаеми доходи, получени суми по вземания от трети лица и други облагаеми доходи) и 283 350 лева изтеглени средства в брой от признат и усвоен банков кредит от Банка ДСК АД в размер на 366 000 лева, а разходите са определени в размера на установените по ревизионния доклад разходи за 2009 г. - 129 209.28 лева ((135 000 + 64 916.16 + 283 350) - 129 209.28 = 354 056.88). При изчисленията си вещото лице е изключило наличните парични средства по банкови сметки в размер на 6 344.97 лева към 01.01.2009 г. и налични парични средства в размер на 206 682.67 лева в края на 2009 г., които са използвани при установяване имущественото състояние на ревизираното лице от ревизиращите органи. Ако се включат тези суми съобразно методиката на органите по приходите (к2 + к3 - к. 4 - к. 5) се установява положително салдо в размер на 153 709.18 лева, което е по-малко от установеното във влезлия в сила ревизионен акт за 2009 г. салдо в размер на 236 369.18 лева. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, че използваните от вещото лице параметри обосноват по-нисък размер на положителното салдо за 2009 г. В конкретния случай спорът относно размера на началното салдо в процесната ревизия е породен от несъответствието между крайното салдо установено за 2009 г. в размер на 236 369.18 лева с посочения ревизионен акт и началното салдо за 2010 г. в размер на 212 255. 54 лева. При издаването на процесния ревизионен акт органите по приходите са приели като налични парични средства в брой сумата от 205 000 лева въз основа на декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК на ревизираното лице. В хода на ревизията за 2009 г. от събраните доказателства е установен по-голям размер на наличните парични средства към 31.12.2009 г. - 236 369.18 лева, а не 212 255.54 лева. Сумата е формирана не само от налични парични средства в брой и по банкови сметки (общо 212 255.54 лева), но и от постъпления на парични средства от други източници - в случая необлагаеми доходи, от вземания от трети лица по лизинг и др., от признатите заемните средства след приспадане на разходите за периода. Така установеното общо салдо не е облагаем доход по смисъла на чл. 123 ДОПК, но е разполагаемо на ревизираното лице към началото на 2010 г. Следва да се има предвид, че в конкретния случай постъпленията са формирани само от парични средства. Неправилно в този случай органите по приходите са се позовали на декларацията на А. по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Данните от декларацията следва да се преценяват с оглед на останалите доказателства по делото. Стабилитетът на влезлия в сила ревизионен акт се отнася до разпоредителната му част, а не до мотивите му, както е прието в оспорения акт. В тази връзка следва да се съобрази, че е налице разминаване между паричните средства по банкови сметки към 31.12.2009 г. посочени в ревизионния акт за 2009 г. - 1682.67 лева и наличните средства по банкови сметки към 01.01.2010 г., установени в процесния ревизионен акт - в размер на 7 255.54 лева. Разликата между тези суми в размер на 5 572.87 лева следва да се приспадне от салдото за 2009 г. в размер на 236 369.18 лева. Това е така защото според използваната и в двата ревизионни акта методика на органите по приходите, наличните парични средства в края на периода, включително и тези по банкови сметки участват в крайното салдо в к. 5 по таблицата в ревизионния акт и подлежат на приспадане. Поради това действителното крайно салдо за 2009 г., което следва да се признае и за начално салдо към 01.01.2010 г. е 230 796.31 лева (236 369.18 - 5 572.87). При това положение съпоставката между имущественото състояние на Л. А. и доходите му за 2010 г. изглежда по следния начин - 230 796.31 лева (к. 2) + 341 287.50 (к. 3) - 506714.01 (к. 4) - 105 378.62 (к. 5) = -40 008.82 лева. Налице е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и облагаем доход по смисъла на чл. 123 ДОПК, поради което дължимият данък е в размер на 4 000.88 лева, а не определеният в ревизионния акт 5 854.59 лева. За тази сума и съответните лихви върху нея неправилно съдът е отменил ревизионния акт. Решението в обжалваната част следва да се отмени в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установения данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за сумата от 4 000.88 лева и съответните лихви и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице в тази част. За разликата над тази сума до пълния размер на данъка и съответните лихви решението, с което ревизионният акт е отменен е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на Л. А. разноски за сумата над 340.09 лева. На директора на дирекция ОДОП - В. Т. следва да се присъдят разноски за първата инстанция за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред тази инстанция в размер на 650.07 лева съобразно материалния интерес, за който се потвърждава ревизионния акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,