Решение № 1549 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14466/2011 г.

Решение № 1549 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14466/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Йордан Христов Ковачев от гр. Севлиево, подадено чрез пълномощника адв. Матей Матев, за отмяна на влязлото в сила решение № 8540/15.06.2011 г. постановено по адм. дело № 7786/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 166 от 27.04.2010 г. на Административен съд - В. Търново, постановено по адм. д. № 971/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Ковачев срещу РА № 070900300/5.10.2009 г. на Териториална дирекция на НАП- Габрово, потвърден с Решение № 525/26.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - В. Търново. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, предвид издадения РА № 2001102563 от 8.07.2011 г. на ТД на НАП - София за установяване на задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 2003 - 2008 г. на М. Попов, по отношение на които ревизиращите органи и съдът са счели, че не са налице доказателства за качеството му на заемодател по отношение на Ковачев. Поддържа се, че този РА е от съществено значение за правилното решаване на спора, за което са изложени подробни съображения. В титулната част на искането е посочена и нормата на чл. 239, т. 3 АПК, но не са изложени аргументи в подкрепа на така соченото основание за отмяна. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. В. Търново, чрез пълномощника Вася Василева, в писмено възражение оспорва искането, като излага съображения, че не са налице основания за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 8540/15.06.2011 г. постановено по адм. дело № 7786/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е оставено в сила Решение № 166 от 27.04.2010 г. на Административен съд- В. Търново, постановено по адм. д. № 971/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Йордан Ковачев срещу РА № 070900300/5.10.2009 г. на Териториална дирекция на НАП - Габрово, потвърден с Решение № 525/26.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - В. Търново. Видно от мотивите на решението, чиято отмяна се претендира, касационната инстанция е приела, че са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което органът по приходите законосъобразно за ревизираните периоди е определил основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и съответния размер на данъка. Конкретно, тричленният състав е приел, че обосновано административният съд е преценил като недоказано твърдението на жалбоподателя, че през 2006 г. той е разполагал със заемни парични средства, дадени му в заем от Михаил Попов и Илия Събев. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането, по което е образувано настоящото производство основно се твърди и мотивира наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Въз основа на тези отправни критерии при разглеждането на настоящото искане за отмяна, настоящият петчленен състав намира, че по същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по съображения за неправилност, за което не е предвидена законова възможност, предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения. В конкретния случай подателят на искането за отмяна е представил РА № 2001102563 от 08.07.2011 г. на ТД на НАП - София, който според него представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и има съществено значение за правилното решаване на делото. С този РА за ревизирания период 1.01.2003 г. - 31.12.2008 г. в тежест на Михаил Иванов Попов (лице, за което Ковачев е твърдял, че е негов заемодател в хода на приключилото производство по законосъобразността на издадения в негова тежест РА) са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на сумата 10 004.10 лв. и лихви върху тях от 6429.32 лв. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, като от съдържанието (констатациите) на ревизионния акт, се установява, че за целия ревизиран период лицето е работило само през периода 11.12.2003 г. - 1.12.2004 г. и няма внасяни здравно- осигурителни вноски (стр. 2 от РА). При ревизията е прието за недоказано, че към 1.01.2003 г. Попов е разполагал с твърдяната от него сума, поради което и не съответства на действителното фактическо положение довода на молителя, че с РА ревизиращите органи са приели за установено, че началното салдо е било в размер на 184 000 лв. Това е само декларираният от лицето размер, който не е признат от органите по приходите. Нещо повече, ревизията е приела за недоказано, че към 1.01.2003 г. Михаил Попов е разполагал с твърдяната от него сума, тъй като при проследяване на паричния поток е установено, че разходите не съответстват на получените от него доходи. Както обосновано твърди ответникът, декларирането на предоставен заем от страна на Михаил Попов в хода на ревизионното производство, завършило с РА № 2001102563/8.07.2011 г. не доказва реалното предоставяне на сумата от 150 000 лв. на Йордан Ковачев на 25.03.2006 г. Затова и в РА е направена констатацията, че не са представени документи от Попов, удостоверяващи налични парични средства нито към 1.01.2003 г., нито към момента на сключване на договора за паричен заем, както и доказателства за произхода на тези средства. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че РА № 2001102563 от 8.07.2011 г. на ТД на НАП - София, няма значение за правилното решаване на спора относно законосъобразността на РА № 070900300/5.10.2009 г. на ТД на НАП - Габрово, респективно относно правилността на съдебните решения, с които същият е потвърден. Всъщност, той би могъл да бъде преценен дори като индиция за правилността на постановените решения във връзка със спора по законосъобразността на РА № 070900300/5.09.2010 г. на ТД на НАП - Севлиево. Затова и РА № 2001102563 от 8.07.2011 г. на ТД на НАП - София, не представлява ново доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането в тази му част като неоснователно следва да бъде отхвърлено. В искането се сочи бланкетно и предложението на т. 3 от разпоредбата на чл. 239 АПК. Тази норма визира като основание за отмяна наличието на постановен съдебен акт, основан на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд, който впоследствие е бил отменен. Предвид конкретиката на настоящия случай, пресъздадена по- горе, се налага изводът, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК. Искането и в тази негова част е неоснователно. Искането на ответника по молбата за присъждане на разноски следва да бъда оставено без уважение, тъй като същият не е бил представляван в провелото се открито съдебно заседание. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,