Решение № 13589 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 340/2016 г.

Решение № 13589 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 340/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на М. В. А. - понастоящем в Затвора в гр. Б. дол, против Решение № 129 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 199 от 2014 г. по описа на Административния съд - К., с доводи, че е неправилно. В касационната жалба, както и допълнително в с. з. от служебния защитник на А., се навеждат доводи за материалната незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Прави се искане решението да бъде отменено като бъде присъдена в цялост претендираната сума, или алтернативно- искът бъде уважен частично. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", не е изразила становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен, искът на М. В. А., с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ГД "ИН", за нанесени му неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., изразяващи се в причинено заболяване "инфекциозна пневмонична ТБК на белите дробове" и болки и страдания, които го съпътстват, вследствие незаконосъобразни действия и/или бездействия на администрацията на затвора, изразяващи се в допускане, предоставяне и поддържане на състоянието по предоставяне на некачествена питейна вода- кална, замърсена с примеси, негодна за пиене, осъществявани за периода от 09.07.2008 г. - 10.07.2014 г., като наред с това е отхвърлена и претенцията за лихви за периода от 09.07.2008 г. до окончателното погасяване на задължението. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейност. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ. Решението е правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН", осъществени в периода 09.07.2008 г. - 10.07.2014 г., когато ищеца е бил настанен и е излежавал присъда в З. Б. дол. Причинените му неимуществени щети се изразявали в причинени страдания от това, че затворническата администрация е допуснала консумацията на замърсена вода за питейно- битови нужди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че А. не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. След обсъждане на съдебно-медицинската експертиза, заедно с писмените доказателства за здравословното състояние на ищеца: епикриза, медицинска справка, протокол на мед. комисия, здравен картон и др., обосновано първостепенният съд е отбелязал, че в производството не е доказано заболяването белодробна туберкулоза да е причинено от качеството на питейната вода в затвора. В съдебно- медицинската експертиза вещото лице- пулмолог подробно е обсъдило данните за възникване на симптомите на заболяването непосредствено след постъпване в затвора, за проведеното лечение за периода отразен в мед. документация, както и за характера на заболяването и начините на разпространение и заразяване - по въздушно капков път при кашлица чрез храчки при близък и продължителен контакт с болен, както и за това, че при извършения преглед при изготвяне на заключението за съдебната експертиза не са установени данни за наличие на активно възпалително или пролиферативно заболяване на белите дробове. Съдебно-медицинската експертиза не е оспорена в с. з. и не са направени искания за допълнителна или повторна експертиза от ищеца и пълномощника му. Всъщност, самият касатор изрично сочи, че администрацията на затвора "не държи тежко болни с туберкулоза и др. по отрядите, а "моменталически" ги отвеждат в мед. център - стационар и до 1-2 дни в определените болници за лечение" и не твърди, че е имал контакти с такива болни от момента на постъпването му в затвора с оглед на възможните начини за заразяване съгласно съдебно- медицинска експертиза. В този смисъл и не твърди, че затворническата администрация е допуснала нарушение на относими нормативни разпоредби относно осигуряване и оказване на своевременна мед. помощ в резултат на което да е възникнало цитираното по-горе заболяване на ищеца. При съпоставка с предявения иск, включително уточнението му (л. 2, 42, 44, 47 от делото) АС е направил верен краен извод за недоказването му относно основанията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед на неправомерно бездействие свързано с влошено качество на водата в две от петте места в затвора, в резултата на което да е налице пряка причинна връзка с увреждането на ищеца и го е отхвърлил. В заключение може да се изведе обоснован извод, че М. А. не е успял да докаже наличието на която и да било от кумулативните предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените неимуществени вреди. Затова следва да се приеме, че правният извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е законосъобразен и обоснован. Оспореното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,