Решение № 427 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2010 г.

Решение № 427 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 160, ал. VI от ДОПК е образувано по касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП-София против решение № 879/26.IV. 2010 г. по адм. д. № 2486/09 г. на Административен съд-Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 180900326/30.VI. 2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с решение № 460/21.VIII. 2009 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП, с искане да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - "ВАК" ООД, редовно призован, чрез неговия процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като според него първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при разглеждането на делото първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място следва да се отбележи, че това касационно основание е посочено само бланкетно, без да е подробно обосновано, както изисква чл. 212, ал. I, т. 4 от АПК, но от служебната проверка на производството, развило се пред съда по същество настоящата инстанция констатира, че съдът е спазил всички изисквания за провеждането на обективен и безпристрастен съдебен процес, като е предоставил на страните еднакви възможности да осъществят процесуалните си права и да защитят твърденията си. Съдът е изпълнил задълженията си в процеса, като в рамките на служебното начало и спазвайки принципа на състезателност е давал указания на страните за представяне на доказателства и активно е участвувал в събирането им, от което следва, че не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства съдът правилно е преценил, че жалбоподателят е доказал реалността на сделките, от които е претендирал право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Правилно съдът е приел, че за да възникне това право, следва, на основание чл. 6 от ЗДДС да има реална доставка на стока, и че такава в случая е имало по спорните фактури, издадени от фирма "Европетрол 1" ООД за доставка на горива. Съдът изключително подробно е анализирал всяка една от процесните фактури, като ги е съпоставил с всички други доказателства по делото, включително и с изслушаната експертиза от вещо лице Керанка Кунева, и е стигнал до обоснования извод, който се споделя и от настоящата инстанция, че те съдържат всички необходими реквизити по Закона за счетоводството и Закона за данък върху добавената стойност, отразени са в счетоводството на доставчика и на предходните доставчици, включени са в СД и в дневника за покупки и продажби в съответния данъчен период, като са извършени и редовни плащания по тях. Правилно съдът е приел, че реалността на доставките е била доказана с представените фактури за транспортни разходи, пътни листи, товарителници, платежни документи, декларации за съответствие на качеството на горивата, сертификати за количества, доклади за товарене, експедиционни бележки. Въз основа на тези правилни изводи съдът е стигнал и до правилното заключение, че неоснователно е бил увеличен финансовият му резултат по ЗКПО, поради което го е коригирал. От изложеното до тук следва извода, че касационната жалба е неоснователна, тъй като съдът е постановил едно правилно решение в законосъобразно проведен съдебен процес, което следва да остане в сила. Предвид изхода на спора на ответника следва да се присъди платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК Върховният административен съд, първо А отделение