Решение № 4465 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10151/2010 г.

Решение № 4465 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10151/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Томислав Стефанов Чернев от София срещу решението от 25.03.2010 г. по адм. дело № 3314/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III "в" състав. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - областния управител на Област София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелов прави искане за оставяне в сила на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение СГС е отхвърлил жалбата на Томислав Чернев срещу заповед № РД 21-443/30.07.2001 г. на областния управител на София в частта, с която е било наредено, че в случай, че стойността на одържавения имот надвишава тази на посочения в т. 1 от заповедта обект, за разликата да се предоставят в обезщетение компенсаторни записи. Съображенията за това са били, че в конкретния случай била неприложима разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ, тъй като частите от имота, чието обособяване се искало от жалбоподателя били станали общинска собственост, върху които били извършени строежи и били налице технически пречки, препятстващи реалното им връщане на правоимащия. В мотивите на решението, съдът подробно е разгледал дали е налице възможност за реално възстановяване на части от имотите претендирани от Чернев и изчерпателно е посочил защо това не може да бъде осъществено. Така приетото е законосъобразно. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционният съд, мотивирали извода му за неоснователност на жалбата на Томислав Чернев. Съдът, при спазени процесуални правила е изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата и приложимата законова регламентация по ЗОСОИ. За приетото въз основа на този анализ се е обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и неотносимостта в конкретния случай към хипотезата на чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ. Въз основа на представените по делото доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебна техническа експертиза се установява, че действително не са били налице необходимите законови изисквания за реално връщане на части от одържавения имот. Така например твърдението в касационната жалба, че е възможно възстановяване на имот с площ около 800 кв. м по букви АБВГА от скицата приложена към техническата експертиза е неоснователно. Това е така, защото, за този терен - общинска собственост е бил сключен договор за ползване, извършено е било строителство, поради което е невъзможно реалното възстановяване на имота - арг. от чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. По идентичен начин стои и претенцията за обособяване на самостоятелен парцел по букви БЕЖЗД. Това е така, защото това място по заключението на техническата експертиза се явява сервитут на съществуващите жилищни блокове. Освен това, пречка за реалното възстановяване е и обстоятелството, че в близост до това място е изграден трафопост и възстановяването на имота би противоречал на Наредба № 7 за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда, хигиенно-защитните зони за електропроводи с напрежение 100 кВ и повече. Като е стигнал до същите изводи, съдът е постановил законосъобразно решение което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,