Решение № 16261 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2011 г.

Решение № 16261 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, подадена против решение № 416/15.03.2011 г. по административно дело № 8/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отменил решение № 366/22.12.2010 г., издадено от касатора и потвърденото с него разпореждане № 4409234362/15.09.2010 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Върнал е административната преписка на административния орган за разглеждане на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, вх. № МП - 18803/16.03.2010 г., подадено от Благой Иванов Благоев и решаване на въпроса по същество при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 10 КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Благой Иванов Благоев, от с. Патриарх Евтимово, област Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Първоинстанционният съд е уважил оспорването, приемайки че атакуваните актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби. Релевантните по спора факти сочат, че с решение на общото събрание на ЗКПУ "Изгрев" от 20.03.2009 г. Благой Иванов Благоев е освободен като председател на кооперацията поради навършване на пенсионна възраст. С решение от 6.02.2010 г. общото събрание е избрало на неговата длъжност Димитър Николов Велев. Благой Благоев е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 18803/16.03.2010 г. по описа на Районно управление "Социално осигуряване". Основният аргумент на пенсионните органи, че не е налице прекратяване на осигуряването, което настъпва едва с вписването на визираните решения в Търговския регистър не се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО при възникнало право по чл. 68 пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата, на която е прекратено осигуряването, а според чл. 10 КСО осигуряването продължава до прекратяването на трудовата дейност, от която е възникнало. Следователно основният факт, който подлежи на доказване в случая, е дали Благой Иванов Благоев е прекратил трудовата си дейност като председател на кооперацията. Според чл. 15, ал. 4, т. 2а от Закона за кооперациите (ЗК) председателят на кооперацията се освобождава от общото събрание, но според чл. 26, ал. 4 ЗК при напускане по негово желание председателят на кооперацията е длъжен да отправи предизвестие до управителния съвет в срок най-малко три месеца, който в срока на предизвестието свиква общото събрание за избор на нов председател на кооперацията. Изводът от тези правила е, че прекратяването на трудовата дейност на председателя на кооперация по негово желание е резултат на сложен фактически състав от два елемента - предизвестие до управителния съвет и решение на общото събрание за избор на нов председател на кооперацията. От датата на това решение трудовата дейност на предишния председател се счита за прекратена, а това с оглед на чл. 10 КСО означава, че и осигуряването на този председател е прекратено от същата дата. Отчитайки фактите по спора, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че към датата на подаване заявлението за пенсиониране ответникът по касационната жалба е с прекратено осигуряване и пенсионните органи неточно са приложили чл. 94, ал. 1 от КСО. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и като съобрази исканията за разноски, в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 30478/08.11.2011 г. възлизат на сумата от 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение