Решение № 5048 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 263/2009 г.

Решение № 5048 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 263/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Бургаски административен съд, в решаващия си състав, е отхвърлил жалбата на касатора против РА в посочената му част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от цитираните по-горе преки доставчици, няма доказателства за реално извършване на доставките и тъй като не са налице всички кумулативно дадени предпоставки за признаване на данъчен кредит на жалбоподателя, РА в обжалваната му част е законосъобразен. По делото е установено с Протоколи за насрещни проверки на преките доставчици не откриване на представители на фирмите на декларираните данъчни адреси и следващата от това невъзможност за установяване на начисляване на ДДС по тези доставки. На тези доставчици са връчени искания по реда на чл. 32 ДОПК за представяне на доказателства за реалността на доставките и счетоводното начисляване на ДДС по тях. Посочените доказателства са послужили и като документална опора на констатациите на обжалвания РА. Пред административния съд не са представени никакви доказателства в подкрепа на тезата на касатора за реалност на процесните доставки. Прието е без оспорване заключение за съдебно-счетоводна експертиза, относно счетоводното отразяване на ДДС от страна на доставчиците, като вещото лице не е проверило счетоводствата на доставчиците, което е потвърдило констатациите на РА за неоткриването им и невъзможността да се установят посочените факти с правно значение. В заключението се съдържа констатация за невъзможност да се приеме за доказано извършването на фактурираните доставки въз основа на представените доказателства - заявки за превоз, приемо-предавателни протоколи, касови бележки, РКО и др, оспорени относно автентичността и достоверността на датите им. Съдът е отчел и безспорните факти за неотразяване на по-голямата част от процесните фактури в дневници за продажби и справки декларации от доставчиците. По фактурата на "Агротехсервиз" ООД е съобразено неотразяването й в дневник за продажби и справка-декларация, поправката на датата й и липсата на всякакви доказателства относно конкретизацията на фактурираната "услуга със селско-стопанска машина". С право съдът се позовал на качеството си на съд по същество, от което следва, че РА не може да бъде отменен само на процесуално основание и да признае право на данъчен кредит без да са доказани положителните факти на хипотезата на фактическия състав на това право. Предвид това, че в процеса пред административния съд, не са установени положителните факти на реалността на цитираните доставки, както и останалите предпоставки на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит съдът обосновано е приел, че претендираното право не е доказано. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи, посочените в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение