Решение № 14137 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2009 г.

Решение № 14137 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андрей Ангелов Шишманов от гр. Габрово против Решение № 56 от 28.04.2009 г., постановено по адм. дело № 51/2009 г. по описа на Габровския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ № 2212 от 20.02.2009 г. за издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие, постановен от началника на РУ на МВР - Габрово. Наведени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началникът на РУ на МВР - Габрово не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С атакуваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата срещу отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, постановен на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗКВВООБ - недоказана необходимост за закупуване и притежаване на огнестрелно оръжие с цел "самоохрана". За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Изложил е съображения, че в конкретното административно производство в тежест на заявителя е било да докаже изискуемата от закона необходимост от придобиване и носене на оръжие. Съдът е достигнал до заключение, че представените от Шишманов в първоинстанционното съдебно производство доказателства и развитите доводи, свързани с упражняваната от него дейност в дружествата "Грант Инвест" ООД, "Гепсотехника" ООД, "Грандкомерс" ООД и спортен клуб "Киокошин", честите пътувания в тази връзка и носенето на парични суми за разпращане в брой, не сочат на твърдяната необходимост от самоохрана и охрана на личността. С оглед липсата на данни по делото за съществуваща заплаха за живота, здравето или имуществото на жалбоподателя предвид заявеното основание в искането, които да обосновават нужда от ползването на оръжие за граждански цели, в процесното решение е прието, че отказът на административния орган да издаде на лицето Андрей Шишманов разрешение за притежаване и носене на огнестрелно оръжие е законосъобразен. По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от Административен съд - Габрово. Същата се подкрепя безусловно от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция. Предмет на касационната жалба са само направените въз основа на безспорно и правилно установените фактически положения правни изводи на първостепенния съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на решението, съдът е обсъдил обстойно доводите и възраженията на жалбоподателя, наведени в хода на делото и повторени по същество в касационната жалба. Пред настоящата инстанция също не са представени доказателства в подкрепа на доводите против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт, предмет на проверка в първоинстанционното съдебно производство. Изводите на решаващия съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да откаже издаването на разрешително за огнестрелно оръжие, се споделят от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели (граждански) служебни; за самоотбрана, за ловни, спортни или културни нужди. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Въведеният със закона разрешителен режим изисква императивно при всеки конкретен случай да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от носенето на оръжие. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение и те се заключават именно в отсъствието на данни в административната преписка, които да обосноват необходимост от ползването на огнестрелното оръжие не по принцип, а по смисъла и с оглед целите на нормативния акт. Становището на първоинстанционния съд, че искането на жалбоподателя, направено пред компетентния орган, не обосновава необходимост от издаването на такова разрешение, е съответно на материалния закон. Твърденията на заявителя не се подкрепят от ангажираните по административната преписка доказателства. Нуждата от самоохрана не е установена, а упражняването на стопанска дейност в рамките на посочените дружества не е абсолютно основание за издаване на разрешение. В този смисъл неоснователни са твърденията на касатора, че изложените от издателя на акта мотиви противоречат на целта на закона. При това положение изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗКВВООБ, са правилни. Предвид изложеното, обжалваното решение на Габровския административен съд следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд