Решение № 5769 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2019 г.

Решение № 5769 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8987/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Район "Приморски" при Община Варна, против Решение № 1071/3.06.2019 г., постановено по административно дело № 3488/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен негов отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № АУ119565 ПР 001 ПР/12.12.2018 г. и преписката е върната на същия орган за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с друг влязъл в сила съдебен акт на Върховния административен съд, с който е отречена търпимостта на процесния строеж. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Ответната страна – М. Иванов се явява лично и оспорва касационната жалба по съображения, развити писмено. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде отменено, ведно с последиците от това. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдът е отменил оспореният пред него отказ за издаване на удостоверение за търпимост на постройка, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.2515.509. по плана на гр. Варна, район "Приморски", и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, развивайки съображения за немотивираност на акта и постановяването му в нарушение на чл. 35 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на първостепенния съд. Видно от съдържанието на процесния акт, е че същият е мотивиран в достатъчна степен, така, че да се установи кои са конкретните факти, въз основа на които е постановен, а именно: за поземлен имот с идентификатор 10135.2515.509. не е налице действащ Подробен устройствен план, поради което не може да бъде изследвана възможността за търпимост на строежа. Неоснователно е прието и наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта. Не се установяват съществени нарушения, допуснати в хода на административното производство, като административният орган е изяснил относимите за случая обстоятелства, след което се е произнесъл по подаденото заявление в съответния срок. Установено по делото е обстоятелството, че процесният строеж е незаконно изграден в периода юли – август 1999 г. Следователно, при преценка относно търпимостта на строежа е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, съгласно която незаконни строежи започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародване на този закон, не се премахват ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на закона. Неправилни са съжденията на съда, за това, че с приемането на нормата на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, същата мълчаливо отменя предходната уредба относно търпимостта на незаконните строежи, съдържаща с в § 16 ПЗР ЗУТ. До влизане в сила на ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), режимът на търпимост се урежда в § 16 ПЗР ЗУТ, който визира три самостоятелни хипотези по ал. 1, ал. 2 и ал. 3, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. Със ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г.), посредством нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ се въвежда нов четвърти период, който времево следва периодът, визиран в § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. Липсва изрична отмяна на § 16 ПЗР ЗУТ, както и преходна разпоредба, която да придава обратно действие на новата разпоредба по смисъла на чл. 14 ЗНА, поради което разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗУТ продължават да действат. Не е спорно, че относно имотът на М. Иванов липсва действащ подробен градоустройствен план. Не е установено също така, процесният строеж да е бил деклариран пред одобряващите органи в срока по § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. При отсъствие на две от предпоставките, разписани в цитираната по-горе норма, се налага изводът, че отказът за издаване на удостоверение за търпимост се явява законосъобразен. С оглед изложените мотиви, съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Иванов против Отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № АУ119565 ПР 001 ПР/12.12.2018 г. на Главния архитект на Район "Приморски" – Община Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,