Решение № 12295 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2017 г.

Решение № 12295 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6021/2017 г., VIII о., докладчик председателя Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 530/4.04.2017 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 1563 по описа за 2016 г. на този съд в частта, изменяща РА № Р - 16001615006170 - 091 - 001/24.02.2016 г. в частта, потвърдена с решение № 342/2.06.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив за допълнително установени на Г. М. К. с ЕГН: [ЕГН] задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., който е намален от 2183,50 лв. на 1044,43 лв. и лихвите са намалени от 1548,36 лв. на 740,70 лева. Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Г. К. съдебни разноски в размер на 316,80 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 ДОПК поради това, че размерът на средствата, разходвани от Г. К., превишават размера на неговите приходи, респективно налице е нарастване имущественото състояние на лицето. Превишаването на приходите за 2008 г. и за 2009 г. на съпругата С. К. е формирано основно със суми, получени по предварителен договор за покупко - продажба на имот от 06.06.2007 година. Имотът е бил СИО и затова сумите били разпределени между съпрузите. Касаторът моли за пререшаване делото в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Г. М. К. не е дал писмен отговор по КЖ. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваната част на съдебното решение съобразно предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено следното: Процесната ревизия по ЗДДФЛ е втора по ред, констатирано е, че Г. К. е получил доходи от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и Община Казанлък. С протокол са присъединени доказателства от данъчното досие на РЛ, направена е съпоставка на източниците на закупеното имущество, внесените суми по банкови сметки, пътувания в чужбина, анализирана е документацията, съхранявана в НАП. На Г. К. е било връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, приходният орган е определил годишна данъчна основа и въз основа на нея са установени задълженията на РЛ за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Ревизията на съпругата С. К. е приключила с издаване на РА № 24 - 14 - 03505 - 091 - 001/10.02.2015 г., който не е бил обжалван. В съдебното производство е изслушано заключение по ССчЕ, като съдът е кредитирал заключението на в. л. П., констатирало, че: За 2008 г. има недостиг на парични средства в размер на 11454,54 лв., съответно данъкът за довнасяне е в размер на 10444,43 лв. и лихвите са 740,70 лева. За 2009 г. има недостиг на парични средства в размер на 21865,43 лв., съответно данъкът за довнасяне е в размер на 1896,53 лева и лихвите са - 1130,42 лева. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение преценява решението на Пловдивския административен съд в обжалваната част за правилно и като такова го оставя в сила. Видно е от мотивите на съдебното решение, че административният съд е счел като доказани констатациите за наличието на основание, обосноваващо извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, но въз основа на доказателствата по делото и експертните констатации съдът е коригирал данъчната основа за 2008 г., а оттук е редуцирал размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ и съответните лихви. Основните аргументи на касатора са във връзка с приходите на съпругата и разходите на Г. К., но тяхната взаимовръзка и съпоставимост е изследвана освен в производството по издаване РА на съпругата, така и в заключението на вещото лице П., представено в производството пред първоинстанционния съд. Заключението е изслушано от съда в присъствието на процесуални представители на двете страни - адв. К. и юрк. С., които не са го оспорили, не са поставили други въпроси към експерта. Недопустимо е заключението да се оспорва за пръв път в касационната инстанция. Административният съд е обсъдил заключението при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК, след което е изменил РА само в частта за 2008 г., отхвърляйки жалбата в останалата част. Решението на съда в изменителната му част е правилно. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК