Решение № 14195 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 482/2013 г.

Решение № 14195 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 482/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Вълков Вълков против решение № 2588 от 21.11.2012 г., постановено по адм. дело № 314/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на Община Карлово не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалба против заповед № К-8/03.01.2012 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено от кмета длъжностно разписание на Общинската администрация гр. Карлово, във връзка с решение № 15/30.11.2011 г. на Общински съвет Карлово е прекратено служебното правоотношение на Иван Вълков Вълков, считано от 09.01.2012. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че спрямо държавния служител е осъществена материалноправната предпоставка за издаване на оспорената заповед. По несъмнен начин по делото е установено, че съгласно длъжностно разписание на общинската администрация в сила от 19.12.2011 г. дирекция "Административно, правно и информационно обслужване" се е състояла от три отдела в т. ч. и отдел "Управление на кризи, ОМП и сигурност" състоящ се от началник отдел, която длъжност е заемана от жалбоподателя, главен експерт и главен специалист или общо отделът е бил с три щатни бройки. С решение от 30.11.2011 г. Общински съвет Карлово е одобрил обща численост и структура на общинската администрация в т. ч. отдели и сектори, като отдел "Управление на кризи, ОМП и сигурност" е премахнат. Въз основа на това решение кметът на общината е утвърдил ново длъжностно разписание в сила от 01.01.2012 г., в което посочения отдел не фигурира. От приетите по делото заключения на допусната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че функциите на длъжността, заемана от жалбоподателя, са преминали към длъжността "главен специалист" в отдел "Канцелария", изпълнявана по трудово правоотношение, като това обстоятелство е посочено и в мотивите на оспорената заповед. Установено е и че със заповед от 23.01.2012 г. на кмета на Община Карлово, издадена на основание чл. 44 вр. чл. 43, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 65 от Закона за защита при бедствия е създаден Общински съвет по сигурност, като секретар на съвета е определен главен специалист по управление при кризи, бедствия и аварии от общинската администрация Карлово. При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При доказано преструктуриране на общинската администрация, в резултат на което длъжността началник отдел "Управление на кризи, ОМП и сигурност" е отпаднала, както като наименование, така и като система от функции, задачи и задължения и при липса на идентичност между нея и характеристиките на други длъжности в администрацията е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че след като заеманата от него длъжност е нормативно установена съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и разпоредбите на ПМС 258/02.12.2005 г., то същата не може да бъде съкратена. Структурата на общинската администрация е определена с решение на Общинския съвет, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, въз основа на което е утвърдено и новото длъжностно разписание. Доводите на касатора касаят законосъобразността на решението на общинския съвет и са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, доколкото същото не е предмет на оспорването, а косвен съдебен контрол върху него в рамките на настоящото производството е недопустим. Обстоятелството дали решението на общинския съвет респективно утвърденото и съответстващо на него длъжностно разписание е в противоречие с различни законови норми не е предмет на проверка в настоящото производство, а такъв е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съкращаването на длъжността по определение от чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква да се преустанови изпълнението на съответната служебна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението със служителя, което в случая е установено по несъмнен начин. Правилно съдът е приел, че в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да извършва съвместяване на длъжности, като основните характеристики на съкратената длъжност да преминат към друга съществуваща длъжност. Съкращаването на определена длъжност, прехвърлянето на част от присъщите й дейности към други длъжности е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването, и не подлежи на съдебен контрол. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен изводът, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,