Решение № 8292 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2011 г.

Решение № 8292 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено на 14.03.2011 г. искане на Стоимен Петров Георгиев от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 119 от 10.07.2007 г., постановено от тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № С-92/2007 г. Иска се отмяна на цитираното решение и възобновяване на съдебния процес. Молителят сочи като основание за отмяна открити нови обстоятелства, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страните - основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Като такова обстоятелство се сочи определение по НЧД П-180/2010 г. на Софийски районен съд (СРС), постановено на 16.08.2010 г., с което е изменено постановление на Софийска военноокръжна прокуратура (СВОП) по досъдебно производство № ХVII-П-3/2007 г., за прекратяване на наказателното производство срещу Стоимен Петров Георгиев. С визираното съдебно определение се установява, че Георгиев не е извършил престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство на Софийска военноокръжна прокуратура. Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие, а в условията на евентуалност да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Възражението за недопустимост на искането, инвокирано от процесуалния представител на ответната по него страна, е неоснователно, защото определението на СРС, визирано в искането за отмяна, ако и да е постановено на 16.08.2010 г., няма данни да е съобщено на Стоимен Георгиев, при което следва да се приеме, че същият не е изпуснал тримесечния срок за подаване на искането по чл. 240, ал. 2 от АПК, а същевременно искането е подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Върховният административен съд, пето отделение е бил сезиран с жалба от Стоимен Петров Георгиев срещу заповед № К-4505 от 3.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на специалист IV степен в дирекция "Ревизионна" - МВР, категория Г-III степен, на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 8 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Прието е, че то се налага за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неправомерно облагодетелствуване чрез представяне на фактури, които отразяват неверни факти, с което е въвел в заблуждение длъжностните лица, извършили проверка и утвърдили отчетите му за декларираните разходи по време на командироването му в гр. Бургас със заповед рег. № ХI-67 от 03.04.2006 г. и гр. Пазарджик със заповед рег. № ХI-843 от 19.10.2006 г. Решаващият съд е отхвърлил жалбата му, като в мотивите на решение № 119 от 10.07.2007 г. по административно дело № С-92 по описа за 2007 г. (чиято отмяна се иска в настоящото производство) съдът е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Дисциплинарното нарушение е доказано в хипотезата на "използване на служебно положение за лична облага", която именно е приета в административния акт. Получената разлика в изплатените командировъчни разходи и действително реализираните такива са в полза на служителя, с каквато и цел Стоимен Георгиев е предприел укоримото поведение по служба. Лицето е злоупотребило с властта и доверието на държавната служба, като е подтикнал издателите на отчетните документи да впишат неверни данни за броя и цената на нощувките, с което поведение са нарушени и основни принципи и задачи на дейността на МВР. По повод обжалването на това решение по касационен ред е постановено решение № 243 от 20.12.2007 г. по административно дело № С-220 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, I колегия, петчленен състав. При подробно и последователно обсъждане на касационните възражения, свързани с неправилността на първоинстанционното решение съдебният състав е обсъдил представеното постановление от 12.09.2007 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство № ХVII-П-3/2007 г. на Военноокръжна прокуратура - София и определение № П-140 от 22.10.2007 г. по същото следствено дело, с което цитираното постановление е оставено в сила. Според съда тези доказателства нямат значение относно правилността на обжалваното съдебно решение, понеже наказателната отговорност няма преюдициално значение за дисциплинарната отговорност. Държавният служител носи дисциплинарна отговорност независимо от това дали има данни или не за престъпление от общ характер. Производствата са независими едно от друго, а в случая лицето носи отговорност за укоримо поведение по служба, като е подтикнал издатели на счетоводни документи да впишат в тях съдържание неотговарящо на действителността - брой и цена на нощувки. Отделно от това с поведението си е злоупотребил с властта, дадена му от служебното положение, което заема, и е подкопал доверието в органите на МВР. Поради липса на установени нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението, същото като правилно е останало в сила. При тази фактическа обстановка настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, II-ра колегия намира, че не е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано. Доколкото засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, съдебната защита срещу последния представлява извънреден способ и се осъществява само при наличието на изчерпателно изброени основания в чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените по настоящото дело в подкрепа на искането за отмяна постановление на СВОП и определение на СРС не обуславят наличието на приложното поле на чл. 239, ал. 1 от АПК, защото не са от тази категория, а в същото време не се сочат доказателства за наличието или настъпването на изброените в нормата факти, които при решаването му не биха могли да бъдат известни на страната. Такива биха били непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение, следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, които също по характера си са нови. В процесният случай посочените изисквания не са налице, понеже не е налице нов факт. Под "обстоятелства" следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Внимателният сравнителен анализ на заповед № К4505/3.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Георгиев, и на данните за воденото срещу него наказателно производство, прекратено през 2010 г., води до единствено възможния извод, че не съществува идентичност във фактическата обстановка по двете. Георгиев е уволнен за действия, извършени и установени в гр. Пазарджик и гр. Бургас, докато наказателното производство срещу него по дело № ХVII-П-3/2007 г. на СВОП е прекратено за действия, извършени в гр. Пловдив. От изложеното явства, че е налице пълна неотносимост на сочените от Георгиев нови обстоятелства и нови писмени доказателства към предмета на съдебно-административното производството по оспорване на заповед № К-4505/3.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, приключило с влязло в сила съдебно решение № 119/10.07.2007 г. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, V-то отделение, тричленен състав, следва да се отхвърли като неоснователна на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия,